Определение № 741 от 20.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500733 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на "Сити кеш" ООД, ЕИК 202531869, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Л.В., против Разпореждане № 19747 от 03.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 11238/2023 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д. С. В., ЕГН:**********, за дължими от него суми по сключен между страните по договор за паричен заем № 773644 от 30.11.2022 г. В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно, поставено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Искането до въззивния съд е за неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление по чл.410 ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Д. С. В.,

ЕГН:**********, за вземания по сключен между страните по договор за паричен заем № 773644 от 30.11.2022 г. и в размери съответно: 241,85 леваглавница;8,55 лева - възнаградителна лихва за периода 30.11.2022г.15.02.2023г.; 45,60 лв.- компенсаторна неустойка за периода 30.11.2022г.15.02.2023г.;15,03 лева-обезщетение за забава за периода 01.02.2023г.01.07.2023г.;75 лева-неустойка начислена еднокартно на 01.04.2023г.

1

В заявлението е посочено, че по договора длъжникът е заплатил сумата от 111 лева.

Районен съд - Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, тъй като е приел, че по договор за паричен заем № 773644 от 30.11.2022. е недействителен, съгл.чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.

Действително нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем № 773644 от 30.11.2022г.

Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи.

Съгласно клаузите на договора за заем заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 300 лв. за срок от 11 седмици, която последният се е задължил да върне на 11 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент на заема- 40,05% и годишен процент на разходите- 49,87%. В чл.5 от договора е уговорена задължение на заемателя да предостави обезпечение, при неизпълнението на което е предвидено чл.11 от договора заплащане на неустойка в размер на 91,66 лв., включена в погасителните вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на разходите /ГПР/- 49,87%, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които 2 потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за заем, заемателят се е задължил да заплати неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, която се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. В случая от съдържанието на договора е видно, че уговорената в договора неустойката за непредоставяне на обезпечение не е била включена в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането й са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите , които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка за неизпълнението му, разходите за която не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Предвид неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

От изложеното дотук се налага изводът, че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да не отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на действителния годишен процент на разходите и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият да е нищожен.

Основателна се намира обаче частната жалба с оглед правната последица на чл.22 от ЗПК при констатации за неравноправен характер на клаузи по договора за паричен заем, за дължимост само на чистата стойност по кредита. Последният в първоначалният си размер възлиза на сумата от 300 лева, като независимо от описанието на заявителя на плащанията от страна на 3 длъжника в общ размер от 111 лева за какви видове главно и акцесорни вземания да са отнесени, то всичките извършени от длъжника плащания, следва да се отнесат за погасяване на главницата по договора за кредит.

Поради това не е налице пречка това изчисление да доведе до извода, че дължимата главница по договора за кредит възлиза в размер на сумата от 189 лева. В този размер няма пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което частната жалба се намира за частично основателна и за посочения размер следва да се уважи заявлението по чл.410 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 във вр.с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 19747 от 03.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 11238/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 по чл.410 ГПК против Д. С. В., ЕГН:**********, за сумата в размер на 189 лева, претендирана главница по договор за паричен заем № 773644 от 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата начиная до датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 по чл.410 ГПК против Д. С. В., ЕГН:**********, за сумата в размер на 189 лева, претендирана главница по договор за паричен заем № 773644 от 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата начиная до датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 19747 от 03.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 11238/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр.с, в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4