Решение № 524 от 31.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901316 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от В. Н. Н., гр. Варна, с която е предявен иск по чл. 432, ал.1 от КЗ против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, за осъждане на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение в размер на 240 000 лева за неимуществени вреди – преживяни болки и страдания, следствие от получените телесни увреждания и инвалидност в резултат на ПТП на 04.06.2018 г., допуснато по вина на М. С. И., за което е образувано ДП № 348/2018 по описа на ОДМВР – гр. Варна за 2018 г., съответно пр.пр. № 7170 по описа на РП – гр. Варна за 2018 г., прекратено с постановление от 23.12.2020 г., както и сумата от 51 400 лева за претърпени имуществени вреди по проформа фактура с № 5000000039/ 03.04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумите при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС м.

„***“ с ДК№ * **** ** и ответното дружество към датата на ПТП по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

В съдебно заседание от 24.09.2021 г. /том.2, л. 396 и сл. от делото/ съдът е допуснал изменение на размера на заявената претенция за неимуществени вреди в посока увеличение на 315 000 лева.

В исковата молба и постъпилите последващи уточнителни молби ищецът Н. заявява, че на 04.06.2018 г., по време на движението му с велосипед в гр. Варна, по булевард „Васил Левски“, преди кръстовището с ул.

„Подвис“, е блъснат от л.а. „***“, с рег.№ * **** **, управляван от М. С. И., който нарушил правилата за движение по пътищата и ударил управляващия велосипеда си ищец отзад, като му нанесъл определени телесни повреди.

По повод на настъпилото ПТП, било образувано ДП № 348 по описа на ОДМВР – гр. Варна за 2018 г., съответно пр.пр. № 7170 по описа на РП – гр.

1

Варна за 2018 г., които към настоящия момент не са приключили с влязъл в сила акт.

Твърди се за увреждащия л.а. „***“, с рег.№ * **** **, управляван от М. С. И., че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. **** при ответното дружеството в чиито срок на валидност е настъпило процесното ПТП.

Ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, за което представя съответни доказателства, но по образуваната въз основа на нея щета застрахователят не изплатил обезщетение, включително и към момента на депозиране на исковата молба.

Твърдят се следните травматични увреждания, получени следствие на инцидента: фрактура на черепа вляво фронто-темпоро-париетално; фрактура на телата на 4 и 5-торакален прешлени; фрактура на дъгата на лява зигоматична кост; фрактура на латерната стена на лява орбита; фрактура на предна стена на ляв максиларен синус; фрактура на предна и задна стена на фронтален синус; фрактура на горен и долен орбитален ръб вляво; фрактура на сфеноидалната кост вляво; остър хематом-епидурален вляво, фронтотемпорална област; спондилозни изменения по предните ръбове на 1-4 лумбални прешлени; остеохондроза на дисковете – С-5, С-6, С-7 – гръбначни прешлени; периартритис хумеро-скапуларис синистра – лява раменна става.

Следствие посочените увреждания ищецът заявява настъпила инвалидност и съществуваща постоянна опасност за живота и здравето му.

Излага, че след изписването му от болницата е с болки по цялото тяло, глава, гръб, рамене и кръст, продължаващи над осем месеца, а за възстановяване на липсващата част от черепа, му се налага извършване на специална операция на главата, както и изграждане на пластика, разходите за които са обективирани в представена проформа фактура.

Освен претърпените силни физически болки в периода непосредствено след инцидента, преживения стрес и негативни емоции, ищецът сочи, че от напълно здрав човек и спортист се е превърнал в инвалид, като най-сериозна остава травмата на главата му, налагаща постоянни грижи и лечение.

Настъпилата неработоспособност и чувството на непълноценност, невъзможност за водене на нормален и здравословен живот са основните последствия от претърпените увреждания, описани от ищеца.

Счита, че има право на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди в заявения и приет за разглеждане размер, като претендира и законна лихва за забава от 25.09.2018 г., считано от изтичането на три месеца от уведомяването на застрахователя за претенцията.

Правна квалификация на правата: чл. 432 ал.1 и чл. 429 ал.3 от КЗ.

Ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съобразно предоставена възможност във връзка с уточняващи молби на ищеца, ответникът е депозирал становище вх. № 4229/05.03.2021 г., в което оспорва изцяло предявените искове по основание и размер в това число механизма на пътното транспортно произшествие и обстоятелството, че пътното транспортно произшествие е настъпило с оглед виновно и 2 противоправно поведение на водача на МПС. Твърди се, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия В.Н..

Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за характера, интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, като се счита, че същите са предявени в завишен размер. Оспорват се исковете по размер, алтернативно моли, ако съдът реши да уважи исканията, да намали присъдения размер на обезщетението. Заявява се и претенция за разноски.

В съдебно заседание всяка от страните – ищец и ответник поддържа собствените си доводи, които се доразвиват и в писмена защита, представена от ищеца на 17.12.2021 г., а от ответника на 22.12.2021 г.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено следното:

1.По безспорните факти.

Доколкото ответникът е проявил процесуална пасивност в срока за отговор, включително по оспорване на застрахователното правоотношение, съдът е указал на страните, че след служебно извършена справка на интернет страницата на Гаранционен фонд по номер на МПС и рама е констатирал, че л.а. марка „***“ с рег.№ * **** **, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и ответника по спора, с валидност към датата на ПТП – 04.06.2018г.с начална дата на покритие 19/09/2017 г. и крайна дата на покритие 18/09/2018 г.

Страните са предупредени, че съдът ще ползва същата. Последващи възражения по този факт от страна на ответника не са релевирани.

По спорните факти:

Предвид процесуалното поведение на страните и отсъствието на други безспорни факти по делото, съобразно разпределената доказателствена тежест, съдът е указал на ищеца, че следва установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания, противоправност на действията на лицето М. С. И., както и наличието на причинна връзка между последните и настъпилите вреди, а също така и размера на действително претърпени имуществени вреди. Във връзка с претенцията за лихва за забава, на ищеца е вменено установяването на момента на уведомяване на застрахователя за претенцията, за което е ангажирал доказателства.

2.По фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

2.1. По механизма на ПТП.

Всъщност трябва да се настои, че от всички писмени доказателства по делото и заключения по САТЕ, без съмнение се установява да е настъпило ПТП на 04.06.2018 г. между ищеца В. Н. Н., при управление на собствения му велосипед от една страна и от друга страна МПС, м. „***“ с ДК№ * **** **, което е управлявано от М. С. И.. За да се установят причините за този, сам по себе си безспорен факт обаче, т.е. какво е поведението на двамата водачи, нарушени ли са разпоредби на ЗДвП и от кого, респективно налице ли е виновно поведение на водача на МПС, налага се да се разгледа въпроса 3 относно механизма на ПТП, за изясняване на който са изготвени две САТЕ.

Според заключението по първоначалната експертиза точката на мястото на удара между лекия автомобил и велосипедиста, по ширина на пътното платно е била в дясна пътна лента, непосрествено вляво от разделителния остров между ул. „Царевец“ и бул. „В. Левски“ като по ширина на лентата, удара е настъпил в дясната й част, а по дължина на процесния очертан остров с хоризонтална мавркировка /снимка на л. 382 по делото, част от заключението/ - около началната му част след края на монолитния затревен остров. Според експерта велосипедистът преди удара се е движил в права посока по булеварда. Пътните ленти преди излаза на автоподлеза от ул.

„Царевец“ към булеварда, според експертизата са били три на брой /доколкото ПТП е настъпило преди реконструкцията на бул. „В. Левски“/ като крайната дясна лента се прелива в средна пътна лента при островната част, респективно преди ПТП велосипедистът се е бил престроил от крайна дясна пътна лента към средна с оглед маркировката на пътното платно. С оглед разпределението и началните точки на описване на находките от ПТП, лични вещи, велосипед и петно кръв, експертът заключава, че към момента на ПТП велосипедистът се е движил в права посока и е бил застигнат отзад от процесното МПС „***“. Аргументите вещото лице намира в обстоятелството, че при ПТП следствие косо навлизане на велосипедиста на булеварда откъм ул. „Царевец“, щетите биха били други – по велосипедната задна лява част биха се наблюдавали значително по-дълбоки деформации спрямо задна дясна част, велосипедното задно колело е следвало да се установи с деформация от ляво на дясно, докато конкретната деформация е с равна повърхност в ляво и в дясно и задното колело е деформирано равномерно към средното движение и колче за седалка. Затова според експерта механизмът на удара е застигащ заден удар за велосипеда, при съпосочно движение на двете ППС-та и удар от предна дясна част на МПС –то, а точката на съприкосновение е бил в дясна част на дясна пътна лента на булеварда вляво от очертания с хоризонтална маркировка остров продължение по монолитния разделителен остров между улицата и булеварда.

