Решение № 235 от 26.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Перник, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500345 по описа за 2026 година Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение номер 254 от дата 02.12.2025г., постановено по гражданско дело № 301 по опис за 2025г., състав на районния съд в Радомир е осъдил основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с.Калище, с ЕИК: 000378847 да заплати на М. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 222, ал. 3 КТ неизплатената част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни заплати в размер на 8160.00 лева (осем хиляди сто и шестдесет лева), мораторна лихва върху неплатената главница от 8160.00 лева за периода от 01.10.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 2621.10 лева (две хиляди шестстотин двадесет и един лева и десет стотинки), мораторна лихва върху главницата от 3942 лева за периода от 01.10.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1222.94 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2025г. до окончателното ú изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за главница до пълния предявен размер от 18 635.72 лева (осемнадесет хиляди шестстотин тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), за мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. до пълния предявен размер 1 от 6005.11 лева (шест хиляди и пет лева и единадесет стотинки) и за мораторна лихва за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. до пълния предявен размер от 1224,04 лева (хиляда двеста двадесет и четири лева и четири стотинки), като неоснователни и недоказани. Разпределени са разноските по делото, като е осъден ответника да заплати на адв. Г. И. П. - С. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1253.08 лева (хиляда двеста петдесет и три лева и осем стотинки) , както и държавни такси и разноски – по бюджета на съда, а ищеца е осъден да заплати на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ сумата от 1446.91 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща направени разноски по делото.

И двете страни са подали въззивни жалби срещу решението.

І. Ищецът го обжалва в отхвърлителната му част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че РС Радомир е направил неправилна оценка на събрания по делото доказателствен материал, в резултат на което е направил и грешен правен извод за липса на качество „педагогически специалист“ на ищцата в последните 10 години от трудовия й стаж; намира, че РС Радомир неправилно приложил материалния закон – нормата на чл.222 ал.3 от КТ, като изследвал дали ищцата е заемала длъжност на „педагогически специалист“ през последните 10, вместо през последните 20 години от трудовия й стаж. Изложени са доводи и за необоснованост на решението , тъй като съдът не посочил в мотивите си коя част (период, длъжност, работодател) от трудовия стаж на ищцата приема че не е на „педагогически специалист“, както и коя част от трудовия й стаж (от 8 години и 29 дни) приема да е такава. Съдът не се произнесъл, твърди се, и по редица доводи и съображения на ищцата, свързани с членството й в браншовата синдикална организация при СБУ към КНСБ и предвидения в съответния КТД размер на обезщетението при пенсиониране от 11 брутни работни заплати; неправилно е приел, че макар че ищцата да е била „педагогически специалист“, не била заемала през последните 10 години от трудовия си стаж педагогическа длъжност. Обратно, изложени са доводи , че ищецата е заемала в *** длъжност на ***, поради което обезщетението й се дължи в пълния претендиран размер. Оспорва се и извода на първоинстанционния съд, че сумата за СБКО не следвало да се включва при формирането на размера на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец преди прекратяване на трудовия договор на ищцата. Изложени са и доводи, че ответникът по делото, въпреки задължението му по реда на чл.190 от ГПК и предупреждаването му от съда за последиците от неизпълнение на това задължение, не е представил личното трудово досие на ищцата, нито решението на ОС на работниците и служителите за разпределяне на 2 средствата за социално-битовото и културно обслужване, с което свое поведение е създал пречки за събиране на допустимо и относимо доказателство, с оглед на което съдът следва да приеме за доказан на основание чл.161 от ГПК фактът, че ищцата е получавала ежемесечно посочената в последния пълен отработен месец сума от 35. 52 лв на месец за социално – битово и културно обслужване ( СБКО) , както и че същата е имала постоянен характер като част от брутното й трудово възнаграждение.

От съда се иска решението на РС Радомир в отхвърлителната му част да бъде отменено, като вместо това се уважи иска в пълен размер и се присъдят направените разноски.

Ответното училище оспорва жалбата като неоснователна, приема решението в тази му част правилно и моли то да бъде потвърдено. Претендират се и разноските по делото.

ІІ. Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Калище на свой ред е подало въззивна жалба срещу решението в частта му , с която иска е уважен.

Отрича се факта на положен от ищеца като „***“ труд за период от повече от 10 години в сферата на образованието, а оттам –и наличие на основание по чл. 222 от КТ за изплащане на шест заплати като обезщетение. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да присъди на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий", с.Калище, с ЕИК 000378847 направените разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции.

Ищецът е оспорил жалбата, поддържа да е правилно решението в обжалваната от ответника част, и моли да се потвърди с присъждане на разноските.

ІІІ. Постъпила е от М. И. С. и частна жалба против определение на районния съд в Радомир по същото дело, с регистрационен номер на определението № 92/ 06.02.2026г., с което съдът е изменил решението си в частта му за разноските , като е осъдил допълнително ответника да заплати на адв. С. допълнително 4.56 евро хонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, и е отказал да измени същото в частта, с която е отказано на ищеца да се намали присъдение в полза на ответника хонорар на адвокат.

Поддържа се, че съдът не е отчел броя и вида на исковете, като е определил на адвоката на ищеца общо възнаграждание по чл. 38 от ЗА за всички искове, което е под минималния размер съобразно наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата; иска се то да бъде завишено до този размер. По отношение на отказа да се измени решението се поддържа, че вече редуцирания от 3180 лева на 1446.91 лева (хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), хонорар на адвоката на ответното училище е прекомерен и се иска да бъде намален до сума от 435.74 евро.

