Решение № 696 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в заседание при закрити врати на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20261100900726 по описа за 2026 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Йорданка Петрова, разгледа търг. дело № 726 по описа за 2026 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника „ФАРМА МК“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 201810361, за откриване на производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост.

Молителят излага твърдения, че с решение № 305/27.02.2025 г. по търг. дело № 2227/2024 г. на СГС, дружеството било прекратено по иск на прокурор и тъй като било налице осъждане на длъжника да заплати държавна такса и разноски за така проведеното производство, дружеството било неплатежоспособно, считано от датата на влизане в сила на 1 съдебното решение за прекратяване на дружеството - 25.03.2025 г.. Назначеният ликвидатор не разполагал с търговските книги на прекратения търговец, но известните му задължения се изразявали в дължими държавни такси и възнаграждението за изпълнение на възложените на ликвидатора функции, което възлизало на сумата 12100 лева.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Молителят „ФАРМА МК“ ЕООД - в ликвидация е еднолично дружество с ограничена отговорност с вписан капитал 102,26 евро, изцяло внесен и с основен предмет на дейност търговия с хомеопатични и биопродукти. Дейността на дружеството е прекратена с влязло в сила на 25.03.2025 г. съдебно решение и е открито производство по ликвидация, в рамките на което за ликвидатор е назначен Я.А., с месечно възнаграждение в размер на 1100 лева. В 6-месечния срок от обявената покана до кредиторите било предявено публично вземане в размер на 415,20 лева по изпълнително дело № 20259230400265. Това публично задължение не било възможно да бъде погасено, тъй като дружеството не разполагало с активи.

В представен списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 14.04.2026 г. в правната му сфера са налице задължения в общ размер от 12515,20 лева, като активи на дружеството не са налице.

От извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „ФАРМА МК“ ЕООД - в ликвидация да е носител на вещни права върху недвижими имоти.

Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „ФАРМА МК“ ЕООД - в ликвидация не е регистрирано и като собственик на ППС.

Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.

Молбата на „ФАРМА МК“ ЕООД - в ликвидация с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен и свръхзадължен. Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, включително искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на кумулативност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 2 от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно продължителен период назад.

В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, затова анализът на финансово-икономическото състояние на молителя съдът извършва на база представения с молбата окончателен счетоводен баланс към 04.03.2025 г., като в търговския регистър последният обявен по партидата на дружеството годишен финансов отчет е за 2020 година. Представена е и годишна данъчна декларация за 2021 година, в която е декларирана счетоводна загуба в размер на 10716,46 лева.

Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.

Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай задълженията за държавни такси и такива към съдебен изпълнител, съответно представляващи възнаграждение за назначения ликвидатор, са краткосрочни.

Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.

Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.

608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.

Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Същевременно фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не 3 означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.

Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи.

В случая няма обективна информация за финансовото състояние на дружеството, но в хода на производството по ликвидация са възникнали изискуеми задължения, при пълна липса на данни дружеството да разполага с краткосрочни и ликвидни активи, включително с оглед постановеното прекратяване на търговската дейност на дружеството, е налице трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото производство и обективно не е възможно да бъде преодоляна.

Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „ФАРМА МК“ ЕООД - в ликвидация е спряло плащанията на задължения към посочения в молбата публичен кредитор, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.

По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на найранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.

Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.