Решение № 7223 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7223 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110146341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т..” ЕАД е предявило срещу Г. Н. У. и З. Б. У. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правна квалификация основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Л..“, ббл.., вх.., ет. 8, ап.., абонатен номер № .., главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на по 196, 21 лв. всеки от тях, ведно със законна лихва за периода от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.04.2025 г. в размер на по 52, 52 лв. всеки от тях, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на по 22, 74 лв. всеки от тях, ведно със законна лихва за периода от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 01.04.2025 г. в размер на по 5, 56 лв. всеки от тях, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20257/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на вещни ползватели на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20257/2025 г. по описа на СРС, 151 състав, както и 1 разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че е налице дублиране на част от процесния период, а именно от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. по заповед за изпълнение №28916/11.10.2022 г. по описа на СРС, 119 състав, по която ответниците са платили задълженията си. Правят възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Навеждат доводи за липса на документи, от които да се установява реална доставка на топлинна енергия в определено количество. Сочат, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. са извършили две плащания, съответно в размер на 194, 19 лв. на 18.09.2024 г. и в размер на 207, 73 лв. на 07.11.2025 г. по конкретно посочени фактури. Излагат и съображения за недължимост на лихви за забава. По отношение главниците за дялово разпределение твърдят, че са извършили плащане на 07.11.2025 г. в размер на 51, 45 лв., а в останалата част правят възражение за изтекла погасителна давност.

С молба от 19.12.2025 г. ищецът е заявил, че на 07.11.2025 г. е получил плащане от ответника Г. У. в размер на 259, 18 лв., с което частично е погасил процесните вземания, а от страна на другия ответник не са постъпвали плащания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот от 10.06.1991 г., с който двамата ответници са продали на трето за спора лице процесния апартамент №..., находящ се в гр. София, жк „Л..“, ббл.., вх.., ет. 8, като ответниците са си запазили правото на ползване върху целия имот, докато са живи. Съдът намира, че с оглед разпоредбите на чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 57, ал. 1 ЗС именно лицето, в чиято полза е учредено вещно право на ползване, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, т.е. в разглеждания случай това са именно двамата ответници, поради което те следва да отговарят за задълженията за стойността на реално ползваната в процесния имот топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че през процесния период в имота всички отоплителни тела са били демонтирани и няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот, а е била начислявана единствено топлинна енергия за сградна инсталация. Съгласно заключението стойността на реално потребената топлинна енергия в процесния имот през процесния период се равнява на 588, 92 лв.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2021 г. – от 15.07.2021 г., за вземането за м. януари 2022 г. – от 15.03.2022 г., за вземането за м. февруари 2022 г. – от 15.04.2022 г. и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.04.2025 г., погасени по давност се явяват вземанията за периода 01.05.2021 г. – 31.01.2022 г., тъй като давността за 3 вземането за м. февруари 2022 г. започва да тече от 15.04.2022 г. и не е изтекла към датата на подаване на заявлението. След приспадане на погасените по давност вземания съгласно заключението на вещото лице общият размер на непогасените по давност суми за отоплителния период 2021 г. – 2022 г. се равнява на 47, 79 лв. за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2024 г. (изчислен по реда на чл. 162 ГПК като общият размер на задължението за целия отоплителен период 191, 17 лв. се съотнесе към броя месеци, включени в отоплителния период – 12, и след това се умножи по броя месеци, за които не е налице изтекла погасителна давност – 3). Общият размер на задължението за отоплителен период 2022 г. – 2023 г. се равнява на 203, 57 лв., а за отоплителен период 2023 г. – 2024 г. се равнява на 194, 18 лв.