Решение № 10466 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10466 гр. С., 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. Т.ОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. Т.ОВ Гражданско дело № 20221110119817 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Ибрямова, срещу С. Н. П., Д. П. П., Т. П. П. и Т. П. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност – С. Н. П. – 5/8, а Д. П. П., Т. П. П. и Т. П. П. по 1/8 от следните суми: 2679,74 евро (5241,12 лв.), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*******“, бл. 29, вх. А, ап. 7, ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до изплащане на вземането; 644,36 евро (1260,26 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на за периода от 14.09.2016 г. до 06.08.2019 г.; 14,67 евро (28,70 лв.), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 20.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и 3,82 евро (7,48 лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.08.2016 г. до 06.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2019г. по ч.гр.д.

№ 47984/2019 г. по описа на СРС, ГО, 142 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на 1 сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. на ответниците топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „*******“, бл. 29, вх. А, ап. 7, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Н. П., Д. П. П. и Т. П. П., чрез адв.

Г., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. П. П. не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се 2 намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

В проведеното открито съдебно заседание на 14.05.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к.

„*******“, бл. 29, вх. А, ап. 7, при посочените от ищеца в исковата молба квоти. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Предвид изложеното, въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че ответниците са потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда 3 на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е имало 6 броя отоплителни тела без монтирани ИРРО; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 234 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 28.09.2001г.; за исковия период начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа отчетите на 2 броя топли водомери, отчитани след края на отоплителния сезон, с подписи на клиенти, представени на вещото лице; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество; топломерът е преминал метрологични проверки, при които не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период (01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.) следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 5241,11 лв., т.е. 2679,74 евро. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че общо дължимата от ответниците главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на 2679,74 евро, както и сумата от 14,67 4 евро (28,70 лв.), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че претендираните от ищеца суми за топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период (01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.) не са били погасявани.

При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на С. Н. П., Д. П. П. и Т. П. П. правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.08.2019 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.