Решение № 94 от 10.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Добрич, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900128 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д. Д. М. и С. Л. С., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Р. Н. срещу С. В. М., с ЕГН ********** и адрес с. С., общ. К., обл. Добрич, ул. „Ч.“ № 16, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата банка следните вземания, за които е издадена в лева Заповед № 8 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.01.2025г. по ч.гр.д. № 12/2025г. по описа на Районен съд – К.:

40 559.77 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 10.04.2024г., ведно със законната лихва за периода от 09.01.2025г. до окончателно изплащане на вземането,

1 371.33 евро – договорна лихва за периода от 10.06.2024г. до 10.12.2024г.,

37.70 евро – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 10.06.2024г. до 10.12.2024г.,

424.62 евро – законна лихва за периода от 11.12.2024г. до 07.01.2025г.

1

81.81 евро – дължими разходи при изискуем кредит.

В исковата молба се твърди, че на 10.04.2024г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, с който банката отпуснала на ответницата сумата от 80 000 лева под формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на усвояването му. В т.8 от договора бил уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва, като при нарушаване на условията приложимия лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 10-то число на месеца.

„Банка ДСК“ изпълнила задължението си по договора и на 10.04.2024г. предоставила кредита на ответницата безкасово, по посочена в договора разплащателна сметка.

Последното плащане по кредита било на 13.06.2024г., когато били внесени 90,20 лева. След това нямало плащания, т.е. имало забава над 90 дни при плащането на суми по кредита.

Ищецът предприел действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита като изпратила до ответницата покана – уведомление, връчена от ЧСИ Д. И. по реда на чл.47, ал5. ГПК.

След получаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита ответницата не изпълнила своето задължение към банката.

На 08.01.2025г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл.417 ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.д.№ 12/2025г. по описа на Районен съд – К. и издадена заповед за изпълнение. С разпореждане № 191/26.04.2025г. на ищеца са дадени указания за предявяване на иск с оглед изискванията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените в исковото и в заповедното производство разноски, прави искания по доказателствата.

Ответницата, чрез назначения от съда особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции 2 по основание и размер.

Твърди, че не е налице валидно възникнало между страните облигационно отношение с поето задължение за връщане на заетата сума, защото електронният подпис, поставен от името на ответницата в Договорът за потребителски кредит от 10.04.2024г. нямал правната сила на саморъчен подпис. Оспорва се наличието на волеизявление на ответницата за сключване на процесния договор и конкретно на електронния подпис от нейно име чрез обозначаването за КЕП на посочените три документа – договор за кредит, погасителен план и ОУ към договора от страна на ответницата. Твърди, че тези документи не са надлежно подписани от ответницата, поради което договорът бил нищожен и не породил правно действие.

В условията на евентуалност, в случай, че се докаже наличие на валидна облигационна връзка, се твърди, че поканата- уведомление до ответницата не е надлежно връчена по реда на чл.47 ГПК, поради което предсрочната изискуемост не настъпила с изтичане на срока по поканата, а с връчването на препис от исковата молба на процесуален представител на ответницата в настоящето производство – 09.03.2026г. Претенцията за договорна лихва била недоказана по размер, а по отношение на претенцията за законна лихва не били изложени твърдения въз основа на коя разпоредба от договора или общите условия се претендира тази сума, както и коя точно сума се олихвява, поради което тази претенция следвало да се отхвърли изцяло. Въвежда се възражение за нищожност на клаузата за заплащане на разноски в размер на 160 лева по изискуем кредит. Напомня се задължението на съда да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, влияещи до степен на неговата недействителност. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното частно гр.д. № 12/2025г. по описа на РС – К. е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за 3 сумите, предмет на установителните искове против длъжника С. В. М..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на по реда на чл.47, ал.5 ГПК и с разпореждане от 26.04.2025г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземнаията, връчено му на 12.05.2025г. Исковата молба е депозирана на 06.06.2025г., в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.

На 10.04.2024г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищцовата банка е предоставила на ответницата банков кредит в размер на 80 000 лева, със срок за усвояване до 30 дни от датата на сключване на договора и срок на издължаване 120 месеца.

Лихвения процент по договора е формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства със срок над 1 ден до 2 години, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална лихвена надбавка, чиито размер зависи от изпълнение от страна на кредитополучателя на описаните в т.9 от договора условия.

