Решение № 232 от 19.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Румен П.

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. П. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200163 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адвокат К.М. - защитник на подсъдимия Д. И.

М. и касационна жалба от подсъдимия В. С. Р., чрез защитника адвокат М.Н., срещу решение № 148/16.12.2024г., постановено по ВНОХД № 20234000600089 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

С жалбата на защитника на подсъдимия Д. М. са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като към ВКС са отправени алтернативни искания за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението с индивидуализиране на наказанието към минималния предвиден в закона размер и условно осъждане по чл.66 от НК или за приложение на чл.55 от НК и замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.

Процесуалната незаконосъобразност на въззивният акт и неправилното приложение на материалния закон се аргументират с аналогични доводи за неустановени конкретни действия и бездействия, които да са дължими от подсъдимия Д. М. съгласно включените в обвинението правни норми, относими към осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия Г.Б.. Изразява се становище за бланкетно обвързване на обвинението с общи норми без конкретни правила за безопасност на труда, което не дава основание за търсене на отговорност. Сочи се липса на мотиви 1 за приемането на превес на отегчаващите обстоятелства поради пренебрегване на положителни данни за подсъдимия Д. М.. В голямата си част мотивите на въззивното решение били препис на първоинстанционните мотиви и не съдържали собствен анализ на доказателствата, включително анализ на показанията на разпитания пред въззивния съд, чрез видеоконференция, свидетел П.. Без обсъждане в мотивите на атакуваното решение останали доводите на защитата за липса на споразумение между дружеството, което осигурявало транспорта и дружеството на подсъдимия М. въпреки, че транспортното дружество е трябвало да изпрати подходящо превозно средство и то имало ангажимент, чрез шофьора си – другият подсъдим В. Р., да следи за правилно товарене на превозното средство.

Всички тези аргументи не били взети под внимание от въззивния съд.

Липсвала яснота защо след като е приел, че подсъдимият М. не е разпореждал на пострадалия Б. да товари, въпреки това въззивният съд го признал за виновен и по това обвинение и същевременно, въззивният съд приел, че пострадалият товарил по разпореждане на подсъдимия М., което не било вярно. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се свързва найвече с недоволството, че при различна правна квалификация на деянията и помощта, която оказал на пострадалия, на подсъдимия Д. М. било наложено същото наказание като това на подсъдимия В. Р. и не били отчетени редица смекчаващи отговорността обстоятелства, както и не било обсъдено приложението на чл.55 от НК въпреки тяхната многобройност.

В касационната жалба на подсъдимия В. Р. се претендират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с доводи, че подсъдимият В. Р. не е извършил деянието, за което е предаден на съд, поради което се моли да бъде оправдан. Предлага се различен анализ на включените в обвинението правила за безопасност при осъществяване на товарната дейност от пострадалия, като се твърди, че подсъдимият Р. не е нарушил нито едно от тези правила. Ако бъде прието, че товаренето се е извършвало неправилно, то подсъдимият Р. нямал вина и неговото поведение не било в причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото товарната дейност се организирала изцяло от дружеството на подсъдимия М. и не била в компетентността на подсъдимия В. Р.. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата и неразкриване на обективната истина по делото в съответствие с чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК, като основните изводи на съда за съпричастност на подсъдимия Р. към деянието, за което е обвинен, почивали изцяло на предположения, не се подкрепяли от доказателствата по делото и игнорирали липсата на преки годни доказателства или доказателствени средства, като въззивният съд не е анализирал в задълбоченост доводите на защитата. Твърди се нарушение на изискването в чл.305, ал.3 от НПК поради непосочване кои обстоятелства относно участието на подсъдимия В. Р. въззивният съд е приел за установени и въз основа на кои точно доказателствени източници, като е останало неизяснено защо са приети само обвинителните доказателства и отхвърлени оправдателните. Моли се за 2 отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия В. Р., алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите Д. М. и В. Р. се явяват лично и със защитниците си – адвокат К.М. за първия подсъдим и адвокат М.Н. за втория подсъдим, които поддържат изложените в жалбите съображения и отправените искания. В лична защита и в последната си дума подсъдимият М. заявява, че няма какво да каже освен изложеното от защитника, а подсъдимият Р. изразява съжаление за случилото се и моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП подробно аргументира становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че мотивите на обжалваното решение в пълнота отговарят на изискванията в чл. 339, ал. 2 от НПК, като съдът е подложил на обстоен и пълен анализ приложените по делото доказателства, въз основа на които е приел фактическа обстановка, която не се отличава съществено от приетата за установена от първоинстанционния съд, поради което не дължал мотиви в този обем, в който те са необходими и задължителни за присъдата на първоинстанционния съд. Оспорва като несъстоятелни доводите на защитниците, че въззивната инстанция не е отговорила на всички техни възражения и не се съглА.ва с довода, че показанията на свидетеля П. П. не са анализирани, тъй като въззивният съд е изложил съображения за тяхната достоверност. Позовавайки се на качеството на подсъдимия М. на работодател на пострадалия и че подсъдимият Р. е прекият извършител на умъртвяването на последния, както и на неизпълнените от двамата подсъдими изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на товаро-разтоварна дейност и създадената през годините порочна практика за извършване на тази дейност ръчно или чрез мотокар вместо със специализирани машини, което е в причинна връзка с настъпилия резултат, прокурорът счита, че материалният закон е приложен правилно за двамата подсъдими. Намира наложените наказания за справедливи и определени при отчитане на всички смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, поради което предлага ВКС да остави в сила обжалваното решение.

