Решение № 3388 от 19.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3388 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9047 от 18.05.2025г., постановено по гр. дело № 3175/2023г. по описа на СРС, 118-ти състав е осъден Б. И. Т. да заплати на Т. Й. Т. на основание чл.127, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 9023,47 лева – представляваща половината от изплатената от нея на 31.08.2022г. сума в размер на 18046,94 лева за изпълнение на солидарно задължение по договор за ипотечен кредит № IK07900026/14.12.2007г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.01.2023г., до изплащане на вземането. С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. И. Т. да заплати на Т. Й. Т. сумата от 2390,94 лева – разноски за производството.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Б. И. Т. чрез адв. В. Ж. /назначен от съда особен представител/. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и необосновано. Излага съображения, че аргументът за недоказани реални разходи не бил оборен в процеса от ищцовата страна, както и неговата неоснователност не била обективирана в обжалваното решение. Поддържа, че ищцовата страна следвало да предостави на съда отчетни документи, удостоверяващи извършените ремонти и подобрения в семейното жилище, както за материали, така и за труд. Такива не били предоставени от ищцата в процеса. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Й. Т.. В 1 проведеното съдебно заседание на 23.04.2026г. процесуалният й представител е оспорил въззивната жалба. Искането към съда е да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочено е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че процесният кредит бил изтеглен за задоволяване на общи нужди на семейството като ответникът дължал половината от заплатената от нея сума.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство е безспорно между страните, че същите са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 07.12.2007г., е бил прекратен с решение по чл. 50 СК, постановено по гр. дело № 7006/2010г. на СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 13.07.2010г.

От представения по делото договор за ипотечен кредит № IK07900026/14.12.2007г., сключен между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и Т. Й. Л., ЕГН ********** се установява, че банката е отпуснала на Т. Л. кредит в размер на 25 000 лева със срок за издължаване 28 години за преустройства, довършителни работи, ремонт и подобрения на недвижим имот- апартамент № 62, находящ се в гр. София, район „****“, на 4-ти етаж, в жилищна сграда- блок № ****, със застроена площ от 46,46 кв.м.

Не е спорно и че Т. Й. Т. /с предишна фамилия Л./ е подала на 31.08.2022г. искане за предсрочно погасяване на договора за кредит в размер на 18046,94 лева, която сума е била внесена от ищцата на 31.08.2022г. видно от приетото извлечение по сметка. Горното се подкрепя от приетото удостоверение ИД21273 от 12.09.2022г., издадено от „Обединена Българска Банка“ АД, в което е посочено, че ипотечният кредит с номер MG1931900937 е погасен.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Установената в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2, респ. чл. 36, ал. 2 СК /респ. чл. 25, ал. 2 СК (отм.);/, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, 2 че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по- малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата – в случая ищецът е посочил, че средствата по отпуснатия кредит по процесния договор са били използвани за семейни нужди, които са конкретизирани в договора за ипотечен кредит- преустройства, довършителни работи, ремонт и подобрения на семейното жилище, находящо се в гр. София, район „****“, на 4-ти етаж, в жилищна сграда- блок № ****, със застроена площ от 46,46 кв.м.

В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна /така и Решение № 167 от 10.12.2018г. по гр.д.

№ 8/2018г. на ВКС, Трето ГО/. Ако получилият заема не заяви за какво е изразходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В този случай той дължи приспадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването.

Под „нужди на семейството“ по смисъла на чл. 32, ал. 2 от СК се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Съгласно установената съдебна практика при поемане на солидарно задължение, доколкото се предполага че длъжниците се облагодетелстват в равна степен, те следва и в равна степен да участват в задълженията. При съществуването на брачното правоотношение разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и не се поставя въпросът кой от съпрузите е страна по сделката, която е породила задължението, поето за такива нужди, нито кой от съпрузите е предоставил средства за неговото изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 17 СК, която изисква съпрузите с общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. Когато един от солидарните длъжници – бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг /дори и последният да не е страна по договора, като солидарността произтича от закона/, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.

Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от 3 това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез поемане на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадане в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно – в горепосочения смисъл са Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.дело № 177/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 232 от 12.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 342 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о., ГК и Решение № 143 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2693/2014 г., II т. о., ТК.

В този смисъл неоснователни са релевираните от въззивника оплаквания за недоказаност на предявения иск. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са направени или че удовлетворена нужда не е семейна. Ако оспорващият съпруг, какъвто в случая е ответникът, не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Още повече, в настоящия случай от приетите по делото доказателства /нотариално заверено пълномощно от 18.12.2007г. и мемориален ордер от 18.01.2008г./ се установява, че процесната сума е получена на каса именно от въззивника Б.

И. Т.- л. 12 от първоинстанционното дело.

На следващо място в конкретния случай с Решение от 24.10.2017г. по гр. дело № 10181/2015г. на СРС, 25-ти състав, потвърдено с Решение № 8024 от 20.12.2018г., постановено по гр. дело № 2704/2018г. на СГС, Б. И. Т. е осъден да заплати на Т. И.а Т. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК сумата от 1857,96 лева, представляваща половината от заплатеното от Т. Т. задължение по договор за ипотечен кредит от 14.12.2007г. към „Стопанска инвестиционна банка“ АД, поето солидарно от страните, ведно със законната лихва от 25.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над 1857,96 лева до предявения размер от 5508 лева поради извършено съдебно прихващане с уважения насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД /уважен за сумата от 3650,04 лева- половината от заплатеното от Б. И. Т. задължение в общ размер от 8245,08 лева, от които 3462,92 лева към „Райфайзенбанк“ АД и 4782,16 лева към „Уникредит Булбанк“ АД, като насрещният иск е отхвърлен за разликата до 4122,54 лева поради прихващане и за разликата над 4122,54 лева до 9000 лева като неоснователен/. С Решение № 70355 от 25.03.2020г., постановено по гр. дело № 16073/2019г. по описа на СРС, 81-ви състав е осъден Б. И. Т. да заплати на Т. И.а Т. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК сумата от 49 лева, представляваща дължима сума по петнадесет погасителни вноски за периода от 05.03.2015г. до 30.07.2018г. след извършени прихващания на дължими суми между двете страни по договор за ипотечен кредит № IK07900026/14.12.2007г. към „Стопанска инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба- 08.05.2019г., до окончателното изплащане като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 1175,50 лева поради прихващане. Със същото 4 решение е отхвърлен предявения от Б. И. Т. срещу Т. Й. Т. иск за сумата от 1126,50 лева, представляваща 6 вноски по кредита, извършени на следните дати: сумата от 383 лева на 21.12.2015г., сумата от 500 лева на 02.03.2016г., сумата от 387 лева на 30.03.2016г., сумата от 197 лева на 19.05.2016г., сумата от 386 лева на 04.07.2016г. и сумата от 400 лева на 31.08.2016г. поради прихващане и за разликата над 1126,50 лева до 2253 лева като неоснователен. Решението е влязло в сила на 29.05.2020г.