Решение № 57 от 14.04.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Враца, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Х. при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Въззивно гражданско дело № 20251400500569 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 318/01.10.2025 г. по гр. д. № 360/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че В. И. С., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Бяла Слатина, дължи на „ЙЕТТЕЛ България" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, сумата от 106,43 лв., представляваща незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 15.09.2022 - 14.12.2022 г., сумата в размер на 22,62 лв., представляващи дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15.09.2022 г. 14.12.2022 г. и сумата в размер на 150,80 лв. , представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.01.2023 г. - 29.08.2024 г. по сключените между страните Договор за мобилни услуги №625685758/05.01.2022 г., Допълнително споразумение №073610930/29.09.2022 г. към договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 29.09.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари №62886151/29.09.2022 г., по които са издадени фактура с №**********/15.10.2022 г., фактура с №7343250397/15.11.2022 г., фактура с №**********/15.12.2022 г., фактура с №7347245897/15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.11.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 1

№ 1185/28.11.2024 г. по ч. гр. дело № 1941/2024 г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.

С решението са отхвърлени предявените от „ЙЕТТЕЛ България" ЕАД срещу В. И. С., установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 344,06 лв., представляваща неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №625685758/05.01.2022 г., като неоснователни и недоказани.

Осъдена е В. И. С. да заплати на „ЙЕТТЕЛ България" ЕАД, сумата от общо 226,51 лв. представляваща сторени съдебно - деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1941 по описа на PC - Бяла Слатина за 2024 г., както и сумата от общо 518,07 лв., представляваща сторените от ищцовата страна разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ България" ЕАД, срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, с който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, че В. И. С. дължи на дружеството сумата от 344,06 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625685758 от 05.01.2022г., изм. с Допълнително споразумение № 073610930 от 29.09.2022г. към договор за мобилни услуги за номер ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 1185/28.11.2024г. по ч.гр.д. № 1941/2024г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, I-ви граждански състав. Обжалва първоинстанционното решение и в частта за разноските, предвид функционалната им обвързаност с размера на уважената и отхвърлената част от искането. Счита така постановеното решение в обжалваната му част за неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Намира изложените доводи в първоинстанционното решение за неправилни, в посочени части. Не е съгласен с посоченото в решението, че не се е установила, предпоставка, за основателност на претенцията за заплащане на неустойка, а именно: липса на установеност на предсрочно прекратяване на договорите, както и с недължимостта на неустойките, които се дължат при прекратяване преди изтичане срока на договорите по вина на потребителя. С оглед разпределението на доказателствената тежест между страните в тежест на ищеца било да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение между него и ответника по сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнителното споразумение към него, като в конкретния случай това обстоятелство било надлежно доказано от приложените по делото и неоспорени от ответника заверени преписи на процесните Договор за мобилни услуги № 625685758 от 05.01.2022г. и Допълнително споразумение *** от 29.09.2022г. към договор за мобилни услуги. Процесните договор и допълнително споразумение към него не били оспорени от ответника в преклузивния срок и по надлежния ред, предвидени в чл. 193 ГПК, поради което през процесния период между „Йеттел България“ ЕАД и В. И. С. съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер ***. Доколкото потребителят се съгласил с условията на оператора и 2 бил валидно обвързан от договора, респ. от допълнителното споразумение към него, следвало да носи отговорност за неизпълнение на клаузите му. Съгласно т. 196, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът имал право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Посочената клауза прогласявала потестативното право на кредитора да развали договора, а приложимата неустоечна клауза от договора (в случая р.

IV, пи 2 от Допълнително споразумение № 073610930 от 29.09.2022г. към договор за мобилни услуги) уреждала последиците от настъпилото разваляне. В. И. С. не изпълнила свои парични задължения в общ размер на 129,05 лв., начислени в издадените фактура № **********/15.10.2022г., фактура