3

И тази жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Насрещната страна не се ангажира с нарочно становище по нея.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани процесуални представители и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, при внесена такса, там където е имало такова задължение. Те са допустими.

За да се произнесе , Окръжен съд гр. Перник съобрази :

Пред районния съд в Радомир са били предявени искове с правно основание в чл. 59 от КТ във връзка с чл. 222 ал. 3 от Кодекса на труда и чл.

86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът М. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е поддържала пред съда , че за последните 20 години е заемала различни педагогически длъжности в системата на началното образование и е придобила поне 10 години стаж като ***, както следва :

В СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Земен ( ответното училище ) , като *** в периода от 01.07.2005г до 03.09.2007г.

В СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Земен - учител „***“ от 03.09.2007г. до 14.9.2009г.

Пак там - „***“ от 15.09.2009 до 29.07.2010г., „***“ от 08.09.2010 до 15.09.2011г, „***“ ат 15.09.2011г. до 31.12.2013г.

НДЕК Ковачевци „***“ от 01.01.2014г. до 15.9.2015г- 1 година, 8 месеца и 14 дни;

Отново СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" гр. Земен, „ ***“ от 1.1.2014 до 31.12.2014г.

ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" с. Калище *** начален етап 18.9.2015 до 1.9.2022г.

В трудовата книжка има и нанесен запис, според който С. е работила от 10.09.2002. до 03.09.2007. в системата на образованието, общо 4г. 11 месеца и 23 дни , и запис , че времето от 13.02.2014 г. до 31.12.2014 г. не се зачита за трудов стаж на длъжността „ ***“ към СОУ „Кирил и Методий“, тъй като на С. е бил разрешен неплатен отпуск.

На дата 06.12.2019г. жалбоподателят С. придобила право на пенсия, което упражнила, а на дата 01.09.2022г., трудовото и правоотношение с ответника било прекратено едностранно от работодателя, поради придобитото право на пенсия. Едва на 25.03.2025г. й било изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правотоношение в размер на две брутни работни заплати – 3942 лева. Изложени са обаче доводи, че по силата на чл. 31 ал. 1 т. 3 от 4

Колективния трудов договор в системата на образованието, тя има право на гратификационно обезщетение при прекратяването в размер на 11 (единадесет ) брутни работни заплати, общо 22577.72 лева. Затова е искано от РС Радомир да постанови решение, с което да осъди неизплатената част от следващото ú се обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в размер на 18 635.72 лева ( след приспадане на вече платеното ); мораторна лихва върху неплатената главница от 18 635.72 лева за периода от 30.09.2022 г. до 25.03.2025 г. в размер на 6005.11 лева; мораторна лихва върху главницата от 3942 лева за периода от 30.09.2022 г. до 24.02.2025 г. в размер на 1224.04 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2025 г. до окончателното ú изплащане.

Исковете са били оспорени. Ответното училище е поддържало , че С. няма право на обезщетение, тъй като не са налични хипотези по чл. 31 от КТД в сферата на образованието, чл. 219 ал. 5 от ЗПУО или чл. 223 ал. 3 от Кодекса на труда; не било налице основание да се включи в размер на брутното трудово възнаграждание на допълнителните такива за изпълнявани функции на ***, както и ежемесечни суми за соцално – битово и културно обслужване.

Оспорва се ищеца да е имал качеството на педагогически специалист за периода, в който е заемал длъжност в НДЕК Ковачевци „***“ от 01.01.2014г. до 15.9.2015г- 1 година, 8 месеца и 14 дни;

Районния съд , след като изслушал експертиза за продължителността на трудовия стаж на ищеца и събрал за същата цел писмени доказателства, преценил, че не са налице предпоставките на чл. 32 от КТД в сферата на образованието за 2020г. ищеца да получи 11 брутни заплати, но е осъществена хипотезата на чл. 2222 ал. 3 от КТ, при което уважил частично исковете по чл. 59 от КТ до размер от шест заплати, след приспадане на вече платените две, а останалите искове уважил изцяло .

І. По фактите:

Фактите по делото , така, както са установени от районния съд, са безспорни. Затова и настоящия състав възприема за доказано , че ищцата е работила в системата на училищното образование в периода от 10.09.2002г. до 2022г., като през цялото време - с изключение на периода от 01.01.2014г. до 15.09.2015г. - е заемала длъжности на ***, при последна брутна работна заплата от 2052.52 лева, от които – 1460 лв. основна работна заплата, 511 лева доплащане за прослужено време, 46 лева допълнително трудово възнаграждение за *** и 35.52 лева за социално – битово и културно обслужване. Между страните не е формиран спор по това, какви длъжности е заемала С. в този период, а и съдът цени като годно доказателство 5 заключението на експертизата, проведена в първата инстанция. Затова приема за доказан относимия факт, че в последните 20г. ищецът е заемал различни преподавателски длъжности в системата на образованието , като е била „педогически специалист по дефиницията на чл. 211 от ЗПУО, с изключение на периода от от 02.01.2014г. до 15.9.2015г. Трябва да се отбележи , че записите в трудовата книжка на ищеца са за периода 10.09.2002г до 01.09.2022г., тоест, сама по себе си трудовата книжка не удостоверана пълни 20 години трудов стаж. В личното трудоводосие на ищеца обаче, приложено по делото , са налични документи - трудови договори и допълнителни споразумение към тях , от които се прави извод, че още през 1989 г. С. е заемала длъжност „***“ на ЕСПУ „Кирил и Методий“ гр. Земен, като няма данни този трудов договор да е бил прекратен.