Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1182 от 27.04.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4932/2021
Вид
Решение № 1182
Подписан
27.04.2022
В сила
08.07.2022
Състав
Михаил Михайлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Варна, 27.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. П.а като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110104932 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от Д. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. К.П.В. №3 срещу О.В., административен адрес гр. Варна, бул. О.П.П. № 43, представлявана от И.П. в качеството му на Кмет, с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 1238,10 лева – главница представляващи обезщетение в размер на разходи по осъществено лечение на безстопанствено куче, както и сумата от 127,59 лева лихва за забава върху главницата за периода 30.03.2020г. – 05.04.2021, на осн. чл. 61, ал.1 и чл.

86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.03.2020г. в гр. Варна, местност „Г.Т>“ лек автомобил е блъснал безстопанствено куче, което е било без видима маркировка и установен чип. Кучето било откарано от трети на спора лица за лечение във ветеринарномедицински център, където било указана спешна медицинска помощ, съответно проведено лечение на обща стойност от 1238,10 лева, за което обстоятелства били съставени фактура № 4053/23.03.2020г. и № 4060/30.03.2020г. Процесната сума по лечение е заплатена от ищцата, която сума включва извършените медицински дейности за периода 18.03.2020г. – 27.03.2020г., такса престой за хоспитализация и такса за изхранване на животното. За инцидента е уведомена О.В. чрез ОПБК – Каменар, съответно заместник –кмета на общината, в чийто ресор са безстопанствените кучета, подаден е и втори сигнал чрез телефон 112 относно инцидента. Установено при преглед, е, че кучето има няколко фрактури на таза и следва да бъде подложено на неотложна хирургична помощ. Твърди, че във ветеринарномедицинският център е пристигнал представител на ОПБК – Каменар, който след запознаване със случая е отказал съдействие. На 09.03.2020г. ищцата е потърсила съдействие от ОДБХ-Варна с оглед заплащане на разходите по лечение.

1

Релевиран е отказ от представител на ОДБХ-Варна при мотив, че изпълнението на чл.16 ЗЗЖ е в тежест на О.В.. Ищцата се е обърнала и към ответника, чрез ресорния заместник – кмет, като от ответника е получила отказ доколкото правомощията по чл.

16 ЗЗЖ следва да бъдат изпълнени от общината след писмено разпореждане от ОДБХ – Варна. Твърди, че на ответника е изпратена покана на 21.04.2020г., с която е поканен да възстанови сторената за лечение на кучето сума.

Излагат се твърдения, че О.В. има задължение на осн. чл. 16, ал.1 ЗЗЖ след като е уведомена от ищцата за инцидента да осъществи спешна ветеринарно медицинска помощ, както и да настани кучето в приют или друг обект, както и да вземе мерки за неговото лечение. Доколкото ищцата след като е уведомила ответника и той не е предприел действия, то сторените от нея разходи по лечение на кучето, твърди че следва да й се възстановят, като бъде осъден ответника да заплати обезщетение в посочения в исковата молба размер.

В отговора на исковата молба депозиран в срока по чл. 131 ГПК предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, че кучето по отношение на което са сторени претендираните разходи не е било безстопанствено, поради което и за Общински приют за безстопанствени животни – Каменар не следва задължение за предприемане на посочените в исковата молба манипулационни дейности.В евентуалност оспорва осъществените във ветеринарномедицински център манипулации. Излага възражения, като посочва, че травмите на животното не са причинени при посочения в исковата молба инцидент.

С отговора на исковата молба ответникът О.В. предявява в условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат уважени ОБРАТЕН ОСЪДИТЕЛЕН ИСК срещу ОДБХ – Варна за осъждане на последната да заплати сумата от 1238,10 лева, както и иск за сумата от 127,59 лева лихва за забава.

Излагат се твърдения, че уврежданията на животното са били такива, които не са предполагали спешност за осъществяване на медицинска помощ, вследствие което са сторени процесните разходи предмет на главния иск, поради което ОДБХ- Варна, чрез директорът си е допуснала бездействие, като не е разпоредила привеждане за лечение на животното в Общинско предприятие „Зоопарк – спасителен център“, каквото задължение е вменено за привличаното лице в чл. 16 от Закона за защита на животните, при което са сторени разходи в повече от необходимото.

В отговорът третото лице – помагач излага възражения, като посочва, че чл.47, ал.3 ЗЗЖ вменява на общината задълженията за грижа на безстопанствените кучета. За неоснователни намира възраженията на ответника по повод необходимостта да бъдат извършени действия след писмено разпореждане от третото лице – помагач, доколкото изрично закона предвижда какви задължения има О.В. по спрямо пострадалото животно. Оспорва възможността кучето да бъде настанено в „Зоопарк – спасителен център“ – О.В., доколкото в последния се настаняват само диви животни, каквото пострадалото куче не е. Намира, че предявените обратни осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена по делото е епикриза от 07.03.2020г. изготвена от д-р. В.Иванова, в която се посочва, че на 06.03.2020г. е прието за лечение куче, пол мъжки, порода мелез на възраст около 3-4 години, което е доведено от М.Н. и А.К.Д.. Назначена е 2 ренгенография, като е поставена диагноза, че са налице множество фрактури на таза и постравматичен оток. Назначено е лечение с антибиотик.

Представена по делото е справка от Обединена ветеринарно медицинска клиника от 27.03.2020г. по повод осъществено лечение на куче за период от 8 дни и 19 часа, на стойност 1238,10 лева.

