Решение № 70 от 06.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Б., 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120205061 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от "А.**" ЕООД, ЕИК:********* , чрез управителя В.Д.С., против наказателно постановление (НП) № 719408 F706887от 17.08.2023 г., издадено от д. на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Б., с което на основание чл.80, ал.1 ЗДДФЛ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева за нарушение на чл.56 ЗДДФЛ.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснато нарушение на материалния закон и дерогиране на разпоредбата на чл.65 ал.,13 ЗДДФЛ, като АНО не е съобразил и наличните писмени доказателства, установяващи,че наемодателят на жалбоподателя е бил длъжен да декларира дохода по чл.50 ЗДДФЛ и да внесе данъка в законоустановения срок.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.

Процесуалният представител на АНО счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП.

Процесното НП е връчено на законния представител на дружеството-жалбоподател на 22.11.2023 г.,а жалбата е депозирана чрез АНО по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с вх. №ит-00-11462/06.12.2023 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 719408 от 29.05.2023 г., затова, че като задължено лице не е спазило законоустановения срок до 31.01.2023 г. за подаване на данъчна декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО за дължим данък върху доход, получен от физическо лице през четвъртото тримесечие на 2022 г. в случаите, когато получателят не е задължен да удържа и внася данъка.

1

Декларацията е била подадена по Интернет, подписана с КЕП на 28.03.2023 г., и е приета под вх.

№0200И0942421., като в същата бил деклариран дължим данък в размер на 27 лв.

До лицето била изпратена покана с изх.№242-14/28.04.2023 г. за явяване в ТД на НАП Б. и съставяне на АУАН за подаване след законоустановения срок на данъчна декларация по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО за четвърто тримесечие на 2022 г.

В акта като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 56 от ЗДДФЛ . Същият е подписан от актосъставителя и предявен в деня на съставянето му на упълномощено от жалбоподателя лице – К.Х., която го е подписала с отбелязване, че ще представи възраженията си по-късно.В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН са постъпили възражения от дружеството жалбоподател аналогични на изложените в жалбата.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното понастоящем НП, в което е пресъздадено в съотношение на фактическо и цифрово единство описанието на съдържателните фактически характеристики на нарушението и правната му квалификация –чл.56 ЗДДФЛ, за което на основание чл. 80, ал.1 от ЗДДФЛ , на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 лева.

По преписката е приложен Анекс към договор за наем на недвижим имот от 03.01.2015 г. между В.П.В. като наемодател и“А.“ 21 ООД като наемател,в параметрите на който, в чл.3 е регламентирано между страните,че наемателят като платец на дохода не се задължава по силата на чл.65,ал.13 ЗДДФЛ да удържа авансов данък и да го декларира по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ, като наемодателят към момента на подписване на анекса не е декларирал писмено пред наемателя, че желае удържане на данък.

Съдът като съобрази представената чрез писмените и гласни доказателства информация, относимостта и връзката й с нарушението, пълнотата и точността й, непредубедената свидетелска нагласа на актосъставителя в депозираните показания в о.с.з., намира, че е налице единна и непрекъсваема доказателствена верига, чиято достоверност и надеждност е годна за кредитиране и извеждане на фактически обосновани изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. Съдът не е обвързан от становищата на страните, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал.2 от НПК), а е длъжен да положи нужния обем процесуални усилия за разкриване на обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – С.Д. – Д. Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Б., която към дата 17.08.2023 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-Б., който е компетентно лице по смисъла на чл. 85, ал.1 ЗДДФЛ . Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Това е така, доколкото декларацията е следвало да се подаде до края на месец януари 2023 г., респективно в първия ден на месец февурари 2023 г. нарушението е било довършено. Установеното нарушение е данъчно нарушение и съгласно нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН администрацията разполага с двугодишен срок, от извършването му, за съставяне на АУАН, в който именно срок е съставен АУАН № F706887/29.05.2023 година на инспектор по приходите в ТД – Б. на НАП. В случая предвид обстоятелството, че дължимата декларация по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО, касае изплатено възнаграждение по правоотношение, различно от трудовото ,а именно по договор за наем, данъчната администрация е установила изплащането на възнаграждение по правоотношение с нетрудов характер и обвързаното с него задължение за подаването на дължимата декларация в хода на проведена проверка. С други думи, незабавно след постъпване по интернет на 28.03.2023 г. на относимата декларация приета под вх.№0200И0942421 и подписана с КЕП. В едномесечен срок след нейното постъпване, и констатиране на нарушението, е била изпратена покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН –л.16,като в тримесечният срок по чл.34,ал.1 ЗАНН е съставен АУАН № F706887/29.05.2023 г. В този смисъл 2 на правно разрешение е постулирано в съдебната практика, обективирана в Решение № 422/04.03.2015 г. по КНАХД № 2325/2014 г. на АдмС-Б.. На следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е допуснато отклонение от изискването за съдържателно съответствие с критериите, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Във фокуса на съдебно разискване жалбоподателят не въвежда критични аргументи и оплаквания за увреждащи описателната част на нарушението дефицити, отнемащи или ограничаващи възможността му да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. В случая е постигната яснота за съществените фактически елементи на нарушението,с пунктуална детайлизация на признаците на неправомерното бездействие- задълженото лице не е подало в срок- до 31.01.2023 г., данъчна декларация по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ЗКПО за дължим данък върху доход получен от физическо лице,през четвъртото тримесечие на 2022 г. в случаите,когато получателят на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.