Относно скоростта на движение експертизата заключава на първо място, че по делото няма данни за спирачен път или издирания на асфалтовото покритие преди и след точката на ПТП до крайните позиции на находките. На тази база се приема, че скоростта на велосипедиста и автомобила е била непроменена преди и в момента на ПТП като за велосипедиста според експерта това е категорично, тъй като велосипеда не е разполагал с огледала за обратно виждане. Освен това, за да изчисли скоростта на движение експертизата е взела предвид и разстоянията на отхвърляне/преместване на велосипед, пострадал и вещи след началната точка на ПТП като при ползване на съответните формули определя скорост в момента на ПТП около 75 км/ч, при която опасната зона за спиране е около 63.1 м. Експертът сочи, че при движение на автомобила със съобразената за градски условия скорост от 50 км/ч. и предприето аварийно спиране ПТП е могло да бъде избегнато, тъй като велосипедистът би бил извън опасната зона. Освен това в съдебно заседание, в което бе изслушано заключението вещото лице на въпросите на ищеца категорично заяви, че ширината на пътната лента е позволявала успоредно движение на двете ППС, в който 4 случай дори и при избраната от автомобилиста скорост на движение пак не би се достигнало до ПТП, т.е. възможно е разминаване/задминаване. Допълни също така, че при очевидно по-бавно движещ се велосипедист, от страна на МПС-то е налице застигане, респективно и дистанцията между участниците в ПТП не е спазена, въпреки че зоната на пряка видимост на водача на лекия автомобил е била над 100 метра, а дъгата на завоя е изключително малка и не създава пречки на тази плоскост.

И според експертите, изготвили тричленната експертиза ударът между двете ППС е настъпил по описания по-горе в единичната експертиза начин – велосипедистът е блъснат отзад при приблизително прав удар с оглед деформациите по велосипеда и следите от удара по лекия автомобил, които образуват права траектория, която започва при най-ниско разположената точка на предна броня и продължава през предния капак до местата на счупване на предно стъкло. Така намерената траектория, която е по надлъжната ос на автомобила доказва, че ударът е бил в направление „челен застигащ удар“. Друг фактор, който е формирал извода на експертите в унисон с този на първоначалната експертиза е и начина на разположение на вещите на автомобилиста след ПТП – в посока напред по права линия, респективно по посока на движението на лекия автомобил и по посока на надлъжната ос на булеварда. И тук експертите посочват, че пристрояването преди ПТП от велосипедиста от крайна дясна към средна лента е с оглед появата на хоризонталната маркировка, която забранява движението в дясна лента и го отклонява към средна, която всъщност става дясна. Освен това и тримата експерти са посочили като място на удара дясна част на дясна /вече/ пътна лента. На следващо място са посочили точката на удара да е на около метър от десния край на средното платно /вече дясно/, а при съобразяване на данните от протокола за оглед от материалите по досъдебното производство е посочено, че ширината на пътната лента е 4.10 метра. Не на последно място и тук експертизата, аналогично на заключението коментирано по-горе сочи, че анализът на щетите показва силен заден удар. Единствената съществена разлика между двете заключения е в установената скорост на движение на МПС преди удара като тук експертизата дава заключение за приблизителна скорост от 62 км/ч. при съобразяване на разстоянието на отхвърляне на тялото на пострадалия ищец. Другата съществена разлика от гледна точка на становището на експертите дали ударът е бил предотвратим е в това, че същите приемат лекия автомобил да се е престроил в лентата, в която се е движил велосипедиста след изпълнена маневра изпреварване на движещ се в средната /дясна/ лента л.а. „Опел Зафира“ като дават и заключение, че водачът на лекия автомобил е имал видимост към велосипедиста ако няма движещи се МПС в средна лента. В съдебно заседание експертите все пак категорично заявиха, че преди настъпване на ПТП двамата участници са се движили попътно, т.е. всяко пристрояване, или извършване на изпреварваща маневра е било приключило, което обяснява конкретния механизъм на попътно застигане и удряне на велосипеда отзад.