Решение № 181 от 24.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103832 по описа за 2024 година

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПк и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано е по искова молба подадена от Б. Р. Т., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: у**ик, чрез адв. С. В. М., от АК - гр. Пазарджик със съдебен адрес гр. Пазарджик, ул**1, срещу „** ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: у**, представлявано от **в, в която се твърди, че на 14.04.2022 г.ищецът сключил договор за потребителски паричен кредит № 84610 с „** ЕООД, ЕИК: ** с размер на кредита: 700 лв., за срок на кредита от 6 м., размер на вноската по кредита: 130,90 лв., ГПР: 49.11 %, годишен лихвен процент: 0.00 %, и общо дължима сума по кредита в размер на: 785.40 лв.

Твърди се, че в чл. 6.1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610 било посочено, че Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане: 85.40 лева, която се финансирала от Кредитора и се възстановявала от Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от Договора. Твърди се, че след одобряване на заявлението за отпускане на потребителски кредит на Б. Р. Т., еднократната такса за разглеждане на заявлението му за кредит в размер на 85,40 лв. е била включена автоматично в условията на договора за потребителски кредит върху, които той не бил имал възможност да влияе и да иска промяната им. Клаузата на чл. 6.1. от договор за потребителски паричен кредит № 84610 не е била индивидуално уговорена между страните по договора, както и че еднократната такса за разглеждане в размер на 85.40 лв. също е била включена в погасителния план по договора за потребителски кредит. Твърди се, че по време на действието на договора за потребителски кредит ищецът бил платил три месечни вноски в размер на 130,90 лв. съгласно погасителния план по договора, както и, че на 25.07.2022 г. същият сключил нов договор за кредит с № L303029 с ответника „** ЕООД, съгласно който 392,70 лв. от отпуснатия кредит ресурс по договора щял да се използва за плащане на паричните задължения, които ищецът имал към „** ЕООД по договор за потребителски паричен кредит № 84610 от 14.04.2022 г. Твърди се, че с прихващането на 392,70 лв. ищецът погасявал цялата дължима сума в размер на 785,40 лв. по договор за 1 потребителски паричен кредит № 84610 от 14.04.2022 г.

Ищецът твърди, че страните били сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК), спрямо който договор били приложими разпоредбите на именно този закон, както и, че следователно било, че ищецът се бил ползвал и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закон за защита на потребителите (ЗЗП) - арг. от 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Сочи се, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следвало да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.

Необходимо било, също така, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл.

10а, ал. 4 ЗПК. Ищецът поддържа ,че клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610 предвиждаща еднократна такса за разглеждане в размер на 85.40 лева представлявала такса, която била свързана с усвояването на кредита, което било забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Кредиторът не можел да изисква плащане на такси за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те били част от дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Поддържа , че клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610 предвиждаща еднократна такса за разглеждане в размер на 85.40 лв. противоречи на чл. 10а ал. 2 ЗПК, тъй като представлявала такса за извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което означавало, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като посочената "такса за разглеждане" била свързана именно с усвояването на кредита, поради което се и счита, че клаузата на чл. 6, ал. 1 е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10а от ЗПК. Твърди се, че клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610 предвиждаща еднократна такса за разглеждане в размер на 85.40 лв., водела до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък водело до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което било в нарушение на добрите нрави.Твърди се, че вследствие на твърдяната нищожност на клауза на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610, „** ЕООД се бил обогатил неоснователно. Налице бил фактическият състав на чл.

55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платената в размер на 85.40 лв. сума при начална липса на основание. Твърди се, че било видно от договор за кредит с № L303029 от 25.07.2022 г., че Б.

Р. Т. бил платил цялата дължима парична сума по погасителния план по договор за потребителски паричен кредит № 84610 от 785.40 лв., в която сума била включена й еднократна такса за разглеждане в размер на 85.40 лв., поради което на основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД „** ЕООД следвало да върне 85,40 лв. на Б. Р. Т., която парична сума е била платена по твърдяната нищожната клауза на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610.

Моли се съдът да обяви за нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610 предвиждаща еднократна такса за разглеждане в размер на 85.40 лв. на основание чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако съдът обяви за нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1 от договор за потребителски паричен кредит № 84610, се моли съдът да осъди „** ЕООД да заплати на Б.

Р. Т. сумата в размер на 85.40 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради това , че е платена при начална липса на основание. Претендира се осъждането на „** ЕООД да заплати направените по делото разноски. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от „** ЕООД, ЕИК **, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт **в, с който се моли 2 съдът да признае за безспорни следните факти и обстоятелства, а именно че на 14.04.2022 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №: 84610 между „** ЕООД и за сума в размер на 700.00 лева, като същата е усвоена на 14.04.2022 г., при фиксиран лихвен процент от 0.00 % и ГПР 49.11 %, и срок на погасяване 6 месеца. По процесуалната допустимост на иска е изложено становище, че се счита, че предявеният иск срещу „** ЕООД е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. Твърди се, че Кредитополучателят бил получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не бил упражнил правото си на отказ, ползвал бил кредита и нямал възражения, относно договорните отношения. Твърди се, че в случая не съществувал правен спор между страните, поради което и липсвал правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото. Твърди, че недопустимо било при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същият да бъде поощряван за бездействието си, от което биха били произтекли имуществени вреди за кредиторите, като се твърди, че подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Моли се съдът да се произне по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и неупражненото право на отказ в рамките на 14 дни.

По основателността на иска се счита от пълномощника на ответника, че предявените искове срещу „** ЕООД са изцяло неоснователени, като в тази посока излага следните съображения. Твърди се, че изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,като според чл. 6, Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече /в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР било посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/. Сочи се, че електронният документ се приравнявал на писмен документ - чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл. 5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните били се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга, съгласно Общите условия/ Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Видно било от представената екранна снимка от договора, посочен бил лихвен процент в размер на 0.00 % и ГПР 49.11 %. Погрешни били и твърденията на ищеца , че размерът на ГПР надвишавал законовия размер определен с ПМС 426/2014 г., още повече, че по договора нямало уговорено договорно възнаграждение. В този ред на мисли за несправедливо и неправилно се счита обявяването на определената такса - разбита в месечни вноски по 14.23 лв. и една изравнителна 14.25 лв. за недействителна. Твърди се, че таксата за разглеждане била за предварително разглеждане на документи на кандидат кредитополучателя, като между страните все още нямало сключен договор за кредит, налице било преддоговорно взаимоотношение между тях, поради което кандидат кредитополучателя, макар и физическо лице, все още нямал качеството потребител, за да се ползвал от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Твърди се, че годишният процент на разходите по кредита е бил посочен на стр. 2 от Договора за кредит, както и, че при изчисляване на ГПР са били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Твърди се, че общата дължима сума е била в размер на 785.40 лева включваща главница в размер на 700,00 лева, такса в размер на 85.40 лева, като се посочва, че същата се изплащала на месечни вноски, съгласно погасителния план. Твърди се, че ЗПК въвеждал редица 3 ограничения относно допълнителните услуги, които кредиторът можел да приложи, без да го ограничава в избора му за начина, по който в рамките на законоустановения праг на ГПР, да разпредели своята печалба между отделните й елементи. Твърди се, че таксата за разглеждане е била включена в ГПР, като ГПР съгласно чл.19 от ЗПК не надвишавал императивно определената от законодателя граница. Твърди се, че съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса била дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попадала в ограничението по чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, в.т.ч. таксата не била за сметка на предоставения ресурс и била разпределена за улеснение по вноските за целия договорен срок за ползване на средствата.