Нарушен е материалният закон, като не е изяснена в пълнота относимата фактология, която да обоснове или изключи приложимостта на законовото изключение на чл.63,ал.15 ЗДДФЛ.

С нормата на чл. 55,ал.1 ЗДДФЛ е предвидено задължение за предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, които са задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, да подават декларация по образец за дължимите данъци.

Разпоредбата на чл.55,ал.2 ЗДДФЛ гласи, че декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4.Съгласно чл. 56, ал.1 от ЗДДФЛ , декларацията по чл. 55, ал.

1 се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Извършвайки инертна и формална оценка на частично установените факти, решаващият наказващ орган е приел,че по арг.на чл. 65, ал.1 от ЗДДФЛ , именно „А.**“ ЕООД е било длъжно да подаде декларацията до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода, т.е. в конкретния случай до края на януари 2023 година, доколкото доходът е начислен през четвъртото тримесечие на 2022 г. Няма спор, че до края на януари 2023 г. дружеството не е подало декларация по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ, а е сторило това на 28.03.2023 г.,т.е. във времево отношение е налице закъснение от повече от 50 дни. Не е ясен обаче носителят на задължението за подаване на декларацията по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ, предвид нормативното съдържание на разпоредбата на чл.65,ал.13 ЗДДФЛ. Посочената разпоредба предвижда, че не се удържа и внася авансов данък по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а, ал. 1 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред предприятието или самоосигуряващото се лице - платец на дохода, че желае удържане на данък. В случая в условията на пълно и главно доказване административнонаказващият орган е следвало да установи всички елементи от състава на нарушението в чл.56,ал.1 ЗДДФЛ, в т.ч. и нормативно предвидения допълнителен положителен факт – наличие на писмена декларация от лицето, получател на дохода,че желае изрично предприятието- платец на дохода, да удържи данъка за четвърто тримесечие на 2022 г., предвид характера на декларацията - относима към удържане и внасяне на авансов данък, дължим за придобит доход към четвърто тримесечие на съответната година.

Действително, разпоредбата на чл. 43 от ЗДДФЛ придава една обща рамка относно субекта – платец на авансовия данък, като регламентира, че платец на авансовия данък може да бъде или платецът на дохода, който определя данъка и го удържа при плащането на дохода или получателят на дохода, който определя данъка и го внася. Първата хипотеза е регламентирана в алинея 4 на чл. 43, съгласно която, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Аналогична е разпоредбата на чл.44,ал.3 ЗДДФЛ, която касае придобиването на доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. В чл.44,ал.3 ЗДДФЛ е предвидено,че при 3 тези характеристики на дохода,произтичащ от наемно или друго двустранно възмездно правоотношение, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В случая, платецът на дохода, жалбоподателят „А.**“ ЕООД е предприятие по смисъла н а § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ, във вр. с чл. 2 от ЗСч и ако не са налице изключенията, нормирани в следващите алинеи 5 и 6 на чл. 43, то предприятието е задълженото лице за внасяне на авансовия данък. Съгласно чл.43, алинея 5 ЗДДФЛ, предходната алинея 4 не се прилага когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. По делото не са релевирани доказателства чрез представена писмена декларация пред платеца на дохода,респ. пред компетентните контролни органи, че получателят на дохода е самоосигуряващо се лице, следователно хипотезата на алинея 5 е неприложима.