Решение № 2377 от 15.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330111751 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Евроинс” АД срещу Община Пловдив за заплащане на следните суми: 2864,91 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „***” във връзка с щета № *** за настъпило застрахователно събитие на *** г. в гр. ****, до бл.*** – произшествие, при което дърво паднало върху лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на И.

Д., както и сумата в размер на 149,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.01.2024 г. – 30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът ЗД „Евроинс” АД твърди, че на *** г. в гр. ****, до бл.*** настъпило произшествие, при което част от дърво паднала върху лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на И. Д.. В резултат на това върху лекия автомобил били нанесени повреди – повредена предна броня, преден капак, покривен таван и антена, дясно огледало, преден и заден спойлер, заден десен калник, заден капак, колонки, предна и задна дясна врата, преден десен 1 калник и др. Щетите били описани подробно от автоекспертите на застрахователя – ищец. Увреденият лек автомобил бил застрахован от собственика му по полица *** г. с период на покритие от 17.11.2023 г. до 16.11.2024 г. Собственикът завел щета пред застрахователя и последният изплатил на същия обезщетение за имуществени вреди в размер на 2864,91 лева – с част от обезщетението в размер на 1342,70 лева прихванал дължима от собственика на лекия автомобил застрахователна премия и данък върху същата, а оставащите 1522,21 лева превел на собственика по банков път на ** г. Поддръжката на зелените площи, в т.ч. дървесната растителност, на мястото на застрахователното събитие била задължение на Община Пловдив.

Бездействието на служители на общината да изпълнят задълженията си за поддръжка, което довело до падането на дърво върху застрахования автомобил, пораждало отговорността на Общината за всички преки и непосредствени вреди от падането. Ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на процесната сума, но последният отказал да заплати посочените задължения. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорват исковите претенция по основание и размер. Възразява се, че описаните в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Оспорва се вредите върху лекия автомобил да са предизвикани от падането на дърво. Твърди се, че не се касае до неизпълнение на задължението на Общината да поддържа зелените площи – липсвали данни процесното дърво да е изсъхнало, болно или да нарушава сигурността на гражданите преди инцидента. Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водачът на автомобила паркирал в нарушение на ЗДвП, при несъобразяване с метеорологичните условия. Поради изложеното иска се предявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не се спори, че на *** г. в гр. ****, до бл.*** е настъпило 2 произшествие, при което част от дърво паднала върху лек автомобил *** с рег.

№ ***, собственост на И. Д., при което са настъпили увреди по последния.

Тези обстоятелства доказателствено се подкрепят от изготвеното и прието от вещото лице Т. П. заключение по САТЕ за механизма на увреждането, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено. Кредитира се като верен и точен така също и изводът на вещото лице за остойностяването на необходимия ремонт, а именно че същият възлиза на 5004,18 лева.

От представените и неоспорени писмени доказателства – искане за уреждане на претенция по застраховка „***“, декларация, протокол за оглед, опис-протокол по щета, калкулация за разходи за ремонт, доклад по щета и уведомление относно удържане на неизплатената част от застрахователната премия, находящо се на л. 38 от делото на СРС, се установява, че застрахованият И. Д. (който с оглед представеното свидетелство за регистрация е и собственик на застрахованото имущество) е завел пред ищцовото дружество във връзка с процесния инцидент щета, искането му за заплащане на застрахователно обезщетение е било разгледано и му е било определено такова в размер на 2864,91 лева. Видно е, че на основание чл. 27, ал. 1 от ОУ към сключената полица (л. **-** от делото на СРС) застрахователят е прихванал от размера на определеното обезщетение парична сума в размер на 1342,70 лева, представляваща незаплатен остатък застрахователна премия по полицата, и е превел с неоспорено платежно нареждане, находящо се на л. ** от делото, на застрахования остатъка от 1522,21 лева.

Представена е покана от ищеца до ответника, с която се отправя искане последният на основание чл. 410 от КЗ да заплати 2864,91 лева като причинител на увреждането. Поканата е получена от ответника на *** г. По тези обстоятелства страните не спорят.

Спорно е дали за автомобила е произвела действие представената по делото застрахователна полица „***“, сключена на *** г. между И. Д. (в качеството на застрахован) и ищеца ЗД „Евроинс“ АД (в качеството на застраховател) с покритие за периода от 17.11.2023 г. до 16.11.2024 г.

Съгласно договореното, тя произвежда действие след заплащане на първата вноска от премията. Видно от представените сметки за внесени суми (л.** делото на СРС), първата вноска от премията е платена от застрахования.

3

Следва да се приеме, с оглед уговореното и на основание чл. 351, ал. 3 от КЗ, че към датата на настъпване на произшествието – *** г., увреденият автомобил е бил застрахован по полица „***“ при ищцовото дружество.

