Решение № 265 от 24.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Добрич, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253230200508 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл.

*** , ул. „***“ № ***, чрез адвокат В. Н. К. от Адвокатска колегия - Добрич, срещу наказателно постановление № 25-0851-000444 от 22.04.2025 г., издадено от И. В. Н. - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Добрич, с което на К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, обл. *** , ул.

„***“ № ***, за нарушение по:

- чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.

5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

- чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 1 (един) месец.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с процесуалните правила. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

1

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1383675/20.03.2025 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН, актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, придобивайки непосредствени възприятия, снемайки устни обяснения от участниците в пътнотранспортното произшествие, изготвяйки съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки причинените по тях щети. Също така актосъставителят Т. В. Х. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич е изготвил и протокол за ПТП № 2025-1035-50185-2 от 20.03.2025 г. (л. 24 от делото), в който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, както и видимите щети на МПС.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля М. Б.

К. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - 20.03.2025 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля К., която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от 2 наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети (какъвто е настоящия случай) се съставя протокол образец № 2. При наличието на официален документ – Протокол за ПТП, съставен на основание чл. 125а от ЗДвП и съответните текстове от цитираната Наредба, съдът намира, че съставянето на АУАН в присъствие само на един свидетел не е съществено процесуално нарушение, предвид факта, че АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН – въз основа на съставен Протокол за ПТП.

Последният е официален свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като в този случай самият закон – ЗАНН регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Ето защо съставеният в присъствието само на един свидетел - неочевидец на нарушението акт, не прави същия незаконосъобразен на това основание (В тази връзка виж Решение № 155/23.06.2020 г. по к.а.н.д. № 171/2020 г. на АдмС - Добрич, постановено по идентичен случай).

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

3

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:

АУАН е съставен на К. С. С. за това, че на 20.03.2025 г., около 13:20 часа, на входа на с. Карапелит, идващ от с. Поручик Гешаново, в близост до базата на фирма „Клас Олио“, км 0+6 в посока гр. Добрич, управлява товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, като при заобикаляне на дупка в асфалтовата настилка, навлиза в лявата пътна лента, където удря изпреварващия го лек автомобил „***“ с рег. № *** и допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което К. С. С. е санкциониран за това, че на 20.03.2025 г., около 13:20 часа, на входа на с. Карапелит, идващ от с. Поручик Гешаново, в близост до базата на фирма „Клас Олио“, км 0+6 в посока гр.

Добрич, управлява товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, като при заобикаляне на дупка в асфалтовата настилка, навлиза в лявата пътна лента, където удря изпреварващия го лек автомобил „***“ с рег. № *** и допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че К. С. С. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на К. С. С. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Т. В. Х. потвърждава констатациите в акта. Така например в съдебно заседание свидетелят Х. дава следните показания: „…Той обясни, че е ударил зелен джип, марка „***“. Избягвал е дупка на пътя, но не е погледнал вляво, че някой го изпреварва. Тръгнал е да заобикаля и тогава е 4 ударил автомобила отпред вдясно. Попитахме го защо не е спрял на място, за да попълнят двустранния протокол. Той не можа да ни даде адекватно обяснение. Каза, че е разбрал, че е ударил друг автомобил, но не е спрял…“(цитат). Макар и косвено същата фактическа обстановка пресъздава и свидетелят М. Б. К., който в съдебно заседание заявява, че не си спомня за случая. Тази липса на спомен у свидетеля К. намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на своята дейност. Липсата на спомен у свидетеля К. обаче не опровергава фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че същият е положил подписа си в акта, удостоверявайки по този начин обективното отразяване на фактите в неговото съдържание.