Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3992 от 11.12.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4903/2023
Вид
Определение № 3992
Подписан
11.12.2023
В сила
11.12.2023
Състав
Марио Димитров, Джулиана Петкова, Илияна Папазова, Любка Петрова, Майя Русева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3992 гр. София, 11.12.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН

ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Димитров

Членове:

Илияна Папазова

Майя Русева

Любка Петрова

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Частно касационно гражданско дело № 20238003104903 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК.

Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд Пловдив и Административен съд Пловдив за това, кой от тях е компетентен да разгледа подадената от М. Ц. И. жалба с вх.№ 20623/18.10.2023г.

С посочената жалба вх.№ 20623/18.10.2023г. И., в качеството й на наследник по закон на М.

П., е поискала прогласяване нищожността на решение на кмета на [община] № 170/22.06.1992г., с което, по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др., е отказана отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на имот с пл.№ ..., кв..... по плана на [населено място] от 1957г.

Жалбата е била подадена пред Административен съд Пловдив, който е образувал по нея адм. дело № 2594/23г., ХVІІІ състав. С определение № 2484/23.10.2023г. производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС Пловдив. Съдът се е мотивирал с това, че актът, който е предмет на обжалване бил издаден на основание чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. и съгласно цитираната разпоредба отказът на административния орган да отмени отчуждаването подлежал на обжалване пред съответния окръжен съд. Доколкото разликата в случая се свеждала единствено до вида на сочения порок на административния акт, то нямало 1 основание да се приеме, че за прогласяване на нищожността му следвало да 1 е компетентен различен от окръжния съд.

Пред Окръжен съд Пловдив е било образувано гр. д. № 2895/2023г., ІV състав. С определение № 2610/08.11.2023 г. съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че обжалваното решение е индивидуален административен акт, чиято законосъобразност е била проверена по реда на ЗАП /отм/, а към момента на подаване на жалбата в сила е АПК, чиито чл. 149, ал.5 и чл.128, ал.1 т.1 предвиждат, че споровете за валидността на административните актове са неограничени със срок и подведомствени на административните съдилища, поради което е повдигнал препирня.

Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд Пловдив. Съображенията:

Съгласно чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. (обн.ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.) отказите на кмета на общината за отмяна на отчуждаването подлежат на обжалване в четиринадесет дневен срок пред съответния окръжен съд, който решава въпроса по същество. Няма спор, че отказите на компетентния административен орган за отмяна на отчуждаването имат характера на индивидуални административни актове, поради което производството по оспорването им пред съответния окръжен съд е административно такова и се развива по установения в ЗАП (отм.) процесуален ред. След приемането на АПК и отмяната на З. тези откази продължават да имат характера на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което споровете за тяхната валидност и законосъобразност са подведомствени на административните съдилища, предвид разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от АПК.

Обстоятелството, че в преходните и заключителни разпоредби на АПК законодателят е пропуснал за измени нормата на чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. като замени думата "окръжния" с "административния", не означава, че правилото на чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. влиза в конфликт с чл. 128, ал.1 АПК. Очевидно е било счетено, че с оглед преклузивният шестмесечен срок за исканията по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. за отмяна на отчуждаванията, който започва да тече от влизане в сила на закона през 1992г., не е необходимо синхронизиране на чл.4, изр. 2-ро с действащия след 01.03.2007г. ред за разглеждане на административни дела. След отмяната н а ЗАП (§ 2, ал. 2 ПЗР на АПК ), разглеждането на жалбите, депозирани след 1.03.2007г. срещу административните актове се осъществява по реда на АПК, т. е. законосъобразността им се проверява от новосъздадените административни съдилища. Старият процесуален ред намира приложение по отношение на заварените дела, т. е. тези образувани преди 1.03.2007г. В конкретния случай жалбата е подадена далеч след 2007г., поради което същата на общо основание ангажира компетентността на административния съд.

По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от М. Ц. И. жалба с вх.№ 20623/18.10.2023г. срещу решение № 170/ 22.06.1992г. на кмета на [община] е 2

Административен съд Пловдив, комуто делото да се изпрати по компетентност.

На Окръжен съд Пловдив да се изпрати препис от определението за сведение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

4. _______________________

3