Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 233 от 20.01.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2403/2021
Вид
Определение № 233
Подписан
20.01.2022
В сила
20.01.2022
Състав
Юлия Русева Бажлекова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 19.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IIIА СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502403 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на молба от адв. Т. Б., в качеството на процесуален представител на „Рея 21“ ЕООД, с която е формулирано искане с правно основание чл. 248 от ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1825/07.12.2021 г., като в полза на страната бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от П. В. В., чрез адв. И.Р., с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на молбата. В условията на евентуалност се претендира редуциране на размера на адвокатското възнаграждение по твърдения за прекомерност на претенцията.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение № 774/05.07.2021 г , постановено по гр.д. 10722 /2020 год по описа на ВРС ,в частта в която са отхвърлени предявените искове.Твърди се ,че решението в обжалваните части е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна по изложени подробни съображения във въззивната жалба.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба срещу Решение № 774/05.07.2021 г , постановено по гр.д. 10722 /2020 год по описа на ВРС, в частта в която са отхвърлени предявените искове П. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „**** срещу „Рея 21" ЕООД, ЕИК 206010900, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„****.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1825/07.12.2021 г., с което е потвърдил обжалваният първоинстанционен съдебен акт във всички обжалвани части.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в 1 съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването им е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.

Молителят своевременно е релевирал искането си за присъждане на съдебноделоводни разноски за осъщественото процесуално представителство по депозираната от въззивника жалба, като е представил списък в срока по чл. 80 от ГПК, ведно с разходен касов ордер, обективиращ заплащането на сумата от 700 лева. Съобразно трайната съдебна практика на Върховния касационен съд за да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е изплатена посочената сума, както и основанието за нейното плащане. В настоящия случай са налице всички изискуеми реквизити на документа, поради което следва да се приеме, че същият представлява доказателство за извършването на разхода.

От друга страна, в срока по чл. 78, ал. 5 от ГПК въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява основателно по отношение на искането за присъждане на сумата от 400 лева по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ. Съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото и с оглед размера на исковата претенция, хонорарът следва да бъде редуциран до минималният размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № от 9 юли 2004 г. на ВАдвС, който възлиза на 315.40 лева. Претендираното възнаграждение по иска с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ е в размер, съобразен с минималния по наредбата – 300 лева, поради което следва да бъде присъдено в цялост. Така общо в полза на молителя подлежат на присъждане съдебноделоводни разноски в размер на 615.40 лева.

С оглед гореизложените съображения молбата за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК се явява основателна, и като такава следва да бъде уважена до посочения размер.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, постановеното по делото Решение № 1825/07.12.2021 г. в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. **** ДА ЗАПЛАТИ на „Рея 21“ ЕООД, ЕИК 206010900, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. *****, сумата 615.40 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2