Присъда № 9 от 26.04.2023, Районен съд - Кубрат

Мотиви към Присъда № 9/ 26.04.2023 г. по нчхд № 214/ 2022 г. по описа на РС – Кубрат М. С. М., ЕГН ********** с наст.адрес в ***, чрез адв. Н. К., АК – Габрово, съд. адрес в ***, с тъжба вх. № 2546/ 19.09.2022 г., обвинява подс. М. И. Н., ЕГН ********** от **, ***, с българско гражданство, женен, с висше образование, неосъждан, в това, че: в периода 16.03.2022 г. – 17.03.2022 г., чрез подаване на устен сигнал на ЕЕН 112 на първата дата и чрез депозиране на жалба на хартиен носител до началниците на ПУ – гр.

Завет, РУ – гр. Кубрат и ОДМВР – гр. Разград, на втората дата, е разгласил неверни и позорни обстоятелства за частния тъжител - М. С. М., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице: „инспектор ДПС“ от състава на РУ МВР – Кубрат, че: „двамата със сина му(С. С. – също служител на МВР), прикриват престъпления, извършени от Н. Б.“ и „ М. М. и сина му – С. С., не спират да помагат и да прикриват престъпленията на Н. Ю. Б.“, и му приписвал извършването на престъпления по служба – нарушения или неизпълнение на служебните му задължения като полицейски служител с цел да избави от наказателно преследване посочения Н. Б. и да причини вреда на сродница на подсъдимия – Х.А.Ш. от **, по чл. 282 НК, – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 НК.

Предявява, приет за съвместно разглеждане, граждански иск срещу подс. М. И. Н., ЕГН ********** от **, ***, на основание чл. 45 ЗЗД, и по реда на чл.84 НПК, да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените с деянията, за което повдига обвинение, неимуществени вреди – влошено здравословно състояние – повишено кръвно налягане и повишени нива на кръвна захар, в следствие на причинения психоемоционален стрес, безпокойство и тревожност, които преживява и понастоящем, в размер на 7 000.00 лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на първия акт на непозволено увреждане – 16.03.2022 г. до окончателното изпълнение.

Ч.тъжител лично и чрез проц.си представител – адв. Н. К., АК – Габрово, в открито съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като посочва, че то е доказано от събраните по делото доказателства; установени са както авторството на подсъдимия, така и извършването на престъплението от обективна и субективна страна, предизвикало е негативни противоправни последици върху частния тъжител – полицейски служител, наклеветен през националния телефон за спешна помощ, както и със съответната тъжба, в която има изложени същите такива клеветнически твърдения, за кратък период от време. Пледира за налагане на справедливо наказание, като се вземе предвид, че престъплението е извършено спрямо полицейски служител, имащ качеството си на длъжностно лице, бил е на работа в деня на извършване на престъплението и това по смисъла на закона за явява квалифициран състав; като вземе предвид какво е съдебното минало на подсъдимия, а именно че той е осъждан – реабилитиран, и степента на извършеното деяние - цитирам, за да постигне целите на наказанието, моли съдът да му наложи наказание глоба от средата към минимума, като също така кумулативно бъде включено и обществено порицание; счита, че не е налице хипотезата за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК.

Подсъдимият М. И. Н., ЕГН ********** от **, З., се явява в съдебно заседание и дава обяснения по обвинението – л. 47 – л. 48 от делото. Разбира в какво е обвинен, признава, че на конкретно посочените в тъжбата дати е изразил устно и писмено съмнения, че тъжителя помага и предпазва бившия съпруг на племенницата му от наказателно преследване за извършени срещу нея противоправни действия; молил е за помощ, защото не получавали никакво съдействие от полицията, напротив – „Н.(бившия зет) идва пред къщата на Х., псува, обижда и казва: „нищо не може да ми направите, докато С. ми е приятел“.