Договорът за кредит, общите условия и погасителния план към него, както и преддоговорната информация предоставена на кредитополучателя (искане за кредит и декларация) са изготвени като електронни документи и подписани от страните с електронни подписи.

Във връзка с направеното оспорване с отговора на исковата молба на истинността на тези документи, същите са представени от ищеца на електронен носител за да бъде извършена проверка на положените електронни подписи.

При извършена проверка на положените подписи в публично достъпната интернет страница www.infonotary.com се установява, че предоставените от ищеца електронни документи са подписани валидно с квалифицирани електронни подписи на 10.04.2024г. между 16:05:52 и 16:07:11 часа от Я. И. Н. за банката и от ответницата С. М.. Върху документите са положени валидно квалифицирани електронни подписи издадени от „Евротръст Технолъджис“ АД – лицензиран доставчик на удостоверителни услуги по смисъла на чл.3, т.19 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни 4 трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, който е вписан в поддържания и публикуван от Комисия за регулиране на съобщенията национален доверителен списък за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, за които КРС осъществява надзор, достъпен на интернет страница www.eidas.ec.europa.eu/efda/trust-services.

При проверка на представения в оригинал договор за кредит чрез публично достъпен софтуер (Google Drive и Google Docs) се установява, че документът е изготвен при използван шрифт Times New Roman в размер 14.

Ищецът е отправил до ответницата уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена на 11.12.2024г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което е удостоверено от ЧСИ Д. И., рег. № ** на КЧСИ и район на действие ОС Добрич. Извършеното от съдебния изпълнител удостоверяване е редовно, като преди залепяне на уведомление на адреса е установено, че на адреса няма къща и са събрани данни от кмета на селото и от живущи на същата улица, че не познават ответницата, същата не живее в селото и на адреса никога не е имало къща, а само празно дворно място. Лицата, от които са събрани сведенията са посочени – кмет на селото и съседи от същата улица, живеещи на № 12, като непосочването на имената на съседите, както и пола и имената на кмета не опорочават действията по връчването на поканата до ответницата. Спазени са изискванията по чл.47, ал.5 ГПК, поради което връчването на поканата е редовно и е породило търсеното от ищеца действиеобявяване на кредита за предсрочно изискуем.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-икономическа експертиза.

В заключението на вещото лице се посочва, че сумата от 80 000 лева е предоставена и усвоена по банкова сметка на ответницата. Към 11.12.2024г., датата на връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, забавата за главница е в размер на 3169.30 лева и за договорна лихва в размер на 2592.61 лева, като дните забава за главницата са 182, а за лихвата 152 дни. Вещото лице е посочило в табличен вид размерите на непогасените задължения за главница, възнаградителна лихва и лихвена надбавка за забава към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09–01.2025г., датата на подаване на исковата молба – 06.06.2025г. и към датата на изготвяне на заключението – 01.06.2026г.

5

Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно мотивирано и неоспорено и от страните по делото /л.86-91/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от ч.гр.д.№ 12/2025г. по описа на РС - К..

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже сключването на Договор за кредит за текущо потребление на 10.04.2024г. и изпълнение на задължението си по него с получаване на сумата от ответника; спазването на изискванията за съдържание и форма на договора по ЗПК; просрочението на задълженията по кредита към 11.11.2024г.; изпращане и достигане до ответника на изявление за обявявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и размерът на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже и надлежното подписване на договора за кредит и документите към него от ответницата с квалифициран електронен подпис.

Ищецът е представил на електронен носител електронните документи – договор за кредит, погасителен план, общи условия и преддоговорна информация, като след служебно извършена проверка се установява, че върху всеки от посочените документи е валидно положен квалифициран електронен подпис за ответницата С. М., който е издаден от лицензиран доставчик на удостоверителни услуги. Съгласно чл.18а, ал.1, т.1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги оспорването на авторството, титулярството, създаването и изпращането спрямо адресата/получателя на електронен подпис е ограничено за лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, когато е отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим. В този смисъл въведеното в отговора на исковата молба възражение за неавтентичност на документите се явява опровергано от извършената служебно проверка за валидно поставени квалифицирани електронни подписи, издадени от лицензиран доставчик на удостоверителни услуги и с титуляр ответницата.