Решение № 282 от 20.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900228 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба предявена от С. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес: ******, чрез адв.Б. Б., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., действащи чрез адв.М. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на майка й К.Т.С., починала в следствие от ПТП настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич по вина на водача на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на починалата, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до окончателното им изплащане. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която евентуално доброволно да бъде преведено претендираното обезщетение, а имено сметка с IBAN ********.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. ищцата пътувала с лек автомобил “Рено Канго“, с рег.******* заедно със семейството си в посока от с.Полковник Дяково към гр.Варна, като нейният брат управлявал автомобила, а майка им К.Т.С. стояла на задната седалка в ляво. Твърди се, че всички пътници в автомобила били с поставени предпазни 1 колани. Сочи се, че около 17:00 часа в участъка 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич, до пътен възел “Аксаковска панорама“ било реализирано ПТП между автомобила, в който пътувала ищцата и насрещно движещият се л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****. Сочи се, че в резултат от удара между автомобилите, пострадали всички пътуващи в л.а.“Рено Канго“, с рег.******* и в частност, че майката на ищцата е починала. Твърди се, че с Присъда №50 от 13.09.2022г. по НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, която е потвърдена с Решение №4 от 11.01.2023г. по ВНОХД №318/2022г. на Апелативен съд Варна, е постановено, че вината за гореописаното ПТП се носи от водача на л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, както и че същият е причинил по непредпазливост смърт на К.Т.С.. Поддържа се, че към датата на процесното ПТП за л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, с ответника е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с начална дата на покритие-14.01.2020г. и крайна дата на покритие-13.01.2021г. Твърди се, че предвид пряката причинна връзка между виновното поведение на водача на л.а. с рег.***** и настъпилите общественоопасни последицисмъртта на майката на ищцата и с оглед наличието на застрахователно покритие от страна на ответника, последният отговоря за причинени от застрахованото лице имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Сочи се, че в следствие от процесното ПТП ищцата е загубила своята майка и в тази връзка е преживяла изключително големи страдания. Твърди се, че наред с травматичните увреждания, които са й нанесени при инцидента, ищцата е трябвало да организира погребението на своята майка. Поддържа се, че кончината на нейната майка, се отразява изключително негативно на психичното състояние на ищцата.

Твърди се, че ищцата винаги е разчитала на помощ от майка си, каквато и е била оказвана в продължение на много години при отглеждане на двете й деца, в домакинството и на непрекъснатата физическа близост, разговорите и съветите, който й е давала. Твърди се, че с оглед здравословното състояние на починалата, тази връзка би продължила още много години, от което ищцата е лишена поради неправомерното поведение на застрахованото при ответника лице. Поддържа се, че и понастоящем, повече от три години след инцидента, ищцата не може да преживее загубата на своята майка и по предписание на психиатър приема “Лексотан“, “Дианксид“ и мента, глог и валериана. Поддържа се още, че предвид претърпените вреди в полза на ищцата се дължи справедливо обезщетение в размер от 150000лв., ведно с лихвите за забава от деня на деликта. Твърди се, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, че ищцата няма принос за настъпване на ПТП, т.е. че не е налице съпричиняване, съответно че няма основание за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Също така следва да се съобрази и разпоредбата на чл.492, ал.1 от КЗ регламентираща лимитите на ЗГО, а именно че при две или повече лица, сумата за обезщетението е 10000000 лева, като се сочи относима съдебна практика. На следващо място се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 622лв., представляващи ½ от направените разходи за погребението на майка й, които също подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи се, че във връзка с доброволното уреждане на отношенията с ответника, на 10.05.2022г. било изпратено уведомлениепретенцията към застрахователя, като до този момент няма отговор, въпреки че тримесечния 2 срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията е изтекъл.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.***** към датата на инцидента. Не се оспорва настъпването на ПТП в резултат от което е настъпила смъртта на К.Т.С., противоправността на Д.ието и виновността на дееца-водача на л.а. с рег.*****. Оспорва се дължимостта и размера на претендираното от ищцата обезщетение и механизмът на ПТП, като се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пострадалата К.Т. не е била с поставен обезопасителен колан в момента на пътнотранспортното произшествие, с което същата е допринесла за настъпването на вредите. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихва за забава от претендираната от ищцата дата. Поддържа се, че липсват доказателства за родствена връзка между починалата и ищцата, в резултат от което не е доказана легитимацията на последната да получи обезщетение. На следващо място се поддържа, че претенцията на ищцата не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като размера на търсеното обезщетение се явява прекомерен. Развити са подробни съображения за приложението на критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението, като се сочи относима съдебната практика. По отношение на възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата К.Т.С., се поддържа, че ако тя бе с поставен предпазен колан, като пътник на задна седалка в л.а.“Рено“, с рег.*******, е щяло да се избегнат или ограничат травмите й до степен неопасна за живота.

