Решение № 624 от 27.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Стара Загора, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530100025 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 535 от ТЗ от Д. Х. В. от ************* против Р. И. Т. от същия град.

Ищцата твърди, че ответницата е законен наследник на починалия си на *************г. баща – И.Р.Т.. По силата на запис на заповед за сумата от 2 500 лв., издаден на 27.05.2019г. от И.Р.Т., с падеж 31.12.2019г., ищцата имала право да получи сумата от 2 500 лв. от И.Р.Т., на който единствен наследник била ответницата.

Моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 2 500 лв., дължима по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба /27.12.2024г./ до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който заявява, че не е поддържала с баща си каквато и да било връзка, поради което, след като узнала за смъртта му, се отказала от наследството му. Отказът от наследство бил вписан в особената книга по чл. 49 ал. 1 от ЗН на Районен съд – Стара Загора, под № 161 от 17.07.2024г. Предвид изложеното, счита, че не дължи заплащане на сумата от 2 500 лв.

Отказът от наследство бил извършен незабавно след узнаването на смъртта на баща й и четири дни след неговата смърт. През този период не била извършвала действия по приемане на наследството, като подаденото от нея заявление за вписване на отказа й от откритото наследство удостоверявало волята й да не приема наследството, респ. да загуби всички негови облаги и да се освободи от задължението да поеме пасивите и задълженията на своя наследодател.

Предвид изложеното, моли съда да приеме, че предявеният срещу нея иск е неоснователен и да го остави без уважение. Независимо от изложеното, счита, че приживе баща й не е дължал претендираната сума. Фактът, че претенцията за плащане е предявена след смъртта на баща й и близо пет години след падежа, й давал 1 основание да счита, че отношенията между издателя на записа на заповед и ищцата са били уредени приживе на баща й, поради което, той не е дължал посочената в заповедта сума. Оспорва истинността на записа на заповед и моли съда да задължи ищцата да представи оригинала на същия. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез адвоката си моли искът да се уважи, претендира разноски.

Ответницата лично и чрез адвоката си моли искат да се отхвърли, да се присъди на адвоката възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Предявеният иск е допустим, тъй като ищцата твърди, че ответницата е наследник на баща си И.Р.Т. и че преди да се откаже от наследството е приела същото с конклудентни действия.

Видно от представения в оригинал запис на заповед, същият е издаден на 27.05.2019г. от бащата на ответницата – И.Р.Т., в полза на ищцата, за сумата от 2500 лв.

Падежът на записа на заповед е 31.12.2019г. Записът на заповед е редовен от външна страна, отговаря на всички изисквания на чл. 535 от ТЗ.

Съгласно приетото по делото удостоверение за наследници, единствен наследник на издателя на записа на заповед /И.Р.Т./, починал на *************г., е дъщеря му – ответницата Р. И. Т..

На 17.07.2024г. ответницата е направила отказ от наследството на баща си, по чл. 52, вр. с чл. 49 ал. 1 от ЗН, вписан в особената за това книга на Старозагорския районен съд, под № 161 от 17.07.2024г.

Ищцата оспорва отказа от наследство, като твърди, че преди него ответницата е приела наследството с конклудентни действия. Във връзка с тези обстоятелства, по делото са разпитани двама свидетели: М.Г.Л. и Г. Р. Т. – К..

Свидетелката М.Г.Л. заявява, че ищцата е била близка с бащата на ответницата.

