Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 38 от 25.04.2023, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Наказателно дело от общ характер 205/2023
Вид
Присъда № 38
Подписан
25.04.2023
В сила
23.10.2023
Състав
Калинка Костадинова Иванова

Цитирани разпоредби

Мотивите на присъда № 38/25.04.2023г. по НОХД № 205/2023г. по описа на Районен съд Благоевград.

Делото е образувано с внесен от Районна прокуратура Благоевград обвинителен акт по ДП № 7852ЗМ-287/2022 г., по описа на 02 РУ Благоевград, с който на К. А. А., роден на в гр. П., с постоянен и настоящ адрес: гр. Б. с начално образование, неженен, безработен, ЕГН **********, осъждан, е повдигнато обвинение за това, че в периода от около 22.00ч. на 30.07.2022г. до около 15.00ч. на 31.07.2022г. от лек автомобил марка и модел „“ с рег. № , паркиран пред къща в гр. Б., местност „Чардако“ №18, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – чрез счупване на заден ляв прозорец на автомобила, е отнел чужди движими вещи - 1 брой черна на цвят чанта за през рамо, неустановена марка и модел от изкуствена кожа на стойност 22,50 лева, 1 брой портмоне, неустановена марка и модел от естествена кожа на стойност 36,00 лева, сумата от 400 лева на книжни банкноти, всички вещи на обща стойност 458.50 лева, от владението на техния собственик Г В П от гр. Благоевград, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно с Определение №11955/17.12.2018г. , постановено по ЧНД №2310/2018г. на РС Благоевград, влязло в законна сила на 10.04.2019г., с което е наложено найтежкото между наказанията, наложени по НОХД № 1726/2018г. и по НОХД № 1725/2018г., и двете дела по описа на РС Благоевград, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, които да се изтърпят при първоначален строг режим, като по този начин е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.

В съдебното производство подсъдимият К А се явява лично и със защитник, отрича обвинението и пледира да бъде оправдан. Прокурор от Районна прокуратура Благоевград поддържа обвинението и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.

По делото са приобщени писмени и веществени доказателства и са разпитани свидетели, а анализ на тези доказателства дава основание на съда да приеме за установени следните съществени за делото факти:

Г В П живее в къща в местността „Чардако“ № 18 в гр. Благоевград, която се намира в близост до квартал "Еленово". Той притежава лек автомобил марка и модел „“ с рег. № който паркира пред дома си. На 30.07.2022г. около 22.00 часа паркирал автомобила си пред къщата и на задната седалка оставил чантата си - черна чанта от изкуствена кожа, в която съхранявал свидетелството си за управление на моторно превозно средство и контролния 1 талон към него, личната си карта, свидетелството за регистрация на моторно превозно средство част 2, два броя дебитни карти от банка „ДСК“ и сумата от 400 лева в книжни банкноти, които бил поставил в портмоне от естествена кожа. Около 15.00 ч. на 31.07.2022г. подсъдимият К А се приближил към автомобила и видял чантата. Той решил да я открадне, взел камък и с него счупил стъклото на задната лява врата, протегнал ръката си през счупения прозорец, взел чантата и тичайки се отдалечил от местопрестъплението в посока към дере и бл. 203 на кв. "Еленово. Привлечени от шума от счупено стъкло от сградата излезли хора, включително Г П, който установил счупеното стъкло, намерил камъка вътре в автомобила и разбрал, че му липсва чантата заедно с намиращите се в нея пари и документи. Той подал сигнал до полицията и на място е изпратен дежурен полицейски екип от 02 РУП, който извършил оглед на местопроизшествието и направил фотоснимки, приложени по делото във фотоалбум. С това първо действие по разследването е образувано наказателно производство за извършено престъпление кражба.