На следващо място се прави възражение за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, тъй като към момента на процесното ПТП водача на л.а.“Рено“, с рег.******* се е движил със скорост от 74 км/час при максимално разрешената скорост в пътния участък, в който е реализирано ПТП от 60 км/час. Ето защо се поддържа, че водачите на двата катастрофирали автомобила, в условията на независимо съизвършителство причиняват смъртта на К.С..

Твърди се, че при съизвършителство е наличие на солидарност, като отговорността по законова презумпция е по равно, респективно приложимо е правилото на чл.499, ал.7 от КЗ съответно отговорен се явява и застрахователя по застраховка ГО на автомобилистите на другия съизвършител като отговорността му е солидарна. Сочи се, към датата на процесното ПТП за л.а.“Рено“, с рег.******* е имало валидна застраховка “ГО на автомобилистите“ със Застрахователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Твърди се още, че при наличие на солидарна отговорност между застрахователите, поради извършен деликт в условията на съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, отговорността за вредите следва да се разпредели по равно, както между деликвентите, така и между застрахователите им. На последно място се поддържа, че претенцията за лихва за забава считано от датата на деликта, е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ.

Развити са подробни съображения за приложимата нормативна уредба, като се поддържа, че в случая застрахователят не дължи законната лихва за забава. Твърди се, че макар и да е бил сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ, то лихва не се дължи на основание чл.497, ал.1 от КЗ, защото не са му били представени изисканите от него на 18.08.2022г. допълнителни 3 документи от увреденото лице по реда на чл.106. ал.3 от КЗ.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в отговора на исковата молба възраженията на ответника и се развиват насрещни такива за дължимост, и справедливост на претендираното обезщетение, като се сочи относима практика. Относно доводите за съпричиняване се поддържа, че починалата е седяла в ляво на задната седалка в автомобила с поставен предпазен колан и по никакъв начин с поведението си не би могла да спомогне за собственото си увреждане или да допринесе за настъпилите вреди. Оспорва се възражението за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, като се сочи, че скоростта на движение на лек автомобил “Рено Канго“ в момента на удара е 54-55 км.ч., т.е. под максимално разрешената скорост в пътния участък. Освен това за водача на автомобила “Рено Канго“ не е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието.

С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече изложените оспорвания и съображения за неоснователност на претенциите, като доразвива съображенията си за съпричиняване на вредоносният резултат и за съизвършителство на Д.ието.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Установява се от материалите по приобщеното към настоящото дело НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, че с влязла в сила на 20.09.2023г. присъда, водачът на лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “ЦЛК 200 Компресор“, с рег.***** е признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на смъртта К.Т.С., тъй като е предизвикал ПТП с л.а.“Рено Канго“, с рег.*******, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич. Установява се още, че водачът на лек автомобил с рег.***** е признат за виновен и за причинени на ищцата средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно затрудняване движенията на лявата ръка за период около 4-5 месеца и счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени, както и счупване на гръдната кост, които съвместно и поотделно са обусловили трайно затруднение на снагата за период, по-дълъг от един месец.

От представените преписи от Удостоверение за наследници и Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№3/07.03.2022г., издадени от общ.Крушари, обл.Добрич се установява, че ищцата е дъщеря на починалата К.Т.С..

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП-30.10.2020г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно 4 правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, със срок на покритие от 14.01.2020г. до 13.01.2021г. Също така, че застрахователят е сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ от ищцата, по която няма произнасяне за плащане на обезщетение.

Разпечатката съдържа 20 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59d993ec-e789-4384-94af-f34e09a461c0