Решение № 170 от 31.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Стара Загора, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоньо М. Тонев

Членове:

Татяна Гь. Коева

Красимира Д. Стоянова при участието на секретаря Симона Кр. Кайкиева в присъствието на прокурора Р. Т. Р. като разгледа докладваното от Тоньо М. Тонев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600557 по описа за 2023 година Обжалвана е Присъда № 60/19.04.2023 г., постановена по НОХД № 849/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с която подсъдимият И.

П. Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 18.12.2022 г., в град Стара Загора е отнел чужди движими вещи – един брой мъжки кожен портфейл на стойност 33.33 лв., съдържащ сумата от 390 лв., един брой горнище на анцуг на стойност 26.33 лв., един брой кутия с цигари марка „Ротманс силвър“ на стойност 5.20 лв., един брой запалка на стойност 1.00 лв. и един брой мъжка чантичка на стойност 24.67 лв. или всички вещи на обща стойност 480.53 лв. от владението на Ж. И.ов Б., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл.54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

С присъдата подсъдимият И. П. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 252.79 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара 1

Загора.

С въззивната жалба се правят оплаквания за необоснованост на присъдата, неправилно приложение на материалния закон и за постановяване на съдебен акт при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка искането е обжалваната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, която подсъдимия И. Г. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнато обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Защита на подсъдимия И. П. Г. – адв. М. К. поддържа въззивната жалба, като акцентира на доказателствена необоснованост на присъдата, тъй като съдът е ползвал показанията на свидетеля С. М. – оперативен работник в Първо РУ на МВР – Стара Загора, което е недопустимо. Наред с това се излагат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, както и наличие на противоречие в мотивите, свързано с начина на разпореждане с отнетите вещи от страна на подсъдимия.

В личната си защита подсъдимият И. Г. счита, че обвинението не е доказано, поради липса на доказателства или при доказателства събрани по незаконен начин. В своята последна дума моли да бъде признат за невинен и оправдан.

Жалбата е подадена в законния срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел от фактическа страна следното:

На 18.12.2022г., само 20 дни, след като е бил освободен от затвора в гр. Ловеч, подсъдимият И. П. Г. се разхождал в гр. Стара Загора и около 03:00 часа влязъл в двора на къщата на пострадалия Ж. П. Б., която се намирала в гр. Стара Загора, ул. „Тодор Пъндев“ 5А. Подсъдимия забелязал, че прозореца на тоалетната на първия етаж не е затворен. Решил да влезе в къщата и извърши кражба. В изпълнение на това решение отворил комарника на прозореца, покатерил се и влязъл в къщата. Качил се на втория етаж и започнал да отваря гардеробите и шкафовете, търсейки пари и други ценности. След като не намерил нищо ценно слязъл на първия етаж в 2 помещение обособено като хол. В това помещение отворил всички врати на намиращите се вътре гардероб, скрин и шкаф с поставен на него телевизор.

След това се придвижил до портманто, което се намирало между първи и втори етаж на къщата. От там взел мъжка чантичка за през рамо, кафяв кожен портфейл, в чието съдържание били лични документи и пари – сумата от 390 лв. Подсъдимият взел и сиво – синьо горнище на анцуг, в джоб, на което имало кутия с цигари – марка „Ротманс Силвър“ и един брой запалка.

Вещите били собственост на свидетеля Ж. Б. След като взел тези вещи подсъдимият И. Г. отключил отвътре входната врата на къщата.

Насочил се към стая, в която по това време спял пострадалият. Св. Ж. Б. се събудил и видял подсъдимия, извикал и скочил от леглото. Подсъдимият И. Г. побягнал и успял да избяга пред отключената предварително входна врата на къщата. Бягайки в двора на имота изпуснал мъжката чантичка за през рамо.

След бягството на подсъдимия, свидетелят Ж. Б. веднага подал сигнал на тел:112. На място пристигнал разследващ полицай със специалист от ЕКД в БНТЛ към ОД на МВР – Стара Загора. Извършен бил оглед на местопроизшествието, като били намерени и иззети два броя дактилоскопни следи. Първата била иззета от вътрешния перваз под прозореца на тоалетната на първият етаж, А втората дактилоскопна следа била иззета от дръжката на отворена врата на скрин, находящ се в помещение на първия етаж от къщата, което било обособено, като хол.

Районният съд е приел, че фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите: С. М., Ж. Б., протокол с оглед за местопроизшествието с фотоалбум и експертни заключения- съдебнооценителна експертиза и дактилоскопна експертиза.

Според експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза стойността на вещите предмет на престъплението е 480,53 лв.

От експертното заключение на дактилоскопната експертиза №8622022/13.01.2023г. е видно, че иззетата от вътрешния перваз под прозореца пръстова следа е негодна за идентификация, но следата от дръжката на отворена врата на скрин е идентична с отпечатъка от ляв палец на подсъдимия И. П. Г..

Съдът е обосновал изводите за приетата фактическа обстановка, като 3 детайлно е развил съображение върху кои доказателствени средства е направил своите изводи.

По отношение показанията на свидетеля Ж. Б., заключенията на дактилоскопната и съдебно-оценителната експертизи, въззивната инстанция намира, че изводите на първоинстанциония съд са законосъобразни и правилни.

Окръжният съд, в настоящият състав счита, че показанията на свидетеля С. М. следва да се изключат от доказателствената съвкупност, тъй като същите са недопустими по смисъла на НПК.

