Определение № 156 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Варна, 25.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20263100600438 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на частна въззивна жалба подадена от А. А. против разпореждане № 1692/11.03.2026г. по ЧНД № 665/2026г. по описа на ВРС, 6 състав, с което първоинстанционният съд е върнал на жалбоподателят депозираната пред ВРС въззивна жалба с вх.№ 19174/10.03.2026г., тъй като атакувания с жалбата съдебен акт не подлежи на обжалване.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от ВРС разпореждане, с което съдебния състав е върнал подадената от А. жалба, доколкото съдът е приел, че обжалвания съдебен акт не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 244, ал.

5 от НПК. В подкрепа на изложеното жалбоподателят е посочил, че подобно тълкуване на закона е формално и не отчита фактическите обстоятелства по делото. Излага, че извършените в хода на досъдебното производство действия свидетелстват за наличието на повторяемост и системност на извършените финансови операции. Намира, че извършването на допълнителни действия по разследването, би могло да допринесе за установяване на всички факти по делото, както и за установяване на други пострадали лица. Твърди, че от събраните в хода на досъдебното производство материали, привличането на лица в качеството им на обвиняеми, както и осъществените до момента действия, се достига до извод, че следва да се извършат активни действия във връзка с установяване на обективната истина. Сочи, че следва да бъдат извършени активни действия във връзка с международното правно сътрудничество, а не действия, целящи забавянето на производството.

Посочва, че спирането на разследването би могло да доведе до сериозни негативни последици и да лиши пострадалите от възможността за възстановяване на нарушените им права.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и при извършената преценка за допустимост на частната жалба, констатира, че частната въззивна жалба срещу разпореждането на ВРС е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 5 от НПК съдът се произнася еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно. В случая ВРС правилно е върнал подадената частна жалба, като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Наведените от жалбоподателя твърдения, касаещи необходимостта от провеждането на допълнителни действия по разследването, в настоящия случай не следва да бъдат разглеждани, доколкото не са предмет на производството пред настоящата въззивна инстанция.

Не е излишно да се добави и че спирането на избраното от прокурора процесуално основание е в интерес на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1692/11.03.2026г. по ЧНД № 665/2026г. по описа на ВРС, 6 състав, с което първоинстанционният съд е върнал на жалбоподателя А. А. депозираната пред ВРС въззивна жалба с вх.№ 19174/10.03.2026г., като недопустима.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2