Решение № 3802 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10565/2024
- Вид
- Решение № 3802
- Подписан
- 30.07.2025
- В сила
- 27.08.2025
- Състав
- Михаела Светлозар Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 129 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл.43, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 70, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 3802 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330110565 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против П. С. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ИТН:***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 1328,75 лева през периода 01.05.2022 г. – 31.10.2023 г, която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 157,20 лева - лихва за периода 02.12.2022 г. – 24.04.2024 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3575/25.04.2024 г. по ч.гр.д. № 7273/24 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е ползвала услугите на ищеца, т.к. се отоплява с 1 климатик и ползва бойлер за топла вода, считано от 2021 г., като всички отолителни тела в имота били затапени. Оспорва представените сметки да са точни и да съответстват на реална консумация. Моли за отхвърляне на исковете. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в ***, ИТН:*** /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 12725/14.10.2024 г. – л.22-23/.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в което е отразено, че задълженията са за отопление, сградна инсталация, БГВ и услуга разпределение.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ***.
Не е спорно, че ответникът е собственик на посочения имот. С оглед изложеното, съдът приема, че същият има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.
Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, 2 купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
По делото е прието заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление, БГВ и сградна инсталация. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 6,047482 MWh са за сметка на ЕВН. През имота на ответника преминавала щранг лира, която не била снабдена с уред за отчет /уточнено от ВЛ при устния му доклад пред съда/; имало монтирано 1 бр. отоплително тяло тип „радиатор“, снабдено с ИРУ за дистанционен отчет на потребеното количество ТЕ за отопление – отчитано дистанционно ежемесечно, както и 1 бр. водомерно устройство за визуален отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, което не било отчитано, поради неосигурен достъп. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката за щранг-лирата, поради липса на уред за отчет на изразходваното количество ТЕ и за БГВ – за 1 бр. лица – поради неосигурен достъп за отчет на уреда. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, като вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси.
Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ищецът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника. Факт е, че ТЕ е била доставена и подавана, предвид присъединяване на отоплителните тела към топлопреносната мрежа, реална консумация е била налице /за отоплителното тяло тип „радиатор“ отчетът е извършван дистанционно по показания на устройството/, като 3 липсата на уред за отчет за щранг лирата и неосигуряването на достъп от абоната за извършване на такъв за водомерното устройство, снабдено с ИРУ за визуален отчет, е в негова тежест и не могат да го освободят от отговорност за плащане на начислените суми, като по този начин същият да черпи благоприятни последици от собственото си неизпълнение на задължения по ОУ с ищеца.
Поради изложеното, съдът приема, че ответникът дължи цената на реално доставените услуги. Следва да се подчертае и, че, съгласно действащата в периода разпоредба на чл. 70, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, количеството ТЕ, отчетено от топломера в сграда – ЕС, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата, съгл. приложението, а според ал. 2 – всички клиенти са длъжни да осигуряват достъп до имота си на представителите на фирмата за дялово разпределение. Ал. 4 гласи, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по т.6.5. от приложението, като за отоплителни тела без уреди. В случая е установено категорично, че щранг – лирата е без ИРУ, като ответникът нито твърди, нито установява за периода да е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота, поради което дружеството за дялово разпределение е изготвило сметката, съобразно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, като за отоплителното тяло без уред за отчет е била начислена по максимална нормативна мощност, а за БГВ – по 140 л. Не се твърди и не са ангажирани доказателства от ответника да е поискал извършване на допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срока по чл. 70, ал. 8 от Наредбата /в този смисъл – Решение № 162/28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че, когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има реално потребление на доставената ТЕ в сградата от съответния етажен собственик, както и, че в отношенията с доставчика, потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и разпределение на консумираната ТЕ в сграда – ЕС, е обвързан от съставените от топлинния счетоводител документи – които в случая са проверени от ВЛ по СТЕ, дало заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца/. Ето защо и той дължи пълния размер на начислената ТЕ, явяваща се такава за отопление на процесния имот по смисъла на чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
Изрично следва да се подчертае и, че въпреки неколкократно предоставената му възможност, ответникът така и не ангажира поисканите и допуснати гласни док. средства, с оглед установяване твърденията и възраженията си в ОИМ. Същите се приемат за недоказани и неоснователни, по см. на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ответникът е задължен и за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ от Закона за енергетиката; произнасяне на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г./.
Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59de146f-6786-4a37-89f7-207b59e1c4c5