Решение № 10 от 07.01.2022, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Габрово, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210101158 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е искова молба предявена от „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, вх. В, ет. 8 срещу Л.

ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 14, вх. В, ет. 5, ап.

13.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 137.46 лева, представляваща стойност на предоставени далекосъобщителни услуги и абонаментни такси за периода 01.05.2018 г.

– 01.08.2018 г. по сключен с „БТК” ЕАД договор с клиентски номер ********** от 24.04.2018 г., както и сумата 31.91 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.08.2018 г. до 30.11.2020 г.. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 21/2021 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за сумата 96.90 лева, за която сума е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в рамките на исковото производство не претендира мораторната лихва в размер на 31.91 лева.

Ищецът излага, че между „БТК” ЕАД и ответника Л. ИВ. К., ЕГН ********** е съществувал и валидно е действал договор с клиентски номер ********** от 24.04.2018 г. за ползване на мобилен номер *** при условията на тарифен план SMART L с месечен абонамент 23.99 лева, като срокът на договора бил 24 месеца.

Излага, че ответникът за процесния период не е изплатил задължения за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги в общ размер на 286.96 лева, но ищецът претендира сума размер на 137.46 лева. Твърди, че с договор за цесия, сключен на 01.10.2019 г. „БТК” ЕАД прехвърлило вземането си към ответника на 1

„С.Г.Груп" ООД, а последното дружество от своя страна го прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 16.10.2018 г. Сочи, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за извършените цесии с връчване на исковата молба, към която е приложеното уведомление. Въз основа на изложеното претендира сума в размер на 137.46 лева за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018 г., представляваща месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги, съгласно три броя данъчни фактури, за която сума е издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който излага доводи за нередовност на исковата молба тъй като не било посочено за какво е претендираната сума.

Възражението е неоснователно.

Ищецът е изложил твърдения, че претендираната сума представлява незаплатени далекосъобщителни услуги, като е описал какви суми включва всяка от издадените за процесния период фактури, а именно месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги.

На следващо място оспорва ответникът да е надлежно уведомен за извършените цесии. Също така подписът на управителя на „С.Г.Груп" ООД – С.Ц. положен в уведомлението за цесия и договора за прехвърляне на вземането от 16.06.2018 г. значително се различавал от този положен в договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. Сочи, че в представените фактури били включени суми за предоставени мобилни услуги за предходни периоди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от договор за мобилни услуги от 24.04.2018 г., сключен между „БТК” ЕАД и ответника Л. ИВ. К., че страните постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за телефонен номер ***, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план SMART L, с месечна абонаментна такса 23.99 лева.

Страните се съгласили срокът на договора да е 24 месеца, а именно до 24.04.2020 г..

Представени са и 3 броя данъчни фактури, издадени от „БТК” ЕАД на ответника за процесния период 01.05.2018 г. – 01.08.2018 г. - фактура № 1247553194/01.06.2018 г. на стойност 258.58 лева с вкл. ДДС, за периода 01.05.2018 г.- 31.05.2018 г., с падеж – 18.06.2018 г., фактура № 1249222090/01.07.2018 г. на стойност 25.44 лева с вкл. ДДС, за периода 01.06.2018 г.- 30.06.2018 г., с падеж – 18.07.2018 г., фактура № 1250972948/02.08.2018 г. на стойност 2.94 лева с вкл. ДДС, за периода 01.07.2018 г.31.07.2018 г., с падеж – 18.08.2018 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги.

Представена е и крайна данъчна фактура № 1252543959/01.09.2018 г., издадена от ищеца на обща стойност 389.59 лева, с падеж на плащане 18.09.2018 г., от която се установява, че на ответника е начислена лихва за забавено плащане 2.29 лева, както и за корекции, дарения и услуги от партньори в размер на 84.84 лева, като са налице и останали неизплатени задължения на потребителя за предходния период, възлизащи на стойност 302.46 лева с вкл. ДДС.

В Общите условия на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД за взаимоотношенията с абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството е предвидено, че абоната има задължение да заплаща в срок дължимите услуги за предоставени услуги. – т.43.1 от ОУ, като съгласно т. 25.3 от ОУ абонатът заплаща ежемесечно – стойността на 2 проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). Съответно т. 29.1 от ОУ предвижда, че предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок – т. 35.1 от ОУ. Съгласно т. 41 от ОУ оспорване на дължимите по фактура суми пред БТК се допуска в срок до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Оспорването на сумата дължима по фактура не освобождава абоната от задължението за заплащането й.

Видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2018 г. между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, телекомуникационното дружество, в качеството му на цедент, прехвърлило възмездно на цесионера свои вземания, произтичащи от договори за електронни съобщителни услуги, ведно с всички съпътстващи ги привилегии, обезпечения и други принадлежности, ако има такива, които са изрично посочени в Приложение № 1 към него. Прехвърлянето на вземането по процесния договор за мобилни услуги е потвърдено писмено от цедента, като цесионерът е упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представен е договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което „С.Г. Груп” ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за мобилни услуги на ищеца.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 21/2021 год. по описа на РС Габрово, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената на 14.01.2021 г. заповед по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.

Други доказателства от значение за правния спор не са представени.

По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

Предявен е установителен иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено задължение на ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 24.04.2018 г.

Основателността на предявения иск за установяване задължението на Л. ИВ. К. да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 137.46 лева, се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане предоставените му далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключени два последователни договора за цесия, с които е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесиите на длъжника. Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си 3 задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

С постигане на съгласието между кредитора „БТК” ЕАД и „С.Г.Груп" ООД, впоследствие между „С.Г.Груп" ООД и ищеца, оформено в сключените последователни договори за цесия, са настъпили целените правни последици и носител на вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК 205680303. За да породи сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор.

Следователно, правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.

Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от първоначалния кредитор.

Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „ЮБЦ" ЕООД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, е направено от първоначалния кредитор – „БТК” ЕАД, чрез надлежно упълномощения пълномощник – „С.Г.Груп" ООД - цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г. и цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г.. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния кредитор „БТК” ЕАД, каквото е изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до ответника - длъжник с връчване на приложенията към исковата молба (по силата на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени) и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу Л. ИВ. К. произтичащо от договор за мобилни услуги от 24.04.2018 г. е ищецът „ЮБЦ" ЕООД. Възраженията на особения представител на ответника, че не било представено пълномощно, от което да е видно 4 че „С.Г.Груп" ООД е упълномощено от „БТК” ЕАД да извърши уведомление за извършената цесия от негово име е неоснователно. Видно от т. 5 от договора за цесия от 16.10.2018 г. цесионерът „С.Г.Груп" ООД е надлежно упълномощено от „БТК” ЕАД да уведомява длъжниците за факта на извършената цесия, като им изпраща уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ГПК. От друга страна на евентуални недостатъци при учредяването и упражняването на представителна власт може да се позовава само ненадлежно представляваната страна, но не и насрещната такава – т.2 от ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. /Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Възражението на особения представител на ответника касаещо положения подпис на управителя на „С.Г.Груп" ООД – С.Ц. в уведомлението за цесия, договора за прехвърляне на вземането от 16.06.2018 г. и в договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. също не следва да бъде обсъждано поради горните съображения. С уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът му е изцяло защитен от този момент нататък той знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена. /Така решение № 137 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, IV г.о./.