Частните обвинители К. Г. Б., В. И. Б. и А. Г. П. и поверениците им – адвокат С.И. за първата и адвокат Е.Д. за останалите, всички редовно призовани, не се явяват пред ВКС. В писмени молби, чрез поверениците си, частните обвинители заявяват, че желаят делото да се разгледа в тяхно отсъствие и молят ВКС да остави в сила обжалваното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Касационните жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

При първото разглеждане на делото в Окръжен съд – Велико Търново е 3 била постановена присъда № ПР-65 от 7.10.2020 г. по НОХД №109/2020 г., с която подсъдимият В. Р. е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, а подсъдимият Д. М. е бил признат за виновен за същото престъпление, като му е било наложено наказание една година лишаване от свобода с отложено изпълнение на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. Частично са били уважени и предявените от частните обвинители и граждански ищци граждански искове. С въззивно решение № 84 от 22.07.2021 г. по ВНОХД № 20214000600085/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е била отменена поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При второто разглеждане на делото от Окръжен съд – Велико Търново е отказано приемането на гражданските искове като затрудняващи наказателното производство и е постановена присъда № 23/21.12.2021г. по НОХД № 371/2021г., съгласно която:

Подсъдимият В. Р., роден на 07.02.1967 г., е признат за виновен за това, че на 23.01.2019 г., в гр. Лясковец, на ул. „Христо Ботев“ № 34, на площадка за събиране на вторични суровини, ползвана от „М.М.“ ЕООД - гр. Лясковец, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Д. М., причинил по непредпазливост смъртта на Г.Б., поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност товарно-разтоварна дейност при товарене на алуминиев отпадък в товарен автомобил марка „Скания“, модел Р 420, рег. № ............., собственост на „С.Т.“ АД - гр. София, тъй като в качеството си на водач на товарния автомобил допуснал нарушение на нормите по охрана на труда по чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), чл. 12, т.6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи, във връзка с т. 12 от Приложение № 6 към наредбата, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, изр. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 304 от НПК подсъдимият В. Р. е оправдан по обвинението, че е извършил нарушения на чл. 34, ал. 1 от ЗЗБУТ, чл.19, ал. 2 от Наредба №12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи и чл. 189 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Подсъдимият Д. М., роден на 19.05.1967 г., е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, като собственик и управител на „М.М.“ ЕООД гр. Лясковец, в качеството си на работодател, при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия В. С. Р., причинил по непредпазливост смъртта на Георги Григоров Б. поради незнание на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност товарно-разтоварна дейност, като разпоредил товаренето на алуминиев 4 отпадък в товарен автомобил „Скания“, модел Р 420 с рег. № ............., собственост на „С.Т.“ АД гр. София, да се извърши по неправилен начин и с неподходящо работно оборудване за неговото изпълнение и не създал необходимата организация, нито взел мерки за избягване на риска от телесни увреждания на работещите лица, с което нарушил нормите по охрана на труда по чл. 275, ал.1 от Кодекса на труда, чл. 4, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 и чл.11, ал.1 от ЗЗБУТ, чл. 5, ал.1, чл.11, ал.1, чл.12, т.6, във връзка с т.12 от Приложение № 6 и чл. 14, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарноразтоварни работи и чл. 165 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като след деянието е направил всичко зависещо от него за спА.ване на пострадалия Г.Б., поради което и на основание чл. 123, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 1, изр.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

Разпечатката съдържа 26 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59d2998b-a720-4541-b1e9-1fb85019d185