Определение № 680 от 04.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 806/2025
- Вид
- Определение № 680
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 04.11.2025
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 686 · Търговски закон
- чл. 686, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 722 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 8 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 8 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 8 · Търговски закон
- чл. 726, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 729, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 729, ал. 3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 680 гр. София, 04.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000806 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 29.07.2025 г. на ищеца „Топлофикация Петрич“ ЕАД /в несъстоятелност/ срещу определение № 366/2.07.2025 г. по т. д. № 127/2025 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че предявеният иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ е недопустим. Сочи се, че неправилно и в противоречие с установената съдебна практика е прието, че длъжникът в несъстоятелност нямал правен интерес от оспорване на поредността на удовлетворяване на вземане по чл. 722 ТЗ. Твърди се и, че дадените с определението от 2.07.2025 г. указания за уточняване на исковата молба не били ясни и конкретни.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Синдикът на „Топлофикация Петрич“ ЕАД /в несъстоятелност/ в писмения отговор заявява становище за основателност на частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация Петрич“ ЕАД /в несъстоятелност/ с искова молба от 28.05.2025 г. срещу Националната агенция по приходите.
В исковата молба се твърди, че спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност с решение от 6.02.2023 г. по т.д. № 5/2021 г. на ОС – Благоевград, като в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с молба с вх. № 3001/8.03.2023 г. НАП е предявила публични вземания в общ размер на 1 234 315,20 лв., от които 854 355,58 лв. – главници и 379 959,62 лв. – лихви. Така предявените вземания били включени от синдика в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, обявен в ТР на 6.04.2023 г., с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 и 8 ТЗ, срещу която поредност от НАП било подадено възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. След проведено производство по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ с определението от 9.05.2025 г. съдът по несъстоятелността уважил възражението на НАП, като изменил списъка и е определил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ на част от вземанията – от т. 1.2 до т. 1.27, т. 1.35, от т. 1.37 до т. 1.94, от т. 1.120 до 1.122, от т. 2.1 до т. 2.59, по т. 3.1, от т. 4.2 до т. 4.5, по т. 4.7 и по т. 4.8. Твърди се, че 1 определената поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ била неправилна, тъй като вписаните по реда на ЗОЗ запори в обезпечение на публичните вземания не обосновавали подобна привилегия. Поради това за длъжника в несъстоятелност бил налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, като се желае установяване, че поредността на удовлетворяване на посочените вземания е по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С разпореждане от 4.06.2025 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок от връчването да посочи обстоятелствата, от които извежда правния си интерес от иска, както и да уточни дали оспорва приетите процесния вземания или оспорва обезпечение или привилегия, като заяви и конкретен петитум – относно установяване несъществуването на вземане или обезпечение или привилегия.
С молба от 1.07.2025 г. ищецът е посочил, че интересът му от иска се извежда от разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, като оспорва отредената в определението по чл. 692 ТЗ поредност на удовлетворяване на процесните вземания, като се желае установяване на поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ.
С обжалваното определение от 2.07.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим. В излишно многословните мотиви, коментиращи и напълно неотносими въпроси към настоящия казус, е прието, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, тъй като: 1) не е депозирал възражение по чл. 690 ТЗ срещу поредността на удовлетворяване на предявените от НАП вземания; 2) поредността на удовлетворяване или привилегията засягала само правата на останалите кредитори, а не и длъжника; 3) само кредитор можел да предяви подобен иск, а не и длъжника; 4) длъжникът можел да се бори срещу привилегия на вземане на кредитор, но не и срещу поредността на удовлетворяване, определена от съда по несъстоятелността; и 5) установителния иск за поредност по чл. 722 ТЗ бил нещо различно от установителен иск относно съществуването или несъществуването на привилегия.