По делото се ангажира фактура №4060/30.03.2020г. за осъществени ветеринарни услуги в размер на 838,10 лева, както и фактура №4053/23.03.2020г. за лечение на куче на стойност 400 лева.

С покана №ЗК20000512 ВН-002ВН/21.04.2020г. ищцата е поканила ответника да й заплати сумата от 1238,10 лева по повод сторени от нея разходи по лечение.

Представена по делото е сигнал вх.№ 131/10.03.2020г. по описа на ОДБХ депозиран от ищцата до третото лице – помагач на ответника, с който последния бива уведомен за осъщественото увреждане на 06.03.2020г. на безстопанствено куче.

Представено по делото е писмо №132/10.03.2020г. от З.Д> в качеството й на директор на ОБДХ – Варна (л.104) до О.В. във връзка със сигнал за блъснато безстопанствено куче, в което писмо се посочва, че на осн. чл.16 ЗЗЖ всички разходи по оказване на спешна помощ за лечение на безстопанствено куче са за сметка на общинския бюджет.

С отговор от 10.03.2020г. от З.Д> в качеството й на директор на ОБДХ – Варна, ищцата е уведомена, че на осн. чл.16 ЗЗЖ на О.В. са дадени указания за предприемане на незабавни действия по повод увреждания на блъснато бездомно куче.

Представена по делото е актуализирана програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на О.В., за 2016-2019г.

Прието по делото е заключение на съдебна ветеринарно – медицинска експертиза на в.л. д-р. Д.П.. Експерта посочва, че нанесените увреждания на кучето са обусловили травма от средна степен, която травма е настъпила след блъскане на животното от автомобил.Инцидента е допринесъл до множество фрактури на таза, контузия на меки тъкани, разкъсване на кръвоносни съдове, както и контузия на нерви в областта на удара. По отношение механизма на настъпване на уврежданията посочва, че вредите върху животното, които да причинени са характери за удар, който то е претърпяло след блъскането му от автомобил. Посочва че лечението на подобни увреждания би отнело период от около 7-10 дни, а след това е необходима и рехабилитация. Осъществените манипулации на процесното куче по време на лечението му са относими към нанесените му в следствие на инцидента увреждания.

Оперативното лечение, което е проведено на животното е пряко относимо към възстановителния процес. Нанесените след инцидента травми на животното са обусловили необходимост от осъществяване на спешна ветеринарно – медицинска помощ на животното.

Експерта при изслушването си в хода на съдебното производство при приемане на заключението допълнително разяснява, че осъществената оперативна интервенция е била необходима с оглед благоприятно протичане на оздравителния процес.

Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля А.К.Д., който посочва, че на 06.03.2020г. се е намирал на спирка на градски транспорт в местност „Т.“ на гр.

Варна, при което в участъка на разклона за ж.к. „В.“ движещ се автомобил е ударил куче, което след удара побягнало, а в последствие било ударено и от следващ автомобил, който го завлачил 3-4 метра. Свидетеля закарал кучето в Обединена 3 ветеринарна клиника. Кучето било без нашийник, без каишка, нямало маркировка.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 60 ЗЗД урежда последиците при водене на чужда работа без пълномощие. Разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД предвижда също така когато тази чужда работа е била предприета уместно и в чужд интерес, то заинтересованото лице следва да обезщети управителя на работата за задълженията, които той е поел, както и да му върне необходимите и полезни разноски, които е сторил.

Съобразно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. В разпоредбата на ал.2 от посочения текст е вменено в задължение на посочените органи да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.

От доказателствата по делото съдът приема, че на 06.03.2020г. в гр. Варна, местност „Г.Т>“ е осъществен инцидент, при който куче е ударено от автомобил, в следствие на което на същото са нанесени увреждания. Така установената фактическа обстановка се установява от гласните показания на свидетелят Д., същия пряк очевидец на инцидента, които показания се кредитират от съда като обективно и безпристрастно дадени. Показанията се подкрепят и от писмените доказателства по делото и в частност приетата по делото епикриза от 07.03.2020г. изготвена от д-р.

Виктория Иванова, в която се посочва, че именно свидетелят Д. е довел за лечение кучето в лечебното заведение. Епикризата е съставена с оглед преглед на животното в деня на увреждането, като заключението за настъпилите увреждания напълно кореспондира със заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, депозирано от в.л. д-р. П.. В показанията си свидетеля Д. излага, че кучето пострадало от инцидента към този момент не било с нашийник, липсвала е маркировка. Към момента на извършване на първоначалния преглед на животното, за което е съставена посочена епикриза, кучето е посочено като бездомно. Спорно по делото е това обстоятелство дали животното е безстопанствено или не, като ответникът в отговора на исковата си молба посочва, че същото не е безстопанствено. Липсват обаче ангажирани от оспорващата страна доказателства, от които може да бъде направен извода, че кучето принадлежи на лице трето на спора. От показанията на свидетеля Д., който описва животното като такова без нашийник или маркировка, свободно движещо се по уличната мрежа в града следва да бъде направен извод, че същото е безстопанствено.Като безстопанствено животното е отразено и в изготвената от ветеринарния доктор епикриза от 07.03.2020г. При тези съображения и с оглед липсата на доказателства, които да обусловят извода, че животното е собственост на трето на спора лице, следва възраженията на ответника да бъдат отхвърлени.