Решение № 19 от 19.01.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Д.град, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20235610100769 по описа за 2023 година

Ищецът е предявил иск с правно основание чл.124 от ГПК- за признаване за установено, по отношение на ответниците, че той е собственик на основание давностно владение на обособена част от недвижим имот.

Ищецът Д. Д. Х. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с.С., община Д.град, а именно: *****, с площ по нотариален акт 690 кв.м., а по скица 707 кв.м., ведно с построената в него къща. Този имот придобил след дарение от неговия баща Д.Х.Г., като сделката била обективирана в Нотариален акт №61, т.3, дело №736/14.05.1991г. Посочва, че имота му граничел на запад с *****, кв.11, собственост на ответника Д. А. А., която го закупила с Нотариален акт №85, том 3, рег.№4146, дело №371/02.07.2021г.

Поддържа, че по представената от него скица №1970/16.12.2021г. имотната граница е променена, като ответника е провела изменение на ПУП без ищеца да е уведомен. Съгласно тази скица, имотната граница преминавала по съществуващата жилищна сграда в имота на ищеца, което не отговаряло на действителното положение на имота. Твърди, че през 1956г., когато била дадена строителна линия на Д.Х.Г. се виждало, че къщата е определено да бъде застроена на 3 метра от западната граница, т.е. от имота на ответника.

Фактическата граница между имота и този на ответника минавала на три метра от жилищната сграда на ищеца. Това отстояние се стеснявало и завършвало на 2 метра по линията на жилищната сграда в северната част на имота. За ограда в тази част служела стената на плевнята на ответника.

Твърди, че това била реалната граница между двата имота още от времето на дядо му Х.Г., като от скицата на имота от 26.01.1978г. било видно, че имота е с площ от 765 кв.м., която била неговата площ и към настоящия момент.

Счита, че още баща му е придобил по давност въпросните 75 кв.м., представляващи разликата по нотариалния акт. Първия ответник била 1 закупила своя имот при тази граница, но сега имала претенции за част от имота на ищеца, а именно за тези 75 кв.м., които вече били придобити чрез давностно владение от ищеца и баща му от 1978г. до настоящия момент. След закупуване на своя имот, ответникът А. заявила, че ще направи ограда по границата, посочена в новата скица, което означавало, че част от имота на ищеца ще остане в имота на ответниците. С оглед на това, той имал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против ответниците.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик по давностно владение продължило от 1978г. до настоящия момент, на 61 кв.м./след допуснато с протоколно определение от 15.1.2024г. изменение на размера на претенцията/, находящи се по западната за него граница между двата съседни имота. В проведеното на 15.1.2024г. съдебно заседание по делото, на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна изменение на предявения иск, като иска съдът да постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик по давностно владение, продължило от 1978г. до настоящия момент, на 61 кв.м. представляващи част от УПИ ХІІІ-61, кв.11, с площ 1095,72 кв.м. по ПУП на с.С., община Д.град, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, при граници: *****, *****, ***** и от две страни улици, която част от имота е заключена между точки АБ-В-Г-Д-Е-Ж-А и защрихована със зелени линии на Комбинирана скица, представляваща Приложение №3 /л.70/ към заключението на вещото лице по делото.

С Определение на съда №545/15.6.23г. като ответник по делото е конституиран и А. Б. А., ЕГН ********** от град Д.град, ул. ****** № ***** като втори ответник по делото, на основание чл.216 ал.2, вр.ал.1 от ГПК.

Видно от представения като доказателство по делото нот.акт № 85 от 02.07.2021 г. е, че имотът, предмет на спора е закупен от ответницата Д. А. на 02.07.2021 г., т.е. закупуването на този имот е по време на брака й с А. Б. А., сключен на 25.04.1993 г. / удостоверение за гр.брак № 014729/25.04.1993 г./, то този имот е СИО. Съгласно Решение на ХОС№116/26.4.2023г. съдебният акт на ДРС, т.е. решението е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като указанията са да се конституира като ответник в производството съпругът на въззивницата А. Б. А. и се проведе съдебно производство с негово участие.

Ответницата Д. А. А. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че намира предявеният иск за неоснователен. Твърди, че имотната граница не е променяна по нейно искане, нито пък е провеждала изменение на ПУП. Действащия към момента план на с.С. бил от 1981г., като до момента не бил променян. Заявява, че е собственик на УПИ ХVІІІ- 61, находящ се в кв.11 по ПУП на с.С., съгласно нотариален акт от 02.07.2021г. Не познавала ищеца и не се била срещала с него. Твърди, че между процесните два имота нямало изградена масивна ограда. Като нов собственик, тя наела геодезист, който да извърши трасировка, за да знае откъде минават границите на имота й и след време да изгради ограда. След направената трасировка се установило, 2 че има несъответствие между точките, посочени от геодезиста като гранични и частично поставената телена мрежа. За това несъответствие уведомила ищеца чрез посредник, като предложила в случай, че той не е съгласен с извършената трасировка, да наеме геодезист и да направи нова такава, за да се уточни къде е границата между двата съседни имота и откъде идва несъответствието. До момента обаче от страна на ищеца не били предприети никакви действия за установяване на точната граница между имотите.

Поддържа, че с действията си не била дала повод за завеждане на настоящото дело, като все още очаквала становището на съседа си как да определят границата между имотите.

Депозиран е отговор и от ответника А. Б. А., чрез процесуален представител, в който се твърди следното: Предявеният срещу моят доверител и неговата съпруга иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Считам предявения иск е неоснователен, като в тази връзка, от името на ответника А. Б. А. излагам следните фактически и правни доводи, които предвид характера на правния спор, изцяло ползват и ответника Д. А. А.: 1.