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Установителните искове по чл. 694 ТЗ са факултативна част от процедурата по приемане на вземания, предявени в открито производство по несъстоятелност. Те са логично продължение на предходните фази – по предявяване на вземанията, разглеждането им от синдика /чл. 686 ТЗ/ и одобряването на списъците на приетите вземания от съда по реда на чл. 692 ТЗ. Поради това допустимостта на установителните искове по чл. 694 ТЗ, вкл. интереса от тяхното предявяване, е обусловена от развитието на предходните фази и техния резултат, съпоставен с интереса на ищеца и неговото поведение в тези фази. Независимо от вида на тези искове /положителни или отрицателни/ и качеството на ищеца /длъжник или кредитор/ те се подчиняват на общата логика, че: 1) при липсата на изменение на списъка с определението по чл. 692 ТЗ – искът по чл. 694 ТЗ може да се предяви само от лице, подало възражение по чл. 690 ТЗ, като предметът на иска съвпада с предмета на възражението; и 2) при изменение на списъка с определението по чл. 692 ТЗ, независимо дали по възражение или служебно от съда – искът по чл. 694 ТЗ може да се предяви и от лице, което не е подало възражение по чл. 690 ТЗ, ако изменението е в негов ущърб. Във втората хипотеза би било алогично и парадоксално да се изисква от ищеца да е подал възражение по чл. 690 ТЗ при положение, че той е бил съгласен с първоначално съставения от синдика списък на приетите вземания в съответната част, и това е отчетено при уредбата на исковете по чл. 694 ТЗ – вж. напр. разпоредбите на ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2. Това важи както ако предмет на иска по чл. 694 ТЗ е вземане, така и ако е само привилегия или обезпечение, което също е допустимо – чл. 694, ал. 6, изр. 2 ТЗ и чл. 726, ал. 2 ТЗ. Специфично при разглеждане на тези искове е, че при уважаване на положителен иск за вземане съдът следва служебно да определи и неговата привилегия по чл. 722 ТЗ /дори и това да не е поискано/, а ако уважи иск за несъществуване на дадена привилегия, то следва да определи коя е правилната му 2 такава по чл. 722 ТЗ, доколкото тя се установява само при приемане на вземането. Що се отнася до самата привилегия, то тя е процесуално право, равнозначно на поредността на удовлетворяване, определена в закона – двата термина са синоними. Предвид тези принципни положения всички изложени от първоинстанционния съд съображения са неправилни поради следното:
Длъжникът не би могъл да депозира възражение по чл. 690 ТЗ срещу поредността на удовлетворяване на предявените от НАП процесни публични вземания, тъй като е бил съгласен с определената такава в съставения от синдика списък по чл. 686 ТЗ. Несъгласие със същата чрез подадено възражение логично е изразила само НАП, което е било уважено с определението по чл. 692 ТЗ, което пък обуславя възможността определената от съда привилегия да бъде оспорена с иск по чл. 694 ТЗ от други легитимирани лица.
Несподелимо е и приетото, че само кредитор, но не и длъжникът, можел да оспори привилегията /или което е все същото – поредността на удовлетворяване/ на вземането на друг кредитор. При горепосочените предпоставки длъжникът е легитимиран да оспори всяко вземане и всяка привилегия, предявени в производството по несъстоятелност. Аргумент за последното е възможността му да обжалва определението по чл. 729, ал. 2 ТЗ за одобряване на сметка за разпределение, когато основно се разглежда именно въпроса дали при разпределението е спазена правилната поредност на удовлетворяване на вземанията.
Длъжникът е изрично посочен сред лицата, легитимирани за подобна жалба съгласно чл.
729, ал. 3 ТЗ. По същата причина той може да оспори поредността на удовлетворяване /привилегията/ на дадено прието вземане и на по-ранен етап, а именно – в процедурата по приемане на вземането, част от която е исковата защита по чл. 694 ТЗ. Впрочем, същото по недвусмислен начин следва и от разпоредбата на чл. 694, ал. 1 и ал. 6 ТЗ, които не поставят никакво ограничение в това отношение при оспорване на привилегия, чийто израз пък е поредността на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ. Ето защо привилегията на дадено вземане може да се оспорва с иск по чл. 694 ТЗ както от друг кредитор, така и от длъжника, при наличието и на останалите предпоставки за допустимост.
При това положение предявеният иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 6 ТЗ е предявен от легитимирано лице с правен интерес и той не е недопустим на това основание. Искът има за предмет установяване несъществуването на привилегия /поредност на удовлетворяване/ по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на процесните публични вземания, като при евентуалната му основателност съдът следва служебно да определи в диспозитива на решението правилната привилегия на същите вземания, тъй като това е част от съдържанието на списъка на приетите вземания съгласно чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ, който в съответната част при иск по чл.
694 ТЗ се замества от съдебното решение. Ето защо прекратяването на исковото производство е неправилно.
С оглед на изложеното частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да се отмени.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 366/2.07.2025 г. по т. д. № 127/2025 г. на Окръжен съд – гр.
Благоевград, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4