Решение № 733 от 27.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 733 гр. Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110109475 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена исковата претенция, с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД от „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Б.“ № ** срещу „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Д.“ № ** с искане да се осъди „Т.“ ООД, ЕИК ****** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ******** сумата от 3834,69 евро /7500 лева/, дължима на отпаднало основание, с оглед разваляне сключения между страните договор за покупко – продажба № 33/06.04.2024 г. на LED екран ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 30.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендираната сума е посочена в действащата за страната валута, на основание чл. 4 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 06.04.2024 г. между страните е сключен договор за покупко – продажба № 33, на LED екран. Стойността на стоката, съобразно т.2.2 от договора е 10 000 лева като в цената на продукта е включен LED модули, захранвания, контролер за управление, софтуер за управление на екрана, система за климатроник. В момента на подписване на договора е заплатена сумата от 5000 лева от стойността на уговорената, с договора продажна цена.

Плащането е извършено по банков път на 06.04.2024 г. и на 08.04.2024 г. е издадена от продавача съответна фактура. Твърди, че е констатирана невъзможност от продавача да достави първоначално договорената стока, поради което е договорена доставката на друг LED екран – по-малък по параметри и с по-ниска продажна цена – 7500 лева. Стоката е доставена извън 1 договорените 21 дни като е доставена на 08.07.2024 г. Издадена е фактура за оставащата дължима цена от 2000 лева, на 08.07.2024 г. Същата е заплатена на 09.07.2024 г. Оставащата сума от 500 лева е заплатена на 10.07.2024 г., когато е монтирано и оборудването. Гаранционният срок е 24 месеца от деня на монтиране на оборудването. Монтираното оборудване е с неработещи пиксели, установено на 11.01.2025 г., което прави дейността на електрооборудването неефективна. Изпратена на 13.01.2025 г. е покана за гаранционно обслужване до продавача, но същата се е върнала непотърсена.

Изпратен е имейл на 15.02.2025 г. като е последвало обаждане от страна на продавача, че ще се предприемат необходимите действия. Изпратен е нов имейл на 17.03.2025 г. и покана от ЧСИ за извършване на гаранционното обслужване от страна на продавача, но такова не е последвало. Заявява, че с настоящата искова молба разваля договора за покупко – продажба и претендира връщане на продажната цена от 7500 лева. По реда на чл. 143 ГПК уточнява, че договора се разваля с оглед неизпълнение на съществените задължения по договора, поети от страна на продавача. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 05.02.2026 г. като редовно призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез процесуалния представител, с надлежно пълномощно по делото.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е двукратно за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това – с разпореждането по чл. 131 ГПК /връчено му на 09.10.2025 г./ и с определението за насрочване, постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 19.01.2026 г./. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е оспорил изложените в исковата молба твърдения.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото съдебно заседание /за което е редовно призован/, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.

239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства, 2 които съответстват на твърденията му и които не са оспорени от страна на ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на относимите правнорелевантни факти. Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по съществото на спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

По отношение на разноските:

Ищецът, чрез упълномощения процесуален представител, е поискал присъждането на сторените в производството разноски, в размер на 664,73 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. По делото се съдържат доказателства за заплащането на претендираните суми, формиращи общо претендираните разноски. С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ответника, следва да се присъдят и сторените от ищеца разноски, в размер на 664,73 евро, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК , съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Д.“ № ** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Б.“ № **, на основание чл.

55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата от 3834,69 евро /7500 лева/, дължима на отпаднало основание, с оглед разваляне сключения между страните договор за покупко – продажба № 33/06.04.2024 г. на LED екран ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 30.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението

ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Д.“ № ** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Б.“ № ** сумата от 664,73 евро, на основание чл. 78 ГПК, представляваща сторени в производството разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение УКАЗВА на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Д.“ № **, че може да заплати присъдените в полза на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул.

„Б.“ № ** суми по следната банкова сметка BG ************** РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 ГПК

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4