Решение № 59 от 28.03.2022, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 108/2021
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 28.03.2022
- Състав
- Стела Дянкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99,ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Свищов, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100108 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 4 39, ал. 1 във вр . с чл. 124 от ГПК /отрицателен установителен иск/.
Ищецът твърди, че бил длъжник на Р. ЕАД клон Свищов ЕИК ********* по повод на сключен договор за банков кредит от 27.07.2007 г. и анекс № 1 от 18.10.2010 г. към него. Кредитът не бил обслужван и Р. ЕАД се сдобила със заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.
№ 107/2014 г. по описа на Районен съд Свищов. Заповедта за изпълнение влязла в сила на 05.02.2014 г. и кредиторът се сдобил с изпълнителен лист от същата дата.
Твърди, че по силата на този изпълнителен лист ищезът бил задължен солидарно с трето лице Л.А.Н. да заплати кредитора сумата от 7100, 17 лв. главница, 628, 56 лв. просрочена редовна лихва, 366, 90 лв. наказателна лихва и 543, 91 лв. разноски в производството.
С договор за цесия от 09.03.3016 г. Р. ЕАД ЕИК ********* прехвърлила вземането си на ответника “Е.М.” ЕООД с ЕИК ********, като ищецът не бил уведомен за тази цесия по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
На 18.07.2018 г. ответникът “Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** предявил 1 изпълнителния лист пред ЧСИ Д.Б. рег.№ в КЧСИ № 726 и писмено поискал образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия.
Било образувано изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ Д.Б. рег.№ 726 в КЧСИ. Била изготвена покана за доброволно изпълнение, която била връчена на ищеца на 17.10.2018 г.
По изпълнителното дело е приложена и призовка за принудително изпълнение, според която на 05.11.2018 г. в дома на ищеца ще бъде извършен опис на движими вещи. Тази призовка не била връчена на ищеца. По изп. дело бил приложен и протокол от 05.11.2018г. за извършване на опис, но такъв не бил извършен, поради неявяване на взискателя и длъжника.твърди се, че със запорно съобщение изх.№10728 от 23.12.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на ищеца в Ю.Б. АД. Уведомлението за това действие ищеца получил на 18.01.2021г., като преди тази дата от банковата му сметка били иззети 9688,94лв. и служебно преведени по сметката на ЧСИ за погасяване на дълга.
Ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като Заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 107/2014 г. по описа на PCСвищов е влязла в сила на 05.02.2014г. Петгодишния давностен срок е изтекъл на 05.02.2014г. Видно от описаното по-горе било, че не са настъпвали юридически факти от категорията на посочените в разпоредбите на чл. 115 от ЗЗД н чл. 116 от ЗЗД, поради което тя не е спирала и не е прекъсвана. Отделно било и че към момента на налагането на запор и изземването на суми от банковата сметка изпълнителното производство срещу него е било прекратено по перемция.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия срещу длъжника в продължение на две години. От 18.07.2018г. – дата на образуване на изпълнителното зело до датата на налагане на запора върху банковата сметка са изтекли по-вече от две години и изпълнителното производство по отношение на ищеца е прекратено по силата на закона на 18.07.2020 г.
При това положение у ищеца бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.439 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че КР.
2
Й. АР. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *************** не дължи на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***************************, сумата от 9688,94 лв. дължима по договор за банков кредит от 27.07.2007 г. и анекс № 1 от 18.10.2010 г. към него сключен с Р. ЕАД с ЕИК *********, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.02.2014 г. от Районен съд Свищов по ч.гр.д.№ 107/2014 г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 55/03.02.2014 г., вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от 09.03.3016 г. на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ Д.Б. рег.№ 726 в КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Велико Търново, поради изтекла на 05.02.2019 г. погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника „Е.М.” ЕООД с ЕИК ********, в който ответната страна счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Счита за безспорно обстоятелствата изложени в исковата молба, а именно, че „Р.Б.“ ЕАД, в качеството на кредитор на ищеца по договор за банков кредит от 27.07.2007г. и сключения към него Анекс № 1 от 18.10.2010г. се е снабдила с изпълнителен лист от 05.02.2014., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 55/03.02.2014г. и двете издадени по ч.г.д. 107/2014г. по описа на PC Свищов. Нямало спор и че с договор за прехвърляне на парични вземания от 09.03.2016г. задължението на ищеца е прехвърлено от „Р.Б.“ ЕАД на ответника „Е.М.“ ЕООД. Безспорно било, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист на 05.09.2018г. е образувано изпълнително дело № 100/2018г. по описа на ЧСИ Д.Б., с peг. № 726 на КЧСИ от новия кредитор. С молбата за образуване взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия, а именно извършването на описа на движими вещи, както и е представил на ЧСИ уведомления за цесия за връчването им на длъжника.