Когато той бил малък, с родителите му живеели близо до ищцата и тя го познавала оттам. Той бил взимал пари от ищцата и ги връщал. Последния път му дала голяма сума и нямал възможност да я върне, обещавал да я върне. Като починал, ищцата й казала, че не може вече да си вземе парите. Ищцата я поканила да отиде с нея за компания и двете отишли до квартирата на починалия И.Т., в *************, *****************, до канала. Качили се до апартамента, за да видят кой отговаря за жилището, след като е починал. Ищцата била говорила с домоуправителя, че ще изнасят багаж и затова двете отишли. Там имало две жени, които изнасяли багаж една млада и една по – голяма. Изнасяли много торби, в които се виждали дрехи, изнесли един диван, матрак, телевизор – стар модел. Видяла, че младата жена изнася таблет, който сложила под мишница. Наемодателите на апартамента искали да го освободят. Младата жена била височка, малко по – едричка, с по – тъмни коси, кестеняви. Другата жена била по – пълна, но не толкова висока. След това ищцата й казала, че едната жена е дъщеря на И.Т., а за другата, не се знаело.

Свидетелката Г. Р. Т. – К. /сестра на починалия баща на ответницата/ казва, че преди брат й да почине – на 13-ти юли 2024г., дълги години били в недобри отношения, разделени, не контактували. Два месеца преди смъртта му негови приятели й се обадили, че е в много тежко състояние и трябва да отиде, за да го гледа.

Той живеел на квартира, до канала, в блок на ************* и *************. По 2 принцип живеел сам, имало един мъж, който пребивавал при него от скоро. Брат й обитавал хол и кухня.

Брат й бил в тежко състояние, обездвижен, целият надут, трудно говорел.

Извикали линейка и го взели в болница за около седмица. След като го изписали, отново се върнал в квартирата и там починал. Разбрала, че е починал, когато й се обадили от полицията, обадили се също на племеницата й /ответницата/ и на майка й.

С ответницата отишли до апартамента. Полицаите чакали долу, квартирата била заключена. Съквартирантът на починалия също бил до патрулката. Изчаквали да дойде съдебен лекар. С полицаите и лекаря се качили в апартамента, съдебният лекар установил смъртта на брат й и слезли долу, апратаментът отново бил заключен. След това лекарят издал съобщение за смърт и тръгнали по погребални агенции за уреждане на погребението.

Погребението било рано сутринта на следващия ден, тъй като тялото било надуто, брат й имал цироза. В жилището останал другият човек, като хазяйнът се разбрал с него той да ползва квартирата.

В стаята на брат й в квартирата имало дрехи, дивана, на който лежал, един стар мобилен телефон и таблет. Тези вещи използвал брат й. Диванът бил в окаяно състояние, защото, поради цирозата краката му течали, от тялото му течала кръв и гной, имал рани. В едната част диванът бил продънен, в периода, в който бил залежан, бил с урина и фекалии. Диванът нямал матрак.

Когато имали среща с хазяина на квартирата, той им казал кои вещи са на брат й и че трябва да се изхвърли и почисти. Да се направи ремонт.

Дошла фирма, която свидетелката наела, за да почисти квартирата.

Свидетелката и племеницата й /ответницата/ били отвън на бордюра, както и детето на ответницата /на 2-3 години/. Свидетелката се качила до апартамента, за да покаже кое трябва да се премахне и слязла долу. Ответницата не се качила, изчакала долу. Дрехите, изхвърлили веднага. Дивана натоварили на буса.

Телефонът и таблетът останали в квартирата. Свидетелката и майка й отишли до квартирата, за да дадат документите на хазяйна - за платените сметки, и ключа.

Ответницата не била с тях. Майка й взела таблета и телефона, защото били нейни.

Свидетелката разполагала с ключ от квартирата, докато го предадат на хазяйна. Майка й платила погребението.

Свидетелката не платила на фирмата, която наела за почистване. Договорили се, ако може, да вземат някакъв дървен материал за огрев от дивана. Ответницата не била преговаряла с фирмата. Телевизорът останал на секцията в хола, обитаван от брат й, не знае на кого е. Личната карта на брат й била на маса в хола. Дали я на погребалната агенция, да я анулират.

Когато разбрал, че брат й е починал, хазяйнът му намерил телефонния номер на свидетелката. Казал в близките дни след погребението да освободят апартамента.