Петров е разпитан и е потвърдил известните му обстоятелства на кражбата, като дал описание на липсващата чанта и нейното съдържание. Той предал запис от охранителна камера за видеонаблюдение, монтирана на жилищната сграда и заснела престъплението. Петров е предал този запис за нуждите на разследването. Полицай К А М от 02 РУП Благоевград, на когото било възложено извършването на оперативно - издирвателни мероприятия за установяване на извършителя на кражбата гледал записа от охранителната камери и познал К А А, въпреки, че подсъдимият бил закрил лицето си с дреха. М познавал добре А, тъй като бил участвал в полицейски действия за разкриване на предишни негови престъпления и затова го разпознал на видеозаписа по общия вид, ръста, телосложение и движенията. Затова разследването се насочило към издирване на К А и той е задържан на 05.08.2022г. и са му снети обяснения от полицай А И А. Отнетите вещи не са намерени, върнати или заместени. В хода на наказателното производство е установена стойността им - един брой черна на цвят чанта за през рамо, неустановена марка и модел от изкуствена кожа, е на стойност 22.50 лева, а един брой портмоне, неустановена марка и модел от естествена кожа, е на стойност 36.00 лева. Общо стойността на отнетите вещи, заедно с паричната сума, която се е намирала в портмонето е 458.50 лева. Пред съда полицаи М и А потвърждават тези обстоятелства, като М посочва, че работи отдавна в сектор "Криминална полиция" на 02 РУП към ОДМВР Благоевград и във връзка с работата си познава К А, затова не е изпитал затруднения да го познае на видеозаписа по начина на придвижване към процесния автомобил, по височината и телосложението и позицията на тялото. А свидетелства, че през лятото на 2020г. К А е бил издирван заради няколко кражби и когато е намерен, е дал обяснения пред А, в които е признал за кражбата. Свидетелите отричат да е използвано насилие или принуда към К А за да даде обяснения или да направи самопризнания. Съдът посочва, че полицейските служители свидетелствал за съдържанието на дадените от подсъдимия пред тях 2 обяснения, но съдът преценява, че в тази част показанията им не следва да бъде взета предвид, като посочва, че самопризнанията са направени по време на разузнавателна беседа по смисъла на чл. 10, ал.1, т.1 от Закон за министерство на вътрешните работи, когато А е бил задържан и не е разполагал с надлежна защита на правата си, не е бил уведомен за правото на адвокатска защита и правото да не дава срещу себе си, поради това не може да се счита за изпълнен стандарта по Директива 2013/48/ЕС от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, която предвижда, че обвиняемите и заподозрените да има право да защитник по време на разпита им в полицията и следва да бъдат защитени срещу това да дават показания срещу себе си. Такова разясняване на правата от страна на полицейските органи, разпитвали Ангелов, липсва, както и не е удостоверен неговия отказ от защита. Ето защо съдът приема, че обясненията на К А, дадени в тази разузнавателна беседа нямат характера на извънпроцесуални признания и не следва да бъдат ценени като доказателствено средство, включително когато са включени в свидетелските показания на полицейските служители А и М. Съдът обаче дава вяра на показанията на полицейския служител М, който свидетелства, че е разпознал А на видеозаписа от охранителната камера, тъй като го познава по повод на други наказателни производства, срещал го е многократно и е имал предишни беседи, така че е разпознал К А по общия вид, височина, телосложение и движения и не изпитва съмнения относно самоличността на заснетия човек.

Подсъдимият отрича пред съда извършване на престъплението, като посочва, че самопризнанията са направени след като е бил тормозен от полицейските служители. Съдът не намира основание да се довери на такива твърдения, като по делото няма доказателства за упражнена принуда или насилие срещу Ангелов от полицейските органи.

Анализ на установените обстоятелства по делото е дал основание на съда да признае подсъдимия К А А, роден на в гр. П, с постоянен и настоящ адрес в гр. Б, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН **********, осъждан, за виновен в това, че в периода от около 22.00ч. на 30.07.2022г. до около 15.00ч. на 31.07.2022г. от лек автомобил марка и модел „“ с рег. № , паркиран пред къща в гр. Благоевград, местност „Чардако“ №18 чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи 1 брой черна на цвят чанта за през рамо на стойност 22,50 лева , 1 брой портмоне от естествена кожа на стойност 36,00 и сумата от 400 лева в книжни банкноти, всички вещи на обща стойност 458,50 лева, от владението на техния собственик Г В П от гр. Благоевград без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК с Определение №11955/17.12.2018г., постановено по ЧНД№2310/2018г. на РС – Благоевград , влязло в законна сила на 10.04.2019г., с което е наложено общо най-тежко 3 наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца, които да се изтърпят ефективно, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК се извършва от този, който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и е извършена при условията на опасен рецидив, като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено за изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.

Съдът е установил всички елементи на това престъпление, като е приел, че са доказани мястото и времето на деянието, извършено в периода от около 22.00ч. на 30.07.022г. до около 15.00ч. на 31.07.2022г. В този период Г П е паркирал автомобила пред дома си в гр. Благоевград, местност „Чердако“ № 18 и е оставил на задната седалка на автомобила чантата си, в която съхранявал документи и портфейл със сумата от 400 лв. в банкноти. Крайният час на периода е момента, когато кражбата на вещите е установена от собственика Петков. Видът и стойността на движимите вещи е установена в хода на разследването от заключението на съдебно-оценителна експертиза и възлиза на общо 458.00 лв., от които 400 лв. са в банкноти, 22.50 лв. е стойността на отнетата чанта, а 36.00 лв. е стойността на портфейла, в който са били съхранявани парите. Вещите са се намирали във владението на собственика им Г П и са отнети от него без съгласието му от подсъдимия К А.

Механизмът на престъплението е изяснен от показанията на пострадалия П, полицейските служители М и А, както и от видеозаписи от охранителна камера, монтирана на къща в близост до местопрестъплението, които съдържат движението на подсъдимия и действията му, с които той чупи задното ляво стъкло на автомобил „Рено Меган“ с рег. № Е 3621 МХ, протяга ръката си през отвора в счупеното стъкло и взема от задната седалка малка чанта, след което бързо се отдалечава от автомобила и излиза от обхвата на камерата. Авторството на деянието е установено от този видеозапис и от показанията на полицейския служител М, който е разпознал подсъдимия КА като извършител на кражбата и съдът няма основание да се съмнява в достоверността на свидетелските показания, тъй като М познава подсъдимия от предишни полицейски беседи и действия по разследване на престъпления, когато е имал е възможност нееднократно да го наблюдава. Поради това съдът е преценил, че възраженията на защитника за недоказаност на деянието не са основателни и извършването на престъплението от К А е доказано по изискващия се от закона начин.