Определение № 187 от 15.06.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. Монтана, 15.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Частно наказателно дело № 20261630200571 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 и чл.244, ал.5 от НПК.

С Постановление от 29.04.2026г. Районна прокуратура гр.Монтана е прекратила частично наказателното производство, образувано и водено за това, че за времето на неустановена дата през м.октомври до неустановена дата през м.ноември 2023г. в землището на с.Ч., обл.Монтана, самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго – С.Ф. К.

П. и Т. И. Б. от гр.София, свое предполагаемо право в немаловажен случай – поземлени имоти с идент.№ ХХХХХХХХХХ с площ от 3701 кв.м. и идент.№ ХХХХХХХХХХХХ с площ от 10650 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч. – престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Основанията за прекратяване на производството е чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на престъпление от общ характер.

Със същия прокурорски акт е спряно образуваното досъдебно производство за това, че на неустановена дата през м.октомври до неустановена дата през м.ноември 2023г. в землището на с.Ч., обл.Монтана, унищожил чужди движими вещи или недвижими вещи – орехови дървета, албиции с микролизирани коренови системи с цел производство на трюфели, оробанче, датура, албиция на неустановена стойност, собственост на Т. И. Б. от гр.София – престъпление по чл.216, ал.1 от НК, на основание неразкриване на извършителя на престъплението – чл.244, ал.1, т.2 от НПК.

1

Срещу горното постановление е постъпила жалба от С.Ф. К. П. и Т. И. Б. от гр.София, с оплакване за незаконосъобразност и неправилност. Поддържат искане за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване и задължителни указания относно прилагането на закона, с цел разкриване на обективната истина за установяване на извършените престъпления.

Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 249/2023г. по описа на РУ Монтана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подадената жалба е в срока по чл.243, ал.4 и чл.244, ал.5 от НПК и от лица, имащи правен интерес от обжалване на прокурорския акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче съдът намира, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на разследването са извършени необходимите процесуалноследствени действия, с оглед разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка, като е установена следната:

Жалбоподателите С.Ф. К. П. и Т. И. Б. от гр.София са майка и син. Свид.

Л.Л. П. е майка на първия от жалбоподателите и баба на втория. Последната притежавала в наследство от родителите си недвижими имоти, находящи се в землището на с.Ч., обл.Монтана. С нотариален акт за дарение от 15.07.2022г.

П. дарила на внука си Т. И. Б. следните имоти: имот с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ с площ от 3051 кв.м., имот с идент.№ ХХХХХХХХХХ с площ от 3701 кв.м., имот с идент.№ ХХХХХХХХХХХ, имот с идент.№ ХХХХХХХХХХХХ с площ от 10650 кв.м. и имот с идент.№

ХХХХХХХХХХХХ с площ от 2700 кв.м. П. поддържа, че дарила имотите, тъй като искала внука й Т. след като се дипломира като инженер - биотехнолог, да се занимава с наследствените й земи.

Установява се, че посочените имоти, преди дарението, били отдадени под аренда от свид.П. с аренден договор от 14.11.2006г. на ЕТ „Г. ХХ“ с представляващ Г.Л.. Поради факта, че последния не изпълнявал задълженията си по договора, не заплащал и уговорената рента, на 20.12.2021г. свид. П. прекратила договора.

2

От изисканата и приложена информация от ОДЗ град Монтана е видно, че в ОДЗ Монтана лицата С.Ф. К. П. и Т. И. Б. не са регистрирани като земеделски производители за стопанските години 2021/2022, 2022/2023 г. и 2023/2024г., както и не са регистрирани земеделски стопани с отглеждана култура – култивирани гъби за землището на с.Ч.. Свид.Т. Б. няма и подавани заявления за получаване на субсидии през стопанската 2022/2023г.

Регистрацията му като земеделски производител е от 08.04.2024г., която дата е след извършване на деянието.

За имотите, наследствени на свид.П., последната е подала декларация на основание чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022 година и стопанска 2022/2023г., за лично ползване.

По делото са разпитани като свидетели С.Ф. К. П. и Т. И. Б., Л.Л. П., които установяват следното:

Свид.Л. П. заявява, че внукът й Т. Б. е засадил на имотите орехови дървета, албиции с микролизирани коренови системи с цел производство на трюфели, като е посочила, че след всяко засаждане земите са разоравани и дърветата унищожавани, като са засаждани други култури - царевица, жито и слънчоглед от други хора. Твърди, че според нея продукцията е прибирана от свид.Г.Л., който е получавал и европейски субсидии за земите на внука й.

