Акт от 11.12.2018, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е № 103

Гр . В** 11.12.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В

ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА двадесет и осми ноември

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д**М**

ЧЛЕНОВЕ:1. Св**С**

2. Г**Й**

ПРИ СЕКРЕТАРЯ Ил**К** И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА

КАТО РАЗГЛЕДА

ДОКЛАДВАНОТО ОТ съдия Св**С** в. ГР.Д.

№ 350 ПО ОПИСА

ЗА

2018 ГОД., ЗА

ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Делото е образувано по въззивна жалба на „В и К-В**“ЕООД-В** против

Решение №373 от 29.06.18г. по гр.д. №3537/17 на ВРС в частта,в която е отхвърлен иска им срещу ответника за сумата над 640,14лв.до претендираната от тях сума в размер на 909,92лв.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени в обжалваната част и уважи в пълен размер предявеният иск като им се присъдят и разноските по делото.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба е подал писмен отговор,с който оспорва същата.Иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като му присъди разноски за настоящата инстанция.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

„В и

К-В**“ЕООД-В** е подал заявление по чл.410 ГПК за вземането си срещу А.Б.Е..

Образувано е гр.д. №2904/17 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.След подадено възражение от длъжника заявителят е предявил установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът „В и К-В**“ЕООД-В*** - е искал от съда да признае за установено по отношение на А.Б.Е. ,че има вземане в размер на 909,92лв. главница ,съставляваща изразходвана и незаплатена питейна вода за периода 15.01.2016г. до 15.06.2017г. ,ведно със законната лихва и лихва от датата на подаване на заявлението-02.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.Претендирани са и направените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

Пред

ВРС е установено , че ответникът е абонат на „В и К-В**“ ЕООД-В** и между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на„В и К-В**“ ЕООД.Установено е от назначената техническа експертиза,че за периода 15.01.2016г. до 15.11.2016г. изразходваната вода е е инкасирана служебно без водомер и е на стойност 693,66лв..За периода 14.12.2016г. до 16.06.2017г. изразходваната вода е инкасирана с водомер и е на стойност 216,26лв.Издадените фактури са отразени в счетоводството на ищеца и по тях няма направин плащания от ответника.ВЛ е посочило,че през м. юли 2011г. ВиК едностранно е констатирало,че водомера на ответника е повреден,но не е съставен протокол,а едва на 17.10.2016г. е извършен демонтаж на стария водомер и е монтиран нов.Сваленият водомер не е бил проверен ,за да се установи дали е изправен и пломбата му не е била свалена.ВЛ е изготвило изключително подробно заключение като е проследило движението и начисленията на ответника абонат. Така е констатирано,че на неговия водомер са начислени и разликата с показанията на главния водомер и непреавилно са разпределени изразходваните количества от абонат в ап. 3 на всички останали абонати,а след това е издадена ф-ра за изразходваното количество вода и на абоната от ап.3 и така сумата е събрана два пъти от В и К.Според изчисленията на ВЛ за периода м.01.2016г. до м.11.2016г. трябва да бъде инкасиран служебно по 15лв. месечно или дължимата сума е в размер на 423,88лв.,а за периода м.12.2016г. до м.06.2017г. инкасираните стойности са по действащия водомер в размер на 216,26лв. или общо дължимата сума за исковия период 15.01.2016г. до 15.06.2017г. е в размер на 640,14лв.

ВРС е приел иска за доказан отчасти за сума от 640,14лв.и го е отхвърлил до пълния размер от 909,92лв. като са присъдени разноски съобразно уважената част от иска- чл.78 ГПК .

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадениата въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

В исковото производство ищецът,заявител в заповедното производство, се е позовал на условия,произтичащи от Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на„В и К-В**“ ЕООД. Не е спорно между страните качеството,което имат помежду си,а именно че задължено лице за доставената питейна вода е собственикът или ползувателят на имота,до който тя е доставена. От доказателствата по делото е установено,че за част от исковия период на абоната е начислявано служебно потребление на питейна вода поради повреда във водомера.След подмяната му с нов е отчитано действително отчитаното количество. Твърденията на ответника,че е правил плащания през този период не са подкрепени с доказателства .

ВЛ по назначената техническа експертиза е проследило обстойно историята по отчитане и инкасиране на количествата питейна вода като е направило съответните корекции предвид нормативната уредба и Общите условия,регулиращи отношенията между страните като доставичк и потребител.

Като съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС е установил,че ищецът има вземане към ответника за доставена питейна вода за периода 15.01.2016г. до 15.06.2017г. и тя е в размер на 640,14лв.като е уважил исковата претенция до този размер,а в останалата е отхвърлил иска като недоказан.

Разноски са претендирани отответника по жалба,но няма данни такива да са направени пред въззивната инстанция,поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №373 от 29.06.18г. по гр.д. №3537/17г. на Районен съд – гр. В** .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.