№

7343250397/15.11.2022г. и фактура

№

**********/15.12.2022г., поради което ищецът упражнил надлежно потестативното си право да развали договора за мобилни услуги за мобилен номер *** по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - чрез отправяне на писмено уведомление до длъжника. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 87 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД установявала отговорността на длъжника при неизпълнение на двустранен договор по причина, за която той отговаря. Кредиторът по такъв договор можел да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, като заедно с това го предупреди, че ако договорът не бъде изпълнен в дадения срок, той (кредиторът) ще смята договора за развален. Предупреждението трябвало да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. От приложената по делото Последна покана за доброволно плащане от 16.01.2023г.„ изпратена на В. С. на посочения от нея адрес за кореспонденция - с.***, п.к. 3244, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, се установявало, че длъжникът е бил уведомен за размера на начислените му към тази дата задължения. В поканата „Йеттел България“ ЕАД изрично указало, че при липса на доброволно плащане в срок до 10 дни от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и че след изтичането на срока договорът за мобилни услуги ще се счита за прекратен. С посочената покана се установявало обстоятелството, че ответникът е бил уведомен за наличието на неизпълнени задължения към „Йеттел България“ ЕАД и му била предоставена възможност доброволно да ги заплати, като изрично бил предупреден за неблагоприятните последици (прекратяването на договора) в случай на неизпълнение. Съдържанието на представената „Последна покана за доброволно плащане“ напълно отговаряло на съдържанието, което изисква чл. 87, ал. 1 от ЗЗД обективирано в писмена форма волеизявление, с което изправният кредитор дава на неизправния длъжник подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ефектът на развалянето настъпвал автоматично с неизпълнението на задълженията, за които е предоставен подходящ срок за изпълнение с предупреждение за неблагоприятните последици. По делото било приложено и Удостоверение от «Български пощи“ ЕАД, с изх. № 1116/05.08.2025г.. от което било видно, че поканата е доставена на ответника. Безспорно се установявало, че посочената в Удостоверението с термина „кореспондетска пратка“, адресирана до лицето В. С. с 3 посочения адрес на доставка - ***, п.к. 3244, с. Попица, представлява именно „Последната покана за доброволно плащане“ (представена по делото), адресирана до насрещната страна по договора за мобилни услуги. Този извод се налагал от прилагането на опитните правила и на правилата на формалната логика, при които умозаключенията следват от обстоятелствата по делото - налице е идентитет между личните данни (собствено и фамилно име; адрес) на адресата (посочени в „Удостоверението“) и на адресата на поканата (посочени в „Последната покана за доброволно плащане“), които съвпадат с посочените лични данни на потребителя в процесния договор за мобилни услуги. Пощенският оператор доставил поканата (кореспондентската пратка) на адреса, посочен от самия ответник в договора за мобилни услуги. Този адрес на потребителя бил единствено известният адрес за контакт, с който разполагал кредиторът и до който адрес можел да предприеме действия за уведомяване с покана и предупреждение по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В допълнение, в приложимите общи условия, в т.ч. чл. 19е от Общите условия на мобилния оператор било уредено следното: Потребителят не можел да се позовава на невъзможност да получи съобщение или информация на адрес или номер, посочени в индивидуалния договор или съпътстващи същия документ“. С оглед на факта, че потребителят се съгласил с прилагането на Общите условия на мобилния оператор, можело да се направи извод, че потребителят не може да се позовава на невъзможност за получаване, а е достатъчно от страна на мобилния оператор да положи грижата съобщението (в случая поканата за изпълнение) да достигне до адреса на ответника. С оглед изложеното, следвало да се приеме, че кредиторът е положил дължимата от него грижа да сведе до знанието на длъжника евентуалната неблагоприятна последица от неизпълнението на договорните му задължения. С предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя - поради изпадането му в забава, възниквало задължението му за заплащане на неустойка. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер *** (преди 29.09.2024г.), по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрична клауза, а именно: в р. IV, т. 2 от Допълнително споразумение № 073610930 от 29.09.2022г. към договор за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер *** бил 344,06 лв.. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 38,33 лв. всяка), а 4 именно: 114,99 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 43,84 лв. и с добавена разликата в размер на 185,23 лв. между стандартната цена на мобилен телефонен апарат HUAWEI Nova Y70 128GB Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 29.09.2022г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 29.09,2022г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Неустойката била форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер бил предварително уговорен от страните, като имала и специфични функции на неустоечното вземане: обезщетителна - свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна - за обезпечаване изпълнението на задължението; наказателна - в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави била клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. В случая в договора за мобилни услуги била уговорена неустойка при прекратяването му в размер на трикратния размер на стандартната месечна абонаментна такса. Така уговорена неустойката обезпечавала възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до изтичане на срока му. Тя не била необосновано висока и не водела до неоснователно обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ-карта бил конкретно определен, като претендираната неустойка не надвишавала уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни такси. Начинът, по който е уговорена неустойката, представлявала санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетявала изправната страна, изпълнила своите договорни задължения.