Решение № 260603 от 09.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 09.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в следния състав СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2660 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

С Решение № 337/18.02.2020 г., постановено по търговско дело № 2660/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, на основание чл.632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на “Т.О.Б.” ЕООД, ЕИК ******, определена е началната им дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване дейността на предприятието, обявен е длъжника в несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, задължен е длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност” и производството по делото е спряно. В решението са дадени указания на кредиторите и длъжника, че същото може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър, ако бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество или при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

Указано е също, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

Решението на СГС е вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на 18.02.2020 г.

При изчисляване на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно продължаването на сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”.

При първоначалната редакция на горецитирания закон съдът намира, че срокът по чл.

632, ал. 2 от ТЗ попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона – “други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”.

С оглед на това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е спрял да тече.

Нормата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона е изменена с изменението на горецитирания закон (изм. ДВ, бр.

34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите на спиране на сроковете отпадат “други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно “други срокове” в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”. Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, както и да бъде добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, т.е. общо 35 дни (така в Определение № 15/29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О., като даденото разрешение относно преклузивния срок по чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в настоящия случай).

Отчитайки разпоредбата на чл. 3 от горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира, че в случая законоустановеният едногодишен срок за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност е изтекъл на 25.03.2021 г.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая не е приложима нормата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща, че се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.

Това следва от използвания законодателен подход. Спирането течението на процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент в българското законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само процесуалните срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните срокове, какъвто е едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

Аргумент за горното е и приетото относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва да се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ.

Не е приложима в случая и нормата на чл.

4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е изтекъл по време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на права от частно правни субекти.

До изтичането на законоустановения преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 25.03.2021 г., не е депозирано искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, не са представени по делото доказателства за наличие на достатъчно имущество на дружеството в несъстоятелност или за внасяне на указаната сума, необходима за предплащане на началните разноски в производството.

Представено е от длъжника и удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО № 21-0008157/28.05.2020 г., издадено от НОИ, ТП – София град.

С оглед на горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.

Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, СЪДЪТ

Р Е Ш

И :

ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търговско дело № 2660 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

ПОСТАНОВЯВА заличаване на “Т.О.Б.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, от Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията.

ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

СЪДИЯ :