Определение № 378 от 22.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Варна, 19.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000564 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на Е. М. Р. чрез процесуалния и представител адв.А.Д. за изменение на постановеното по делото решение № 46 от 10.02.2023г. в частта за разноските.

Твърди се в молбата, че апелативният съд с решението е присъдил в полза на процесуалния представител на Р. по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3 816лв. Твърди че съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес от 200 000лв. е в размер на 12 650лв., а съобразно уважената част от иска размерът е 7 272лв. Моли съдът да присъди допълнително сумата 3 457лв. за процесуално представителство пред въззивен съд.

В срока по чл.248 от ГПК от насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на молбата.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК от страна, представила списък на разноските.

С решение № 46 от 10.02.2023г. е потвърдено първоинстанционно решение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати сумата 64 000лв. и с която искът за разликата над 115 000лв. до 200 000лв. е отхвърлен и е отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за 1 разликата над 64 000лв. до 115 000лв., която разлика застрахователното дружество е осъдено да я заплати. С решението въззивният съд е осъдил застрахователя да заплати на процесуалния представител на ищцата Р. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на сумата 3 816лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Предмет на въззивно обжалване е осъдителното решение на първоинстанционния съд за сумата 64 000лв. и решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 64 000лв. до 200 000лв. Поради което и материалният интерес за въззивен съд е в размер на сумата 200 000лв.

Уважената част от иска след въззивното решение е 115 000лв. /64 000лв. плюс 51 000лв./ Поради което и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно тези суми.

Спорът в настоящето производство по чл.248 от ГПК е по коя редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъде определено възнаграждението.

Процесуалният представител на Р. в първа инстанция са били адвокатите М. Д. Д., преупълномощена от адвокат Сарийски с пълномощно от 26.11.2021г. и адвокат А.Д., преупълномощена от адвокат Д. с пълномощно от 10.06.2022г., като и двете пълномощни дават права на адвокатите да представлява Р. до приключване на производството пред ТОС и до приключване на делото във всички инстанции. Именно въз основа на тези овластявания адвокат Д. е подала на 14.07.2022г. възивна жалба, на 09.09.2022г. отговор на въззивна жалба и частна жалба, като още във въззивната жалба е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Съдебното заседание пред въззивен съд е проведено на 10.01.2023г. при действието на изменената Наредба № 1. На това заседание страната е представлявана от адвокат Дончева и е представен договор за правна помощ от 06.01.2023г., с указание в него че правната помощ е безплатна.

При тези факти, съставът на въззивния съд намира че следва да бъде приложена редакцията на наредбата преди изменението и с ДВ бр.88/2022г.

Макар и договорът за правна помощ да носи дата 06.01.2023г. той има за предмет възложена безплатна правна помощ към момента на депозиране на въззивна жалба, депозиране на отговор на въззивна жалба на насрещната 2 страна и процесуално представителство, а в този случай меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. /в този смисъл е и разрешението по въпроса за дължими разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/21г. на ВКС, първо т.о./ С оглед на изложеното, съдът намира молбата за изменение на определението в частта за разноските за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 от ГПК на Е. М. Р. чрез процесуалния и представител адв.А.Д. за изменение на постановеното по делото решение № 46 от 10.02.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3