По принцип районният съд е прав, че служителите на МВР, които не са участвали в друго процесуално качество в наказателното производство могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетел, в случаите на чл.118,ал.1,т.3 НПК, т.е. да свидетелстват за обстоятелства, които са им станали известни при присъствието им на извършване на процесуалноследствени действия, включени в този текст(оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети). Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212,ал.3 НПК, т.е. с извършване на първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие от разследващ орган. При това следствено действие са иззети дактилоскопни следи, които съвпадат с отпечатък от ляв палец на подсъдимия. Тук е мястото да се отбележи, че оперативният работник Сл. М. е разпитан две седмици след изготвеното заключение на дактилоскопна експертиза, установяващо съвпадение на иззета от местопроизшествието дактилоскопна следа с отпечатък от ляв палец на подсъдимия От този момент подозрението в извършване на престъплението се насочва към подс.Ив. Г.. От този момент всякакви извънпроцесуални изявления на подсъдимия не могат да се ценят като обяснения(сведения), уличаващи самия подсъдим в извършване на престъпление. И това е така, защото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което е потенциален обвиняем, но на когото не са разяснени правата му по НПК, вкл. че не е длъжен да дава обяснения, с които да се самообвинява в извършване на престъпление, което е и конкретен израз на принципа презумпция за невиновност.

Когато показанията на такъв свидетел касаят направени извънпроцесуални признания от страна на заподозрян(обвиняем), тези дадени 4 обяснения нямат процесуална стойност, защото на това лице, което е потенциален бъдещ обвиняем не са разяснени правата му. ВКС и ЕСПЧ са категорични, че тези т. нар. извънпроцесуални изявления следва да не се ценят като доказателства, тъй като те са дадени в нарушение на правото на защита, правото на равнопоставеност и правото на обвиняемия на справедлив процес. Процесуалните нарушения, които влияят върху допустимостта на доказателствата са нарушения правата на личността(проведената беседа е с характер на проведен разпит, извършен от некомпетентен орган по смисъла на НПК и без да са разяснени правата на Ив. Г.).

В конкретния случай самият свидетел Сл. М. заявява в показанията си дадени на 30.01.2023 год. пред разследващ полицай, че е работил по конкретното дело за разкрИ.ето извършителя на кражбата от дома на св.Ж. Б. и след неговото разкрИ.е подсъдимият бил издирен и задържан в полицейското управление. Тогава свидетелят е провел беседа с него, при която Ив. Г. направил признание за извършената кражба, обяснявайки как е проникнал в жилището на пострадалия и съдбата на отнетите вещи.

Изключвайки показанията на св.Сл. М. въззивната инстанция счита, че това обстоятелство не разколебава категоричността в изводите на районния съд относно приетата фактическа обстановка, респ. виновното поведение на жалбоподателя. Обективно са налице достатъчно други писмени доказателства, които дават възможност да се възпроизведе извършеното от подсъдимия Ив. Г. престъпление на 18.12.2022 год. Обективната истина е установена по безспорен начин от редица относими и достоверни доказателства.

По делото е приложен протокол за оглед на местопроизшествие с дата 18.12.2022 год., който е започнал в 04.20 часа, т.е. непосредствено след извършване на деянието. При извършване на огледа са открити и иззети 2 броя дактилоскопни следи и изготвен фотоалбум, от който се потвърждава описаната по-горе последователност в действията на подсъдимия в жилището на Ж. Б., вкл. и изпуснатата при бягството чанта за през рамо.

Огледният протокол потвърждава и дадените показания от св. Ж.

Б. за това, как подсъдимият е проникнал в дома му, какво е правил там и как е избягал, след като свидетелят се събудил. Въпреки, че при 5 първоначалния разпит и преди извършеното следствено действие разпознаване св. Ж. Б. е заявил, че би разпознал подсъдимия, давайки описание на външния вид на извършителя, при самото разпознаване свидетелят не е посочил подс.Ив. Г..

По отношение на този способ на събиране на доказателства(разпознаване) съдът счита, че могат да се направят няколко извода. Самият свидетел в протокола за разпознаване е посочил, че не е сигурен, в констатацията си за лицето, което е извършило кражбата, като е уточнил и причината за това заключение „бях стресиран като го видях“.

Обяснима е несигурността на свидетеля Ж. Б., като освен стреса, се обърне внимание на часа, в който е извършеното деянието, спящото състояние, в което се е намирал свидетеля и изненадата от нахлулия в неговата стая крадец при събуждането му. Следва да се отбележи, че словесния портрет на извършителя на престъплението, което свидетелят е дал в разпита преди разпознаването, не се различава от физическите данни на подсъдимия, които съдът констатира визуално в съдебно заседание.

Подсъдимият няма особени, специфични белези по лицето, по тялото, в телодвиженията, които да са необичайни и да са забележими, отличителни, за да направят впечатление при една кратка и стресираща среща на разпознаващия с него.

По делото е налице косвено доказателство – следата от вратичка на скрин от жилището на св.Ж. Б. е идентична с отпечатъка от ляв палец на лицето И. Г.. Следователно подсъдимият е бил на местопроизшествието във времето на извършване на престъпното деяние и това е допълнително потвърждение за достоверността на показанията на пострадалия. Намирането на чантата за през рамо в храстите също е косвено потвърждение на показанията на свидетеля.

Начинът на извършване на престъплението от една страна е във физическите възможности на подсъдимия да проникне в дома на пострадалия през отворен прозорец, който е разположен на височина 1.50 метра от земната повърхност, а от друга страна напълно се вписва в профила му на извършител на кражби. До момента подсъдимият Ив. Г. е осъждан 20(двадесет) пъти за извършени престъпления по чл.194,ал.1 и сл.НК. В резултат на натрупания „опит“ от извършваните до момента многобройни кражби, подсъдимият е 6 взел мерки за своята безопасност, като след проникването в жилището на пострадалия Ж. Б. предвидливо е отключил входната врата отвътре, за да може да избяга безпрепятствено, в случай, че бъде изненадан на местопроизшествието от живущи в този дом.