Свидетелката и майка й казали, че ще го освободят.

Свидетелката и брат й не поддържали контакти от години. Много години нямала контакт и с ответницата, възобновили ги покрай болестта на брат й. Доколкото знае, в ранните години от детството на ответницата тя и баща й не били имали кой знае какви контакти. Родителите на ответницата били разведени от много рано.

По реда на чл. 176 от ГПК ответницата заявява, че не е била в добри отношения с баща си, а от 2010г. /когато е навършила пълнолетие/ изобщо. Нито се бил грижил за 3 нея, нито й бил плащал издръжка. Казва, че не е взимала никакви негови вещи, няма хубави спомени от него. Отказала се от наследството, защото не искала да има нищо общо с него.

По реда на чл. 176 от ГПК ищцата казва, че е давала много пари на бащата на ответницата, съпругът й също, които той им връщал. Дали му 20 000 лв. наведнъж със запис на заповед, защото фирмата му фалирала. Имал да плаща ДДС, осигуровки, заплати на работниците. Тези пари не ги бил върнал. Сумата от 2500 лв. по процесния запис на заповед му я дали, защото щял да прави ремонт на заведението им. След това здравето му се влошило и не могъл да направи ремонта. Не върнал парите.

Извършен след приемане на наследство отказ от наследство е недействителен.

Приемането на наследство може да бъде изрично по реда на чл. 49 ал. 1 от ЗН или мълчаливо /ал. 2/, каквото се твърди в процесния случай, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството Действието следва да бъде от такова естество, че приемащият да може да го извърши само бидейки наследник. Ако може да извърши подобно действие и без да има качеството “наследник”, не може да се приеме, че действието сочи на категорично и несъмнено намерение за приемане на наследство. Преценката винаги се извършва конкретно, с оглед естеството на действието и намерението на лицето, което го извършва.

Извършеното разпореждане с наследствено имущество винаги предполага намерение за приемане на наследството, тъй като подобно разпореждане може да бъде извършено от лицето само в качеството му на наследник, т.е. на лице, което е придобило по наследство правото, с което се разпорежда, доколкото друго основание за придобиване на правото не е установено.

От показанията на нито една от разпитаните по делото свидетелки не се установява разпореждане на ответницата с наследствено имущество, нито действия на управление на наследството. Фирмата за почистване на квартирата от посочените от хазайна, като собственост на починалия, вещи е наета от свидетелката Г. Т.-. и тя се е договорила с фирмата. Тя и майка й са платили дължимите от починалия консумативи.

За да е налице приемане на наследство с конклудентни действия преди отказа от наследство, трябва тези действия да сочат категорично и безусловно намерение за приемане на наследството. В случая, по делото не са установени действия, които да сочат недвусмислено на приемане на наследството от баща й от ответницата. Не води до такъв извод обстоятелството, че отказът от наследство е вписан на 17.07.2024г. – на четвъртия ден след откриването на наследството /в събота на *************г./ и един ден ден след снабдяването на ответницата с удостоверение за наследници – на 15.07.2024г. – в понеделник /л. 5 от приложеното ч.гр.д. № 3225/24г. на СтРС/. Съдът намира, че не е установено несъмнено по делото от показанията на св. Л., че дъщерята на починалия И.Т. е изнесла таблет, който е сложила под мишница. Свидетелката не познава ответницата. Ищцата й е казала, че това е тя: „Разбрахме след това, че едната е дъщеря на И., а другата не се знае. Д. ми каза, че това е дъщеря му.“. Другата разпитана свидетелка Г. Р. Т. – К. казва, че след като работниците на наетата от нея фирма за почистване на апартамента са си тръгнали, телефонът и таблетът, ползвани от брат й приживе, са останали в квартирата, като в рамките на седмица след това двете с майка й са отишли в квартирата, за да предадат ключа и документи за платени консумативи и майка й е взела телефона и таблета.