Решение № 548 от 20.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Плевен, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20224430104977 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от “***” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** ***, чрез юрк.***, против И. Х. Н., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 815,74 л*** главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода ***г.-***г., и сумата от 50,56 л***, представляваща лихва за забава за периода *** г.-***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – *** г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №***/2022 г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от 1

ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.

Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, е с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител - адв.Ч. Д. от АК-Плевен, в който не оспорва исковете по основание и размер. Посочва се, че не е необходимо назначаването на СИЕ, тъй като представените доказателства са достатъчни, за да се докажат задълженията на ответника, като не е необходимо и допускането на СТЕ.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт Ц.В., като исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен чрез особения представител, не се явява и не се представлява. С молба особеният представител адв. Ч. Д. посочва, че е в невъзможност да се яви, като моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С молбата взема становище по същество на спора, като счита, че искът е основателен.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №***/2022 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на ***г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответникът за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № ***/***г., която е връчена на длъжника И. Н. по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено на ***г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок – на ***г.

Със същата заповед за изпълнение е разпоредено и Г. Х. Н., *** на ответника, да заплати суми в условията на разделност. Тези суми не се претендират в настоящото исково производство, като исковата претенция е насочена към И. Н., съобразно неговата ид. част от имота.

2

Не се спори по делото, че ответникът И. Х. Н., ЕГН **********, е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния *** в гр. Плевен, ул. „***“ ***, *** .

Това се установява от приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на удостоверение за наследници №***-***/***г. на К. Г.*** Н.а, починала на ***г. в гр.Плевен; заверено копие на справка от административен панел: електронни услуги на *** за декларации по чл. 14 ЗМДТ.

Не е спорно и че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.

Видно е, че още през ***г. е сключен договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“ ***, бл.***, както и споразумителни протоколи за разпределение на ТЕ между топлинен счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ.

За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за отопление без ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сума за битово горещо водоснабдяване и сума за дялово разпределение, като главницата е за периода ***г.-***г., и е изчислена на 1631,49 лева / 815,74 лева/, а лихвата за забава за периода *** г.-*** г. – на 101,12 лева /50,56 лева/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При липсата на спор между страните, че ответникът е собственик на недвижимия имот в гр. Плевен, и че имотът е бил топлофициран, фактическото обитаване на имота е ирел***нтно обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота придава качеството на потребител на топлинна енергия. Това качество е уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата 3 на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се и размера на разпределеното потребление за имота за исковия период и неговата цена. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника.

Не се констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.

Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че исковите суми за главница са били изцяло дължими от ответника към подаване на заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер.

Поради гореизложеното, искът за главница в размер на 815,74 лева се явява основателен и доказан като размер и период към датата на подаване на заявлението, и следва да бъде уважен изцяло.

Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание и в предявения размер от 50,56 лева.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника И. Н. следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в размер на 32,67 л*** за държавна такса, 400 л*** за депозит за особен представител и 100 лева за юрк.възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 17,33 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение, които отвеникът И. Н. следва да бъде осъден да му заплати.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И. Х. Н., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, ДЪЛЖИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** ***, сумата от 815,74 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода ***г.-***г., и 50,56 лева лихва за забава за периода *** г.-*** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № ***/***г. по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РСПлевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Х. Н., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** ***, направените разноски в исковото производство в размер на 32,67 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за особен представител и 100 лева за юрк.възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Х. Н., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ ***, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** ***, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС-Плевен в размер на 17,33 лева за държавна такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд. срок от

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5