Решение № 5015 от 25.11.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5015

Хасково, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20247260701071 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на от А. Х. Т. Т. – [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], против Решение № 10815/14.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Постановено било в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините за напускане на [държава] били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на молителя. Твърди, че се опасява за своята сигурност поради водещите се военни действия в района, в който живее. Напуснал родината си заради войната и липсата на перспектива ситуацията да се подобри. Бомбардировките в [държава] били почти ежедневни. Счита, че след като анализирал информацията в справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024г. и справка вх. № ЦУ-1850/27.08.2024г., решаващият орган неправилно преценил, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ. Въоръженият конфликт в [държава] продължавал и съществувала реална опасност при завръщането в тази страна оспорващият да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в района на *, където живеел. В множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът „забрана за връщане“ бил главното основание за закрила на бежанците. Тази забрана се съдържала в член 18 от Хартата за основните права на ЕС, като в този смисъл бил и текстът по член 19 от Хартата. В член 2 и член 3 от ЕКПЧ била регламентирана абсолютна забрана на всяко връщане на лице, изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби, като тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на член 3 от ЕКПЧ държавата носила отговорност при извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – дело Hirsi Jamaa and others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като молителят вече бил напуснал държавата на произход. Квалификационната директива уреждала също и субсидиарна закрила за лицата, които не можело да бъдат определени като бежанци, но които, ако били върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, щели да бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Във основа на изложеното оспорващият твърди, че административният орган не се съобразил с решение от 17 февруари 2009 на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 относно тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. Приел, че ситуацията в [държава] се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществували сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако лицето бъде върнато там ще претърпи посегателствата и заплахите по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната, но неправилно извел извод, че при връщането на търсещия закрила в страната му на произход животът му нямало да бъде поставен в сериозна опасност. Това било в противоречие с член 3 от ЕКПЧ и член 15, б. „в” от Квалификационната директива. Жалбоподателят счита, че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила, в която и да е друга част на [държава], съгласно дадените в член 8 от Квалификационната директива критерии. В свои решения ЕСПЧ посочвал, че при преценка на възможностите за преместване и вътрешна закрила следвало да се вземе предвид дали лицето може да разчита на безопасен вътрешен транспорт, за да осъществи такова преместване, дали изобщо било в състояние да пътува до друг район на страната и дали имало достъп да се установи на определено място. При липса на тези елементи съществувало основание за нарушение на член 3 от Конвенцията.

По изложените съображения оспорващият моли съда да отмени процесното решение, ведно със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в представен по делото писмен отговор излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № 1931/29.07.2024г.(л.73) жалбоподателят е поискал от властите в Република България предоставяне на закрила.

Самоличността на чужденеца е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег. № УП-33538/29.07.2024г. (л.50), видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Т. (бащино име) Х. Т. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], *.

Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33538/29.07.2024г. като А. Т. Х. Т., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *, професия - *, образование *, *, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата, майката, братята и сестрите на търсещия закрила, с местонахождение в [държава].

С Писмо рег. № УП-33538/31.07.2024г. началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Специализираната дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-25067/26.09.2024г. /л.35/ на ЗА директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 23.08.2024г. с кандидата за закрила е било проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № УП-33538/23.08.2024г. Същият заявил пред интервюиращ орган на ДАБ, че е роден в [населено място], област *, като след раждането му семейството му се преместило в [населено място], където живял до напускането на страната. Напуснал [държава] на 19.07.2024г. и нелегално преминал в Турция, където останал три дни. На 22.07.2024г. влязъл незаконно в Република България, през зелена граница. Като преминал българската граница три дни се укривал в гората, след което се предал на полицията. Чуждият гражданин мотивирал молбата си за закрила с общата обстановка на несигурност в [държава], заради продължаващата там война. Посочил, че обстановката в област * продължавала да бъде неспокойна и до настоящия момент. Освен това войната довела страната до икономическа криза и безработица, като липсвали елементарни условия за живот. Всичко това го мотивирало да потърси сигурност в мирна държава. В страната си по произход не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, нито проблеми с властите в [държава], не членувал в политическа партия или организация, в религиозна общност, секта, не му било оказвано насилие, не получавал заплахи.

Със Становище рег. № УП-33538/09.10.2024г (л.16) на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 10815/14.10.2024г. председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Т. Х. Т., на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Решението е връчено на лицето лично на 18.10.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу него е подадена на 23.10.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.