Решение № 3922 от 03.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 03.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №

12147 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 119680 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 1753/2019 г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, Агенция „П..И“ Областно пътно управление - София е осъдена да заплати на М.З.Д., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 2 132,67 лева - обезщетение за претърпени вреди - неимуществени в размер на 2 000 лева и имуществени от 132,67 лева, и на М.В.Т., ЕГН **********, сумата от 2 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от инцидент, настъпил на 11.01.2014 г., в гр. София - ПТП поради необезопасен участък на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата от 10.01.2019 г. до окончателното плащане.

С решението Агенция „П..И“ Областно пътно управление -

София е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М.З.Д., ЕГН **********, и М.В.Т., ЕГН **********, сумата от 965,30 лева - разноски по делото.

С определение от 02.08.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Агенция „П..И“ Областно пътно управление - София е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на заплати на М.З.Д., ЕГН **********, и М.В.Т., ЕГН **********, сумата от 102,40 лева - разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Агенция „П..И“ Областно пътно управление - София, чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Г.Н., в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на процесното ПТП и наличието на причинна връзка между този механизъм и твърдените вреди. Твърди, че в представеният по делото протокол за ПТП е удостоверено, че „поради недостатъчен контрол на МПС, осъществява ПТП, като катастрофира, преобръщайки се извън пътя“. Акцентира, че неправилно районният съд е кредитирал описания в исковата молба механизъм. Излага, че от събраните доказателства, се установява, че при реализиране на ПТП водачът се е движил с несъобразена скорост. Поддържа, че участъкът, на който е реализирано ПТП е новоизграден без налични препятствия.

Сочи, че експертизата е изготвена на база описаното от водача. Твърди, че определеното обезщетение не съответства на критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли съдът да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените претенции, при условията на евентуалност да приеме, че е налице съпричиняване. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.З.Д. и М.В.Т., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв.

Х.П.-С., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърдят, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Сочат, че безспорно е установена липсата на вина у водача на автомобила. Считат, че определените от съда обезщетения са справедливи. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 85 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);

3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

В процесния случай, от фактическите твърдения на ищците в исковата молба се установява, че те са предявили исковата си претенция, основавайки я на виновното поведение на определени физически лица, на които АПИ е възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна отговорност по чл.

49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл, ищците искат да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл.

49 ЗЗД, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, в качеството на собственик на процесния път, за виновното поведение на съответни физически лица, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.

Необходимо е да се посочи и че съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Страните не спорят, че главен път I-1, на който е реализирано процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа.

Спорният по делото въпрос е доказан ли е механизмът на процесното ПТП - попадане на автомобила в необезопасен участък от пътното платно, за чието поддържане отговаря ответникът.

Механизмът на ПТП и причинната връзка между него и настъпилите вреди се установяват от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Л.Д., както и от заключението на представената по делото съдебно - психологична експертиза.

Съдът приема, че по делото е установено, че на 11.01.2014 г. автомобилът на ищците е попаднал в необезопасен участък от пътното платно, което е довело до загуба на контрол върху управлението му от водача. Неоснователни са твърденията на ответника, че пътният участък е бил обезопасен, както и че е имало поведение на водача на автомобила, което е довело до настъпване на вредите.

Решаващият съдебен състав намира, че при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, се установява описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Във връзка с възраженията на въззивника за недоказаност на същите, въззивният съд намира следното:

Правилно първоинстанционният съд е приел, че на 11.01.2014 г. около 19:00 ч., движейки се по бул. „Ботевградско шосе“, по стария път за с. Богров, ищците попадат в необезопасен участък от пътя при навлизане в ляв завой, като автомобилът им се преобръща в банкета, както и че на този участък са липсвали знаци и колчета и обозначение за препятствие на пътя.

Изложените аргументи от въззивника за характера на протокола за ПТП, съставен от орган на МВР, не могат да бъдат споделени изцяло. В действителност съставеният от органите на МВР при посещение на място протокол за ПТП, какъвто е и представеният по делото, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съгласно константната съдебна практика обаче, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други, но доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по дело № 1506/2013 г. на ВКС, І т.о.). Следователно, направената от актосъставителя отбелязване за наличие на закононарушение, осъществено от ищеца водач на автомобила, изразяващо се в „недостатъчен контрол“ не обвързва съда, а следва да бъде доказано от ответника при условие на пълно и главно доказване, а доказателства за това с каква скорост се е движил водачът, както и че не се е съобразил с пътната обстановка по време на процесното ПТП не са ангажирани от ответника. С оглед изложеното, за неоснователно следва да се възприеме направеното от ответника възражение за недоказаност на механизма на ПТП, както и за съпричиняване.

Този извод се потвърждава и от приетото като доказателство по делото писмо от СДВР-Отдел Пътна полиция, с рег. № 9291/06.02.2014 г., от който е видно, че към 06.02.2014 г. е извършена проверка на процесния участък от пътното платно и е констатирано, че на посоченото място липсва предвидената законова сигнализация, не е демонтирана част от старата еластична предпазна ограда и изпълнената хоризонтална маркировка частично е изтрита.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59d22f81-78f4-4f04-a72f-89529cfa185f