Решение № 6 от 14.02.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№6 гр. С., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Б.Й при участието на секретаря Т.С.Т като разгледа докладваното от П.Б.Й Административно наказателно дело № 20244150**220 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Жалба против НП № ** от **г. на Началник Отдел „**“ – В.Т., Дирекция „**“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят „САС – С.“ ООД гр. С. представлявано от Силвия Серафимова, чрез пълномощника адв. Е. от ВТАК обжалва Наказателното постановление № ** от **г. на Началник Отдел „**“ – В.Т., Дирекция „**“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във връзка чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на ** лева, за нарушение по чл. 27, ал. 1, т.2 от Наредба ** от **г. на МФ, във вр. с чл.27, ал.2 от Наредба **/**г. на МФ, чл.118, ал.4 от ЗДДС, чл. 66 от ЗДДС. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва на първо място, че в постановлението са налице пороци относно задължителните реквизити визирани в основанията предвидени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, който порок е започнал още с издадения АУАН, в който било видно нарушението на изискванията на чл. 42, ал. 1 , т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Неправилно АНО, както и актосъставителят, бил формирал своите правни изводи, като не е преценил реалната фактическа обстановка и фактите по нея. Относно нарушенията на административнопроизводствените правила при издаване и връчване на акта за установяване на административно нарушение по чл. 40 и сл. от ЗАНН, се позовава, че с протокол за извършена проверка в обект, на стр. 3, било посочено, че на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бил поканен управителят на дружеството „САС С.“ ООД, чрез 1 негов представител, да се яви на ** год. в ТД на НАП В.Т., стая 504, за да му бъде съставен и връчен АУАН, като нито една от цитирането разпоредби не съдържала в себе си текстове относно образуване на административнонаказателно производство. Навежда, че известяването чрез отразяване в протокола на покана за съставяне и връчване на акта било неправилно и процедурата била опорочена. Навежда, че не е установена датата на извършване на нарушението, поради което постановлението не отговаряло на задължителните законови изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и респективно акта не отговарял на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗАНН. Посочва, че никъде в АУАН и в протокола от извършената проверка не била посочена такава дата, а само датата на констатиране на нарушението, което е станало с извършената проверка на ** год. Счита, че отразената дата на извършване на проверка не изпълвала изискването по чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй като тя установявала само момента, в който е извършена проверка и е констатирано нарушение, но не и кога било извършено самото нарушение. Непосочването на датата на извършване на нарушението представлявало съществено процесуално нарушение, което нарушавало правота на защита на наказаното лице и възпрепятства да се направи преценка спазени ли са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Съпоставяйки приложимите в случая правни норми посочени в жалбата и установените факти по проверката, следвало да се приеме, че безспорно, при извършената на ** год. в търговския обект - по смисъла на § 1 ,т. 41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска „ ** , находящ се на адрес гр.

С., ул. „П.Е“ № 66, че предлаганите стоки — закуски, скара и гарнитури действително е следвало да бъде регистрирана в данъчната група по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № ** от ** г. на министъра на финансите, т.е. в група Г - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с ** данък върху добавената стойност, а не в група Б — за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с ** данък върху добавената стойност, както е посочено в атакувания АУАН. В този смисъл, не можело да се приеме, че в случая е налице стока или услуга, продажбата на която следва да се обложи с ** данък върху добавената стойност и съответно, тя да се регистрира в група Б на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба №** от ** год.на министъра на финансите, а се касаело за ресторантьорска услуга по смисъла на чл. 6, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) **/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива **/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и това е така, тъй като се касаело за доставка/продажба/ на приготвени храни за консумация от човека, които могат да се консумират непосредствено. След като се касаело за ресторантьорска услуга, то съобразно приложимата за случая редакция на нормата на чл. 66, ал. 2, т. 3 (в сила от 1.12.** г. до 31.12.** г.) от ЗДДС, ставката на данъка върху добавената стойност/ДДС/ за нея е 9 на сто/**/, от което пък следвало, че същата е следвало да бъде регистрирана в данъчната група по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба №** от ** год. на министъра на финансите, т.е. в група Г - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с ** данък върху добавената стойност, а не в група „Б” - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с ** данък върху добавената стойност, както твърдял актосъставителят. Вземайки предвид действащата към процесния период законодателна уредба и най-вече предвид разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в която законодателят изрично, използвайки 2 думата „включително”, е регламентирал, че ставката от 9 на сто за ДДС се прилага за доставките на приготвена, както в конкретния случай, или неприготвена храна, в това число и такава за вкъщи, то следвало да се приеме, че административнонаказателната отговорност на дружеството е неправилно и незааконосъобразно ангажирана за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2 от Наредба №** от ** год., издадено от министъра на финансите, до който правилен и законосъобразен краен извод е следвало да достигне и Началник отдел „**“ - В.Т., в качеството му на административнонаказващ орган. Моли да бъде постановено решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В хода по същество чрез процесуалния представител поддържа изложеното в жалбата. Установявало се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че още в хода на проверката, която предхождала административно-наказателното производство, били извършени редица пороци, като несъответствие и на постановлението, и на акта със закона, най-вече относно факта дали действително има извършено административно нарушение или няма такова. Посочено било на стр. 2-ра от НП, че процесът на поръчване бил опростен, но по никакъв начин органите по приходите не извели какво означава опростен или усложнен процес. Липсва реално описание на този процес, същото важало и за описаното „има ограничена възможност да се персонализира поръчката“. На следващо място било посочено, че нямало отопление, без да вземат предвид проверяващите, че към датата на проверка - ** г. отопление на обектите не се е ползвало, тъй като не е било нужно. Фактът на посочване на отопление през летния период в НП доказвало, че се касае за напълно бланкетни прекопирвани мотиви от страна на органите по приходите. Коментира всяко едно от нарушенията, описано в НП, като счита, че те не кореспондирали с представените по делото писмени доказателства. Цитира решения на ЕС по различни дела в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на НП и допуснатите процесуални нарушения. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че НП е незаконосъобразно, издадено е въз основа на факти, които били оспорени успешно в хода на делото и било видно, че действително не е извършена цялостна и обстойна проверка, при издаване на НП.Претендира разноски.