Според ответника поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение и приложените към молбата за образуване уведомления за цесия били връчени на длъжника на 17.10.2018г. По делото освен, че бил насрочен опис на движими вещи с призовка с изх. № 08607/05.09.2018г., били извършени и следните изпълнителни действия, а именно: на 23.12.2020г. - бил наложен запор на банкова сметка. Междувременно, преди тази дата били 3 извършвани множество справки по делото. Спорно било твърдението за изтекла погасителна давност, въз основа на което твърдение ищеца обосновава основателността на претенцията си. Според ответната страна вземането не е погасено по давност, нито по отношение на него е настъпила перемпция.
Заявява, че към настоящия момент приложимата 5-годишна погасителна давност не е изтекла, като аргументите били в следната насока: В случая се касаело за влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл. 417 от ГПК. Съгласно действащата правна уредба, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал. 1 от ГПК, като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на уредената фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче, излага, че съгласно съдебната практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.
Заявява, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство била да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означавало, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК нямало основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл била и константната практиката на ВКС. Излага, че когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в 4 сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД. Така в случая от 2014г. тече нова давност.
Давността обаче, започнала да тече от 2014г. била прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 05.09.2018г., с която е поискано извършването на опис на движими вещи и до момента новата давност не била изтекла. Позовава се на ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната, т.к. било поискано извършването на опис. В този смисъл петгодишния давностен срок бил прекъснат още на 05.09.2018г., като същата до настоящия момент не е изтекла. Не отговаряло на действителността твърдението за липса на връчено уведомление по чл. 99,ал. 4 от ЗЗД, т.к. с поканата за доброволно изпълнение са връчени и книжата по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.В този смисъл моли съда да отхвърли като неоснователен предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява и се представлява от адв. С.П.. Поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.
Ответникът не се явява в съдебното заседание и не се представлява. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 03.02.2014 г. в полза на "Р. (България)" ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 55 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които ищеца и Л.А.Н. са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 7100,17 лева, представляваща просрочена главница произтичаща от Договор за банков кредит от 27.07.2007 г., сумата от 628,56 лева, представляваща редовна лихва за периода от 5.12.2012 г. до 18.11.2013 г., сумата от 366,90 лева, представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 05.01.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2013 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 543,91 лева, представляваща реализирани разноски по ч.гр. д. № 107/2014 г. по описа на РС-Свищов.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, "Р. (България)" ЕАД е 5 подал молба до ЧСИ Д.Б., рег.№726 за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците КР. Й. АР. и Л.А.Н.. Молбата е депозирана пред съдебния изпълнител на 02.04.2014 г., като в същата са обективирани искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия - възбрана и и запори на всяко открито имущество на длъжниците в резултат на извършените справки.
По образуваното изпълнително дело № 2014726040115 съдебният изпълнител е изпратил до длъжниците КР. Й. АР. и Л.А.Н. покани за доброволно изпълнение, към които е приложено копие и от издадената в полза на взискателя заповед за изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника А. на 09.04.2014 г.
С изпращане на поканата за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител е предприел и действия по принудително изпълнение - налагане на възбрана върху недвижим имот в гр.Свищов - ½ идеална част от дворно място и първият жилищен етаж от западния близнак на построеното в същото дворно място масивна двуетажна жилищна сграда, като съобщението е достигнало до длъжника на 14.11.2014 г., а възбраната е вписана на 25.11.2014 г.
Тъй като по делото не са изложени твърдения за направено от длъжника възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59de5114-1c2a-4ff5-8581-0f0b7f725bba