Определение № 1161 от 29.04.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………./……….04.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 29.04.2020 г., в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдията търговско дело №

120 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове от „Юробанк България” АД, гр.София, за осъждане на Н.И.Д. да заплати в полза на ищеца сумата от 42 294,67 CHF или, евентуално, левовата равностойност на 42 294,67 CHF към датата на подаване на исковата молба; 675,03 CHF такси за периода от 13.05.2017 г. до 22.01.2020 г.; 621,07 лева разноски; 76.42 CHF застрахователни премии за периода от 17.05.2017 г. до 22.01.2020 г. на основание Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г.

С исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца и иска допълване на задачите на ССчЕ.

Съгласно разпореждане № 2168/21.02.2020 г. делото се разглежда по общия ред, с оглед на което размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 и чл. 366 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит, изпълнението на задълженията по което е предмет на предявения иск.

Правният интерес на ищеца от предявяване на осъдителния иск следва от твърденията му за наличие на неудовлетворено изискуемо притезание срещу ответника.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателствени средства – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Поставените от ответника задачи кореспондират с възраженията относно начина на определяне на приложимия лихвен процент и нищожност поради неравноправност на клаузите, съставляващи основание за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката, както и тези, водещи до прехвърляне на валутния риск изцяло върху кредотополучателя.

Независимо от обстоятелството, че ищецът не е заявил претенции за заплащане на дължими лихви, искането на ответника е относимо към предмета на спора доколкото има значение за определяне на размера на задължението. В задачата на вещото лице следва да се включат и въпроси, релевантни за определяне на размера на задължението в хипотезата на недействителност на уговорката за прехвърляне на валутния риск в тежест на кредитополучателя.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА

ДОКЛАД по делото:

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове от „Юробанк България” АД за осъждане на Н.И.Д. с ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател по Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г. да заплати в полза на „Юробанк България" АД, гр. София, следните суми: 42 294.67 CHF (четиридесет и две хиляди двеста деветдесет и четири швейцарски франка и 67 сантима) – просрочена главница за периода от 13.02.2015 г. до 22.01.2020 г.; 675,03 CHF (шестстотин седемдесет и пет швейцарски франка и 03 сантима) – такси, съгл. чл.

4, т. 2 от Договора за кредит за периода от 13.05.2017 г. до 22.01.2020 г.;

- 621,07 лева (шестстотин двадесет и един лева и 7 стотинки),- нотариални такси и държавни такси към АВ, дължими на основание от чл. 13, ал. 2 и чл. 10 Договора за кредит, представляващи сторени от ищеца разноски по кредита; - 76.42 CHF (седемдесет и шест франка и 42 сантима) – застраховки по обезпечения, дължими на основание чл. 10 от Договора за кредит за периода от 17.05.2017 г. до 22.01.2020 г.

Претендират се и съдебно-деловодните разноски.

Твърди се в исковата молба, че между „Юробанк България" АД (с предишни фирмени наименования „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Българска пощенска банка" АД) и ответника Н.И.Д. в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 35806/09.05.2008 г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателя кредит общо в размер на равностойността в швейцарски франкове на 48 780 евро (четиридесет и осем хиляди седемстотин и осемдесет евро) по курс „купува" за швейцарски франкове към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита. Кредитът бил предоставен за срок от 420 месеца, считано от датата на усвояване – 13.05.2008 г., като кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит ведно с дължимите лихви, такси и разноски при условията, уговорени в договора за кредит. В Приложение № 1 страните посочили приложимия към датата на подписването курс „купува" за швейцарския франк на „Юробанк И Еф Джи България" АД към евро, съгласно който размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е равнява на 80 936,00 швейцарски франка. Била договорена годишна лихва равна на сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1,15 пункта, както и наказателна надбавка за просрочие в размер на 10 пункта. Кредитополучателят поел задължение да заплаща на банката такса за управление на кредита. Всички вземания на банката, произтичащи от сключения договора за кредит били обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот собственост на ответника Н.Д..

С Договор за прехвърляне на вземания от 12.06.2008 г. „Юробанк България" АД прехвърлило всички свои вземания към Н.И.Д., произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 година на „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. С

Договор за прехвърляне на вземания по Договори за кредит от 27.05.2015 г., "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД прехвърлило в полза на "Юробанк България" АД всички свои вземания към Н.И.Д. произтичащи от Договор за банков кредит № HL 35806/09.05.2008 година. За извършените цесии кредитополучателят бил уведомен с нотариална покана, която според ищеца била получена на 10.01.2020 г. от бащата на ответника, както и от самия ответник на 09.01.2020 г., чрез залепяне на уведомление, при условията на чл. 47, ал. 1, 2 и 5 във връзка с чл.592 от ГПК.

