Решение № 3233 от 10.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3233 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330111906 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК 115010670, против Н. А. А., ЕГН ********** с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 07.08.2017 г. – 12.03.2021 г. имала задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 486.97 лв. за обект, находящ се в гр. П. ****, като н. на ОП „Ж.“. За потребените количества били издадени фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 65.16 лева за периода 31.10.2017 г. – 28.02.2021 г. Ответницата фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и потребителя се уреждА. от публично известни общи условия /ОУ/. Сочи, че в имота на потребителя имало монтирано едно измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството – ****, като отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. За периода от 07.08.2017 г. до 09.10.2017 г. било начислявано количество за двама човека – по 5 куб.м., съгласно ОУ, а след посочения период – за един човек. Твърди се, че били връчени два броя известия за нередовен водомер, като действия за смяна или проверка на водомера от страна на ответницата не били предприети. Дружеството сключило с ответницата споразумение за разсрочване на задължения № ****/10.01.2017 г.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3049/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 5182/2021 г. на ПдРС, I гр. състав, връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.

Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендира се законна лихва върху 1 главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ответницата няма качеството на потребител, като излага подробни съображения. В този смисъл счита, че искът е предявен спрямо ненадлежна страна и като такъв се явява недопустим. Твърди, че надлежна страна по правоотношението е Общината, като собственик на имота, за който са възникнА. задължения.

Възразява да е възникнало вА.дно облигационно правоотношение, доколкото ОУ не били публикувани в един централен и един местен ежедневник, същите не били влезли в сила, поради което следвало между страните да е сключен индивидуален писмен договор.

Възразява дружеството-ищец неизправността на водомера. да е уведомило надлежно потребителя за

Във връзка с представено от ищеца споразумение за разсрочване на задължения, възразява, че споразумението касае стари задължения, възникнА. за периода от 12.12.2000 г. до 09.01.2017 г.

Оспорва записванията в представените карнети, тъй като не били оформени по надлежния ред – липсвА. подписи на потребителя или негов представител, оспорва истинността им и фактите, отразени в тях. Твърди, че липсват данни за единичната цена на всяка една от услугите, за да може да се изведе извод за законосъобразност на определената цена. Изтъква, че липсата на фактури за всеки месечен период е пречка за преценка относно формиране на цената за всеки отделен период, както и за определяне на началния момент, от който да започне начисляването на лихва за всяко просрочие.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения за главница и лихва, като е посочено, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички задължения от групата на периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност.

Моли за отхвърляне на исковете, като в случай, че съдът приеме нА.чието на облигационна връзка между ищеца и ответника, да уважи иска частично до размера на задълженията за три години назад от подаване на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5182/2021 г. по описа на ПРС, І гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 3049/26.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 486.97 лева- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 07.08.2017 г. – 12.03.2021 г. за обект, находящ се в гр. П. ****; 65.16 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.10.2017 г.-28.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.03.2021 г. до окончателното й погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

2

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено нА.чието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже нА.чието на вА.дно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.

П.***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канА.зационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канА.зационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – н.и.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът има качеството на потребител. Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на 11.09.1994 г., на 26.07.2001 г. (до 26.07.2003 г.), на 02.07.2003 г. (за срок до 02.07.2005 г.), а впоследствие на 06.03.2006 г. е сключен безсрочен договор за наем на общинско жилище, за процесното общинско жилище, находящо се в гр. П. ****, сключен между ответника и Община Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответницата е декларирала, че домакинството й се състои от двама души – ответницата и сина й, а в декларацията й от 2011 г. е декларирала, че домакинството й се състои от трима души – ответницата, с. й и с. й. Поела е задължение, съгласно настанителната заповед, да плаща консумативите за ползване на имота – ток и вода. Изрично е подписала декларация, че е съгласна копие от настанителната й заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от 3 ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на ответника, че последният е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу него, тъй като касае неизгоден за него факт.

Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”, според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от нея и семейството й /двама - трима души/, видно от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи. През целия период в обекта е имало поне по двама обитатели, видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като всички са подписани за ответницата.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 5 куб. на месец като за един живущ.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.

Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвА. да поставят подписи. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни посещения, а карнетите са редовно водени. Нещо повече, по делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 5 куб. на месец като за един живущ, макар по делото да се установява, че обитателите са двама - трима.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.

Отделно, вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.