Наказващият орган – Началник на Отдел „**“ В.Т. в ГД „ФК“, чрез своя представител – юрисконсулт Н., оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна, тъй като по безспорен начин било установено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.

Оспорва твърдението,че при съставяне на АУАН и при издаването на НП да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Спорът в случая се свеждал до въпроса: осъществява ли санкционираното дружество ресторантьорска услуга в поверения обект, като следвало да се има предвид, че ресторантьорската услуга и предоставянето на храна и напитки за консумация на място в обекта, в закрито помещение или обособени зони на открито с подходящо оборудване, включително сервитьорско обслужване, като доставката на храна и напитки в този случай е само компонент от едно цяло, в което услугите, като например ресторантьорската такава, играели по-голяма роля. От 3 изслушаните свидетелски показания на органите по приходите безспорно се установявало, че търговския обект представлява павильон за бързо хранене, в който водещото било доставка на храна и напитки. От представената справка за трудовите договори, както и справка за подадените от дружеството уведомления по КТ, се установявало, че дружеството няма наети служители на длъжност „сервитьори“, които да предоставят такава услуга.

Поддържа, че са установили в хода на проверката и на база представените доказателства, че обектът е на самообслужване, храната се поръчвала на касата и същата била предварително приготвена, съобразно общите очаквания за търсенето. Съобразено било и че нарушението е първо по ред, затова санкцията била определена към предвидения в закона минимум.

Установено било, че в обекта продажбите се отчитат, поради което самото нарушение не водело до неотразяване на приходи, като при това положение правилно била приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Сочи, че датата на извършване на нарушение съвпадала с датата на проверката и това било видно, както от изведения отчет от контролна лента – „клен“, така и от датата на издадения фискален касов бон за контролната покупка. По отношение на оплакването, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия дружеството, излага, че с протокола за извършване на проверката същият бил поканен да се яви на определена дата, като екземпляр от протокола е връчен на служител на дружеството, който го е приел и подписал със задължението да го предаде. В тази връзка не било допуснато съществено процесуално нарушение, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като той е бил поканен, но не се е явил за съставяне на указаната дата. Намира, че в случай е неприложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на деяния от този вид. Моля съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърдите НП, като законосъобразно. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено следното:

С наказателно постановление № **/** г. на Началника на Отдел „**“ В.Т. в ГД „ФК“, издадено въз основа на АУАН № ** / ** г. на дружеството жалбоподател на основание чл.

185, ал. 5 от ЗДДС, изречение второ, във връзка чл. 185, ал.2, във вр. счл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на ** лева, за това, че на ** г. в 12:30 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска „**", находящ се на адрес: гр. С., ул."П.Е" № 66, стопанисван от "САС С." ООД с ЕИК: **, като е установено, че в хода на извършената проверка от фискалното устройство Модел „Е." АЗ KL, с per. № на ФУ в НАП **, дата на регистрация в НАП : ** г., индивидуален № (ИН) на ФУ: ** и индивидуален номер (ИН) на фискалната памет : **, се извел разпечатка КЛЕН за ** г., от които се установило, че оборотите от продажбите на всички видове закуски, скара и гарнитури се отчитали в данъчна група „Г", въпреки че доставката на храна в обекта не отговаряла на условията регламентиращи „ ресторантски и 4 кетъринг услуги" съгласно чл. 6 , пар.1 и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) **/2011.