Видно от представения Нотариален акт № 61, том III дело 736/1991Г. ищецът е придобил по силата на договор за дарение Дворно място с площ от 655 кв.м.

(шестстотин петдесет и пет квадратни метра), за което по плана на с. С. е отреден парцел XVI1-61 в кв. 11 с площ на парцела от 690 кв.м,, с неуредени регулационни отношения. Към момента на сключване на този договор е бил в сила плана на с. С., одобрен със Заповед 550/1981г. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията Д.град с акт № 189, том VI, дело 950, вх. per. № 177б/02.07.2021г., А. Б. А. и неговата съпруга Д. А. А., са придобили в режим на СИС съседния от западна страна имот, а именно: Урегулиран поземлен имот XVIII-61, кв.11, с площ от 1095,72 кв.м. по ПУП на с. С., общ. Д.град, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници на целия имот: УПИ 1-60, УПИ 11-60, УПИ XVI1-61 и от две страни улица, заедно с находящите се в него постройки. Този договор също е сключен при действието на плана на с. С., одобрен със Заповед 550/1981г. Видно от представената с исковата молба скица № 1970/1б.12.2021г. и към настоящия момент е в сила кадастралния и регулационен план на с. С., одобрен с цитираната заповед. На скицата няма вписана заповед за промяна на кадастрална и/или регулационна граница между ***** и УПИ XVII-61, поради което оспорвам като невярно твърдението, ча след придобИ.не на имота от страна на моите доверители А. и Д. А.и те са провеждали процедура по изменение на ПУП. Те не се заявявали и са искали изменение на ПУП,включително и такова засягащо общата граница между техния имот и имота на ищеца. Следва да се посочи също така че липсата на промяна на ПУП е видно и от представената от ищеца скица на същата фигурира като заповед за одобряване на ПУП само Заповед 550/1981г. Ако имаше издадена заповед за промяна, същата щеше да фигурира на скици на имотите, засегнати от промяната, издадени след влизането й в сила. Следователно, считам за безспорно доказано по делото, че границата между собствения на моите доверители УПИ XVIII-61 и собствения 3 на ищеца ***** и разположението й спрямо построените в двата имота сгради е така както е показано на представената от ищеца скица № 1970/16.12.2021Г. От същата е видно, че границата между УПИ XVIII-61 и *****, и двата в кв.11 минава по западната граница на построената в имота на ищеца къща. Оспорвам като невярно твърдението, че границата между двата имота, съгласно действащия ПУП на с. С. не отговаряла на „действителното положение на имота". Този израз, употребен в исковата молба е непрецизен, неясен и неконкретизиран. Ищецът не е пояснил какво влага в израза граници по действащ ПУП, граници по отменен ПУП граници или пък граници, материализирани на място. На първо място, следва да се подчертае, че имотите на страните по делото се намират в урбанизираната територия на с. С.. Това означава, че техните граници са определени с подробен устройствен план. Следователно границите на УПИ XV1II-61 и УПИ XVI161, включително и общата им такава, са определени с КРП, одобрен със Заповед 550/1981г. Това са действителните граници на имотите, т.е. това е и тяхното действително положение. Действителната, актуалната, вярната граница между тях е границата, определена с плана, одобрен с посочената заповед, която граници е показана на представената поделото скица.

Границите по стария план на селото са неактуални. Именно това е идеята на одобряване на нов план - да бъде извършена промяна на границите, определени със стар план. След влизане в сила на нов план, границите на урегулираните поземлени имоти, определени със стар план отпадат и не могат да послужат за определяне пределите на правото на собственост. Ето защо е налице такава съществена разлика в описанието, границите и площта на имота, собственост на Д.Х.Г., съгласно Нотариален акт № 99, том III, дело 789/1978г. и имота, който е прехвърлил на сина си - ищеца Д. Д. Х.. Това е така, защото с плана от 1981г., който е бил в сила към датата на това прехвърляне, границите на стария парцел XV-61 са променен(/|, което е довело до промяна в неговата площ. Така парцел XV-61 който е бил с площ от 765 кв.м., за който от представената по делото скица от 26.01.1978г, ясно се вижда, че е с неуредени сметки по регулация е трансформиран в парцел XVII-61 с площ от 690 кв.м., от които собствени са само 655 кв.м. И за новият парцел са предвидени сметки по регулация, за които към 1991г. няма данни да са уредени. Във връзка с горното твърдя, че ищецът не е придобил парцел от 765 кв.м., защотонеговият баща не е притежавал парцел от 765 кв.м.

Последният е бил собственик само на частта от имот пл. № 61, за която е отреден парцел XV-61. Той би станал негов собственик само и единствено ако бе уредил сметките по регулация, предвидени с плана от 1947г. Именно липсата на данни за уреждане на тези сметки, т.е. за трансформиране на парцеларните граници в имотни е основание с плана от 1981г. да бъде намалена площта на новия парцел XVI1-61, който е отреден за частта от имот пл. № 61, която е попадала в стария парцел XV- 61. От изложеното следва, че действителните граници на имота на ищеца не са тези по плана от 1947г., съответно площта на имота му не е 765 кв.м., както се твърди в исковата молба. Само за пълнота на изложението, бих искала да обърна внимание на съда, че на представената скица от 1978г. в парцел XV-61 няма нанесена 4 сграда. Следователно не може да се прави извод за разположението на сега съществуващата сграда в имота на ищеца спрямо границата с имота на ответниците. Оспорвам като невярно твърдението, че представеният протокол за дадена строителна линия и ниво от 1956г. показвал това разположение.