Спорът по делото основно се концентрира върху възраженията на ответника – Община Пловдив, че не отговаря за настъпилите по автомобила на *** г. повреди, тъй като същите се дължат на случайно събитие – силно влошени метеорологични условия, изразяващи се в буря и силен снеговалеж, които единствено и сами по себе си предизвикали отцепването на част от дървото, респ. последното не било предхождано от виновно бездействие на общината, изразяващо се в неспазване на задължението й да поддържа зелените площи на своя територия, уредено в чл. 61, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗУТ и Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

В тази връзка е изготвено е заключение по назначена комплексна съдебно-метеорологична и лесотехническа експертиза от вещите лица С. Б. и Е. Г.-А., което съдът кредитира като пълно и компетентно завършено.

Експертите са категорични, включително и при изслушването си в откритото съдебно заседание, че процесното дърво е било поддържано – то е било подкастряно, здраво, не е проявявало признаци на изгниване или зараза, които да нарушат устойчивостта му. Посочват, че в процесния ден метеорологичната обстановка в района е била усложнена и е повлияла върху дървесната растителност, а при установените обстоятелства – че към *** г. дървото все още е имало листна маса, поради което е задържало в значителна степен падналия интензивен снеговалеж, е възможно да се счупят и да паднат здрави дървета и здрави клони, включително и с дебелина над 20 см. в диаметър.

Ангажирани са и писмени доказателства – представена е справка от НИМХ за метеорологичната обстановка в района на гр. П на *** г. и *** г., съгласно която на *** г. поривите на вятъра са били със скорост от 17 м/сек, а между 00.00 ч. и 07.10 ч. е валял сняг с общо количество на валежа 36,4 л/кв. м. Тези параметри вещите лица с оглед специалността си са тълкували като „усложнена обстановка в района“ и „интензивни валежи“.

Изложеното се подкрепя и от събраните гласни доказателства – св. И. Д., чиито показания се кредитират от съда като логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани доказателствени материали по делото, 4 изнася данни, че към края на месец ноември 2023 г., когато се случил процесният инцидент, завалял силен сняг, който предизвикал счупването на дървото: „Същия ден заваля силен сняг… Прибрах се и си легнах и някъде около 01,00 ч. през нощта съпругата ми ме събуди и ми каза, че се е счупило дървото пред блока и е паднало върху колата ми… Това дърво е рязано откъм върха… Въпросните клони бяха заснежени.“

По правото:

За да бъде уважен предявеният от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, следва да се установи, че за ответника Община Пловдив са налице всички елементи на деликтния състав по чл. 49 от ЗЗД, и че от ищеца е извършено плащане на претендираните суми на застрахования.

Въз основа на гореизложените констатации за фактите, Пловдивският районен съд приема, че в настоящото производство не се установиха предпоставките за възникване на отговорността на Община Пловдив. Това е така, понеже не се доказа да е налице причинно-следствена връзка между поведението (изразяващо се в действия или бездействие) на служителите на общината-ответник и настъпилите имуществени щети, изразяващи се в повреди на застрахования автомобил.

Налице е случайно събитие – настъпил обилен снеговалеж във време, когато листната корона на процесното дърво е била непокътната, поради което същото, независимо че е било кастрено и здраво, е поддало под тежестта на снежната покривка и от него се е отчупил клон, който е увредил паркиралия под него автомобил *** с рег. № ***. В случая снежната буря е единствената причина за настъпване на вредоносното събитие, а не предхождащо я противоправно поведение на ответника – вещите лица по комплексната експертиза са категорични, че при тези метеорологични условия могат да се прекършат и здрави клони, както и да се повалят цели здрави дървета.

Община Пловдив се намира пълно и главно да е доказала обстоятелствата, които я екскулпират – макар дървото да е било здраво и поддържано (както сочат вещите лица и разпитания свидетел), непредвидимо и непреодолимо събитие, намиращо се извън контрола на ответника, е довело до процесния инцидент. Нещо повече – поради непреодолимия характер на снежната буря всяко поддържано и здраво дърво е възможно да бъде повалено 5 или от него да се отчупят клони със значителна дебелина (над 20 см. в диаметър).

Претенцията, следователно, се явява недоказана в своето основание и като такава следва да се отхвърли. Без значение е обстоятелството, че са представяни доказателства за нейния размер.

Неоснователни се явяват и акцесорните искания за присъждане на мораторна лихва за периода от 16.01.2024 г. до 30.05.2024 г. и на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход от спора следва да се присъдят на ответника сторените от него разноски в размер на 1723,70 лева, включващи възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК: 121265113, против Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл.

86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

2864,91 лева, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „***” във връзка с щета № *** за настъпило застрахователно събитие на *** г. в гр. ****, до бл.*** – произшествие, при което част от дърво паднала върху лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на И. Д., както и сумата в размер на 149,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.01.2024 г. – 30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 31.05.2024 г., до окончателното плащане на сумата.