Защитникът му – адв. Ж. Ч., АК – Разград, ангажира становище за несъставомерност на деянието от субективна страна; подс. М. Н. и към този момент има съмнения, че на Н. 1 бивш съпруг на племенницата му Х., се помага, че той е подкрепян от С. С. – разследващ полицай, и от ч.тъжител – баща на първия, както и други полицаи, работещи в ПУ – Завет, и в следствие на това тя не получава адекватна защита от полицейските органи. По същество моли за подс. да бъде оправдан, защото от всички събрани по делото доказателства се установява, че той има основание при установената фактическа обстановка, описана в жалбата му от 17.03.2022 г., за формиране на изложеното в нея мнение и свое абсолютно субективно убеждение - цитирам, че някой оказва съдействие и подкрепа на техния мъчител Н., че по собствените думи на Н. този някой е С. С. – негов съученик, разследващ полицай от състава на РУ – Кубрат, и други полицаи от участъка на управлението в гр. Завет, сред които и бащата на С. С. – М. М.. Подсъдимият е търсил помощ в защита на своята племенница и не е имал за цел да увреди името, честта и достойнството нито на тъжителя М.

М., нито това на неговия син С. С. М. М., изложил е своите съмнения, упреци и мнение, с което не е извършил престъплението клевета.

Подсъдимият М. Н., редовно уведомен, не се явява в о.с.з. на 26.04.2023 г., поради което и не се ползва от последна дума, дадена по реда на чл.297 НПК.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и анализирайки ги, намери от фактическа страна за установено следното:

Подсъдимият М. И. Н. е 45 – годишен, роден на 04.04.1977 г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, живее на рег. от него пост./ наст. адрес в **, ***, с българско гражданство, женен, с висше образование, неосъждан, работи като учител.

В **, в непосредствена близост до неговия дом, на същата улица, в друг жилищен имот живеят семейството на негова сестра Р. и семейството на друга, починала, негова сестра, включващо племенницата му Х.А.Ш., разведена, отглеждаща две малолетни деца – момичета, родени от прекратен между нея и Н. Ю. Б. от гр. Завет, граждански брак, и нейния баща ***, работещ като строителен работник, поради което често отсъстващ от селото и дома им. От обясненията на подс. М. Н. и показанията на св. Х. Ш., се установява, че фамилните отношения между тях са изключително близки, поради рано настъпилата смърт на нейната майка – негова сестра, и при честите отсъствия на баща й, тя винаги се е ползвала от подкрепата, помощта и доброто отношение на леля си Р. и вуйчо си – подс. М.

Н., през последните 3 години, за да я бранят от агресивното поведение на бившия й съпруг Н., който не спира да я тормози психически, използвайки телефонни разговори, електронни съобщения и лично, когато идва пред дома им, за да вземе децата за определения му режим за лични отношения с тях.

С приложеното в ДП № 290ЗМ – 136/ 2022 г., Решение № 260017/ 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 597/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат, се установява, че то е влязло в сила на 12.03.2021 г., считано от когато е прекратен с развод, сключения между Х.

А. Б., ЕГН **********, с адрес в **, ***, и Н. Ю. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с Акт № 0028/ 22.05.2016 г. на Община Завет, граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен; обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка има съпругът – Н. Ю. Б.; постановено е до изменение на обстоятелствата, малолетните им деца М. Н. Ю., ЕГН **********, и Х. Н. Ю., ЕГН **********, да живеят в дома на своята майка и законен представител Х. А. Б., ЕГН **********, на коя предоставя упражняването на родителските права, по отношение на родените от брака деца, а на бащата Н. Ю. Б., режим на лични отношения с децата, изложен подробно и в детайли.