На 15.04.2009 г. между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и Н.Д. било подписано Допълнително споразумение към Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г., с което било констатирано, че задълженията на кредитополучателя по Договора за кредит са в размер на 80 930,77 CHF, като бил уговорен облекчен ред за погасяване на кредита за четиримесечен период. С Допълнително споразумение от 10.11.2009 г. към Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г. сключено между "Бългериън Ритейл Сървисиз" АД като кредитор и Н.И.Д. в качеството му на кредитополучател, страните констатирали, че към датата на споразумението задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в размер на 82 132,30 CHF. Отново бил договорен четиримесечен период на облекчено погасяване на дълга.

Поради непогасяване на задълженията по договора в уговорените срокове, които към 04.11.2019 г. възлизали общо на 110 320,92 CHF, „Юробанк България" АД, на основание чл.18 от Договора за кредит изпратила посочената по-горе нотариална покана до кредитополучателя, с която обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайният срок на погасяване и на длъжника бил даден 7 /седем/ дневен срок за доброволно погасяване на задълженията към банката. Независимо от отправените му покани за плащане, длъжникът не погасил дължимите суми на падежа, с оглед на което ищецът претендира целият непогасен остатък от задължението по Договор за кредит № HL 35806/09.05.2008 г. като заявява, че същият възлиза на претендираните с исковата молба суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за погасяване по давност на всички задължения по договора, тъй като по силата на изричната уговорка между страните предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при неплащане на три последователни погасителни месечни вноски като от датата на просрочие на третата погасителна месечна вноска е изминал период по голям от 5 години.

В условията на евентуалност ответникът оспорва размера на претенцията като предявява възражения за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит. Твърди нищожност и неравноправност на клаузите определящи БЛП даващи право на търговеца да увеличава едностранно без договаряне с потребителя приложимия лихвен процент по кредита по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и чл.143, т.12 от ЗЗП, тъй като възприетата от банката методология е твърде обща, не е достатъчно ясно определена, нито в самите правила, установени от банката, нито е определяема по някакъв точен начин и в крайна сметка не дава възможност да се предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и таксите, като част от факторите не стоят извън волята на банката, а са определяеми от банката. Възразява, че клаузите относно предмета и целта на договора, ползването и издължаването на кредита, специалните условия в раздел I-ви и ІІ-ри са неясни, двусмислени, неразбираеми и противоречиви.

Твърди, че не е бил информиран за естеството на сделката и последствията от сключването й, като бил въведен умишлено в заблуждение за тези обстоятелства.

Твърди нищожност на клаузите в договора относно прилагането на курса на швейцарския франк. Сочи, че кредитът е поискан, договорен и усвоен в евро, поради което липсва основание за връщането му в друга валута. Общият размер в швейцарски франкове бил определен неясно и бил неясен и до момента. Поддържа, че всички суми по договора са в евро, че сумата не е усвоена от кредитополучателя в швейцарски франкове, тъй като сметката е била блокирана от търговеца. Възразява, че договорът е сключен при липса на съгласие на страните относно размера на швейцарския франк по смисъла на чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД, като страните са постигнали съгласие единствено за размера на отпуснатата сума в евро и следователно ответникът дължи връщане в размера на валутата, посочена в договора. Възразява, че след като сумата е посочена в евро, а се претендира в друга валута, то завишеният размер не се дължи, тъй като не е уговорен.

Възразява още, че не е бил предупреден за очакваните курсови разлики и вредите от тях, а е бил насочен да избере такъв кредитен продукт. Твърди неравноправен характер на клаузите за превалутиране, в частност чл.22, ал.1 от договора, който прехвърля изцяло валутния риск върху кредитополучателя.

Последният, като по-слаба страна в правоотношението, не разполагал с информация какви са очакваните прогнози в промяната на курса на швейцарския франк, с каквато информация банката би следвало да разполага и е следвало да предостави а кредитополучателя, за да предприеме необходимото за минимизиране на валутния риск.

ПРАВНА

КВАЛИФИКАЦИЯ на правата: чл. 430, ал. 1, във вр. с чл. 432 от ТЗ;

НА

ВЪЗРАЖЕНИЯТА: чл. 143 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 110 от ЗЗД.

Не се оспорват следните факти и обстоятелства: