Определение № 1979 от 17.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1979 гр. София, 17.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002100870 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 257 от 14.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 411/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца е потвърдено решение № 260443 от 29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1308/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, в обжалваната част, с която „Т.“ О. и Министерство на отбраната са осъдени солидарно да заплатят на Г. Р. М. сумата 12 406 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от паднала на 15.05.2020 г. покривна метална конструкция на сградата на Военно окръжие – Враца върху собствения на ищеца лек автомобил „Х.“, модел А., с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от предявяването на иска – 25.03.2021 г. до окончателното й изплащане, при корекция на правната квалификация на иска, а именно – чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от ответниците по делото „Т.“ О. и Министерство на отбраната.

В касационната жалба на „Т.“ О., подадена чрез адв. В. Д., се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Поддържа се, че решението е очевидно неправилно, като искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът не поставя конкретен правен въпрос. Твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът Г. Р. М. в писмен отговор, подаден чрез адв. М. Г., счита, че не 1 следва да се допуска касационното обжалване като взема становище и за неоснователност на жалбата.

В касационната жалба на Министерство на отбраната, чрез юрк. Г. Т., се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши пълна и всестранна преценка на всички събрани по делото доказателства в това число и дадените пред първоинстанционния съд и следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от въззивника възражения?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III г.о., решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на II г.о., решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III г.о., решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на II г.о., решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на IV г.о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на II т.о., решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., определение № 2397 от 07.08.2023 г. по гр. д. № 69/2023 г. на I г.о.; 2/ „Допустимо ли е вещото лице, в случай че не разполага с необходимата квалификация по въпрос от експертизата, да привлича друго лице, което не е назначено от съда и което не е и в списъка на вещите лица, като приобщи неговото становище към експертизата?“; 3/ „Така изготвената експертиза /в нейната цялост – дадените от вещото лице отговори и приложеното становище от лице, което не е назначено от съда/ годно доказателствено средство ли е и може ли да бъде приета от съда по делото или на основание чл.

198 ГПК вещото лице следва да бъде освободено, респективно на основание чл. 195, ал. 2 ГПК да се назначи още едно вещо лице?“ – по поставените втори и трети въпрос се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът Г. Р. М. в писмен отговор, подаден чрез адв. М. Г., взема становище за неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и са процесуално допустими.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е посочил на първо място, че делото е образувано след като с решение № 50048 от 31.08.2013 г. по гр. д. № 2897/ 2022 г. по описа на ВКС, II г.о., е обезсилено решение № 109 от 2

11.05.2022 г. по в. гр. д. № 65/2022 г. на Окръжен съд – Враца в частта му, с която предявеният от Г. Р. М. иск по чл. 49 ЗЗД е разгледан против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като е прекратено производството по този иск и е отменено решение № 109 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 65/2022 г. на Окръжен съд – Враца в останалата му част, с която са разгледани исковете на Г. Р. М. за солидарното осъждане на Министерство на отбраната и „Т.“ О., да му заплатят сумата 12 406 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от паднала на 15.05.2020 г. покривна метална конструкция на сградата на Военно окръжие - [населено място] върху собствения на ищеца лек автомобил „Х.“, модел „А.“ с peг.

[рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от предявяването на иска 25.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд в тази му част.

По делото е безспорно установено, че ищецът е претърпял имуществени вреди, причинени от паднала на 15.05.2020 год. покривна метална конструкция на сградата на Военно окръжие – [населено място] върху собствения му лек автомобил „Х.“, модел „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] .

Поземленият имот и сградата са актувани като публична държавна собственост с А. № 1088 от 22.08.2008 год. Не е спорно между страните, че правата за управление са предоставени на Министерство на отбраната със заповед № 1220 от 20.07.1984 год. на ОНС [населено място]. Като собственик на самостоятелен обект в сградата се легитимира и ответното „Т.“ О., по силата на представения нотариален акт за покупко-продажба № 101 от 08.07.2004 год. Решаващият състав е счел за установено от фактическа страна и това, че съгласно протокол - опис от 15.04.1993 г., покривът на сградата е дървена покривна конструкция, покрита с гофрирана ламарина; че видно от приетото като доказателство писмо изх. № ДК-05-276-00-271/18.06.2020 г. на началника на РДНСК – Враца, не е установено наличието на образувана преписка относно металната покривна конструкция на сградата и не са открити данни за наличие на издавани строителни книжа за метална покривна конструкция на сградата; че безспорно между страните, на 14.05.2020 г. в 21.

00 ч. ищецът паркирал собствения си лек автомобил пред сградата на Военно окръжие – Враца, където били паркирани и други автомобили, като видно от протоколите за оглед и фотоалбумите към него от досъдебното производство, не се установява дворът да е бил ограден, а същият е бил асфалтиран и достъпен за автомобили; че по делото не е установено да има поставен от компетентните органи към момента на настъпването на инцидента знак, забраняващ паркирането на автомобили в двора.

Относно състоянието на покрива на сградата, второинстанционният съд е посочил, че по досъдебното производство са събрани доказателства, че от 2015 г. са подавани искания да се извърши ремонт на покрива. Констатирал е, че от приетото като доказателство по делото писмо рег. № 2510266/26.07.2019 г. на началника на Централно военно окръжие се установява заявено намерение за извършване на такъв ограничен ремонт, но по делото 3 няма събрани доказателства да е извършен такъв. Съобразил е и ангажираните по делото доказателства относно хидрометеорологичната обстановка в района на [населено място] по време на инцидента – справки от Национален институт по метеорология и хидрология за наличието на много силен, бурен вятър в града, като е кредитирал и свидетелските показания за обстоятелства, касаещи силата на вятъра в процесната нощ, както и причинените от бурята щети.

Въззивният състав е кредитирал като обективни и добросъвестно дадени заключенията на основната и допълнителна съдебно-технически експертизи.

От същите е установил, че от 07.2002 г. до средата на 2019 година няма промяна във вида и конструкцията на покривното покритие с изключение на локално подменени ламаринени плоскости; че при огледа на елементите от ламариненото покритие и снимковия материал от събитието на 15.05.2020 г., вещото лице не е констатирало следи от изолационни или метални шайби към закрепващите винтове; че проникването на влага и впоследствие корозия е създало предпоставка за компрометиране на отвора за закрепване на метален профил и под напора на вятъра за откъсване на профилната ламарина; че съгласно констатацията на вещото лице, в конкретния случай не са спазени изискванията за обследване на процесната конструкция след изтичане на десет годишния проектен експлоатационен срок, като за настъпване на инцидента са допринесли именно липсата на обследване и поддръжка на металната конструкция довели до нарушаване на изискванията за безопасната й експлоатация; че металната конструкция, вкл. покритието, биха могли да издържат на поривите на вятъра, ако за конструкцията са се полагали грижи за поддръжка и е спазен проектният експлоатационен срок. Взел е предвид и обобщенията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г., относно причините за отслабването на конструкцията – че самата ламарина няма специални задънващи профили, които да спрат притока на вятър; че дюбелите, които са използвани не могат да отговорят на нормативното изискване за закрепване; че болтовете от 6 мм, които са използвани не са достатъчно сигурни за закрепване на ламарината, като към тях задължително трябва да има и шайба, каквато при огледа на място не е открита; че технологично не е закрепена ламарината към стоманените профили.

По отношение размера на вредите на ищеца, въззивната инстанция е съобразила заключението по допуснатата САТЕ, което е кредитирала като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено. Констатирала е, че определената от експерта действителна пазарна стойност на пострадалия автомобил към датата на събитието 15.05.2020 г. е в размер на 12 406 лева.

При тази фактическа обстановка второинстанционният съд е намерил от правна страна, че отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Подчертал е, че е необходимо 4 кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки: да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинноследствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така установените вреди.

Като обуславящи за изхода на делото в случая, решаващият състав е посочил въпросите относно техническото състояние на покривната конструкция на Военното окръжие в [населено място] и по конкретно дали нейното рухване е причинено единствено от възникналия бурен вятър /квалифициран като непреодолима сила/ в деня на инцидента или се дължи на лошата й поддръжка и несъответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Изложил е решаващи мотиви, че по делото е установено уведомяването на ответника за нуждата от ремонт, за което са събрани доказателства, но такъв не е извършен; че съгласно заключението на СТЕ, ако сградата е била адекватно поддържана, при установените по делото атмосферни условия и пориви на вятъра, покривната конструкция е нямало да се разпадне ако за конструкцията са се полагали грижи за поддръжка и е спазен проектният експлоатационен срок; че не са извършвани оглед и СМР за антикорозионна защита на металната покривна конструкция за периода 1984 г. до датата на събитието. При тези съображения е формирал извод, че причината за разрушаването на покрива е липсата на поддръжката му, като ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреди върху собствения му лек автомобил, които съгласно заключението на приетата по делото САТЕ възлизат на сумата 12406 лева, представляваща действителната пазарна стойност на пострадалия автомобил към датата на увреждането. Съобразил е обстоятелствата, че вредите са настъпили в резултат на падането върху автомобила на части от разрушения поради липса на адекватна поддръжка покрив на сградата; че дворът на сградата не е бил ограден и се ползвал като паркинг и от живущи в района без противопоставянето на ответниците, поради което е преценил като неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат; че като собственици на процесната сграда и съгласно чл. 195, ал. 1 ЗУТ и чл. 14, ал. 2 ЗДС, ответниците са длъжни да я поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, а Министерството на отбраната (на което се предоставени правата за управление) – да я управлява с грижата на добър стопанин.