От мотивите на цитирания влязъл в сила съдебен акт, относно отношенията на съпрузите е установено за отношенията между съпрузите, разделени фактически от 2020 година, че, цитирам: „след първата година от брачното съжителство отношенията между съпрузите се влошили. Ответникът – Н. Б., често сменял работата си, прибирал се в лошо настроение и започвал да се кара на съпругата си, като конфликтите нерядко завършвали с 2 нанасяне на побой на жената. Това провокирало ищцата да се връща в родния дом в Брестовене, но скоро след като ответникът отивал при тях и обещавал, че ще се промени, тя се връщала в семейното жилище в гр. Завет. И двамата свидетели – Н. и Ш. са виждали ищцата със синини по лицето и други части на тялото, а свидетелката признава, че е присъствала и когато ответникът викал и се карал на партньорката си. По-голямото дете също споделяло на своята леля за моментите, в които бащата се държи грубо с майката. И двамата свидетели отричат обвиненията на ответника, че са се разделили с Х., защото имала извънбрачна връзка с работодателя му – М.. Н. и Ш. твърдят, че ищцата има подходящи битови условия за отглеждането на децата, ползва и помощта на своята сестра и родители, има и необходимите качества да възпитава момичетата и те са привързани към нея. Твърдят, че по-малкото дете не разпознава ответника като свой баща. Н. заявява, че по време на съвместното си съжителство ищцата в болшинството от времето е живяла в село Брестовене, където е записано на детска градина и по-голямото момиче.

Свидетелката, водена от ответника (негова майка) в показанията си сочи, че до преди година и осем месеца е работила във Франция, връщала се е веднъж в годината – за месец или 20 дни. Реализираните от нея средства тя влагала за издръжката на домакинството, в което живеели заедно със своя син Н., като плащала месечните разходи за ток, вода, телефони.

Твърди, че е давала пари на сина си, за да купи на съпругата си дънки, маратонки, за да не бъде лишена от хубаво облекло. Върнала се в България, за да гледа болната си дъщеря, но заявява, че обича своите внучки. Признава, че ищцата през повечето време била с децата в село Брестовене, като при всяко отпътуване на сина ѝ за чужбина във връзка с работата му, тя отивала в дома на родителите си. Отрича между страните да е имало конфликти. Заявява, че са се разделили заради мъжа, с който ищцата имала връзка и който дошъл в гр. Завет, за да я вземе с децата и да я закара в Брестовене.“, поради което съдът приел, че, цитирам: „в процеса е установено поведение на ответника(Н. Б.), на незачитане на брачния партньор, като свидетелите на ищцата сочат на неуважение към нея, грубо държане и нанасяне на побой. Съдът не може да не съобрази и признанието, което е направил и самия ответник пред социалните работници, че действително е ударил два пъти съпругата си.

Съдът възприема показанията на свидетелите Н. и Ш., които съдържат данни за релевирани от страната факти и брачни провинения, базират се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти, с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът(Н. Б.) с поведението си е изпразнил брачната връзка от съдържание и допринесъл за разстройството на брачните отношения, като се е отнасял грубо с ищцата. Показанията на неговата майка – св.К.а не сочат данни за такива конфликтни ситуации, което е логично, тъй като тя отскоро се е върнала за постоянно в България. С оглед изложеното съдът приема, че ищцата е доказала дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, който е причина за разстройството на брачната връзка. В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът. Фактът, който възпроизвежда в показанията си св. К.а, че въпросният мъж е закарал ищцата от Завет до дома на родителите ѝ в село Брестовене, не съставлява брачно провинение.“

Относно имуществените отношения между съпругата и Н. Б. е установено, че, цитирам: „Представената в с. з. вносна бележка за внесена сума в размер на 2100 лв. на името на М., представлява част от сумата по картовата сметка на ищцата, която ответникът е изтеглил и във връзка с която предстои образуване на ДП, видно от писмото представено като доказателство по делото. От показанията на ищцовите свидетели се установява, че и по време на брачното си съжителство Х. е разчитала на 3 финансовата подкрепа на своите близки, тъй като ответникът не е осигурявал достатъчно такава. Косвено доказателство за това представлява и обстоятелството, че ответникът е посегнал и на личните спестявания на съпругата си, вземайки дебитната ѝ карта. Поради изложеното съдът следва да уважи претенцията за издръжка в определения от съда размер, считано от 11.12.2019 год.“ , както и, цитирам: „Ответникът не е представил доказателства за доходите, които реализира, но видно от събраните по делото гласни доказателства, така и от социалния доклад, че работи като шофьор.“