Свид.Т.Л. Б. обяснява от къде са закупени семената, които са изключително редки, като посочва, че не може представи документи, тъй като не ги съхранява. Твърди, че бил сложил колчета на границите на имотите с лицензиран геодезист от гр.Монтана, но същите били премахнати.

Свид.С.Ф. К. П. заявява, че всички имоти са засети неправомерно от лицето И.Т., със зърнени култури – жито, царевица, слънчоглед и унищожава техните насаждения от оробанче, датура, албиция и орехи с цел производство на трюфели.

За изясняване на обективната истина и установяване достоверността на горните свидетелски показания са разпитани като свидетели Й.Л., лицензиран инженер – геодезист, В.Д., строителен техник, които са извършили трасиране на имотите с идент.№ ХХХХХХХХХХХХ и № ХХХХХХХХХХ в землището на с.Ч., собственост на Т. Б., но не се е стигнало да трасиране поради неблагоприятни климатични условия, а при второто посещение процесните имоти вече са били трасирани. И двамата свидетели сочат, че към датите на 3 посещенията в имотите, последните са били засети с царевица, а не с други култури, посочените от жалбоподателя Б. орехи, оробанче и албиция.

Разпитани са и лицата Г.Д.Л., З.М.К. и ММ.Ж.Т., които категорично отричат да са обработвали процесните имоти, да са получавали субсидии за същите, както и да са засявали земеделски култури.

Техните твърдения кореспондират с изисканите и приложени писмени доказателства, а също и от ОДЗ Монтана, от които е видно, че имоти с идент.

№№ ХХХХХХХХХХХХ и № ХХХХХХХХХХ, в землището на с.Ч., собственост на свид.Б. не са включени в споразумения за ползване от други земеделски производители, както и за процесния период други лица не са получавали субсидии от ДФЗ за имотите.

От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В хода на проведеното разследване по образуваното ДП не са събрани категорични доказателства за извършено престъпление от общ характер, вкл. такова по чл.323, ал.1 от НК.

За да бъде осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, следва от обективна страна да е налице правен спор между дееца и трето лице, или иначе казано да има оспорвано от другиго право, като няма никакво значение дали правото, което се оспорва принадлежи на дееца (т.е. е свое) или на насрещно спорещия (чуждо е). Упражняването му от субекта, при наличие на насрещно оспорване, придобива съставомерно значение, тъй като е трябвало да се извърши по предвидения за това ред.

В настоящия случай е необходимо деецът да е отстранен от владението на недвижимите имоти по надлежен ред и след това самоволно да е заел същите имоти. Не се установява от събраните писмени и гласни доказателства някое лице да е било надлежно отстранявано от имотите на Т. Б., за да носи отговорност за това, че в някакъв следващ момент отново, самоволно, ги е завзело.

Няма данни да е съществувал спор между лицата преди започване на самоуправните действия. Изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 от НК от обективна страна изисква наличието на спор за право между две страни, изразяващ се в несъгласие със съществуването на правото, или с избрания начин на осъществяването му, в който смисъл е и съдебната практика, 4 намерила израз в Решение 598 от 05.02.2003г. по н.д.№ 485/2002г. на ВКС.

Казаното дотук означава, че изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 от НК може да се извърши само при вече възникнал спор – не „преди“ започването му и не „след“ неговото разрешаване. Последващите спорове не могат да рефлектират върху състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК до степен да го осъществят, тъй като не могат да бъдат елемент от него.

От материалите събрани на ДП пи несъмнен начин е установено, че единствено свид.Т. Б. притежава нотариален акт за собственост на имотите, като няма данни да е водено гражданско дело за оспорване правото му на собственост. Не се установява в хода на проведеното разследване да е съществувал спор между лицата по делото по отношение на процесните недвижими имоти.

Събраните на досъдебното производство доказателства са обсъдени задълбочено и подробно в прокурорското постановление, поотделно и съпоставени помежду си, като въз основа на тях са направени и съответните правни изводи, които се явяват обосновани и законосъобразни. Изложени са правни доводи и посочена относима съдебна практика, защо приема, че не осъществен състав на престъпление по смисъла на чл.323, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Анализирани са подробно събраните писмени доказателства и показания на разпитаните свидетели, както и извършени повторни разпити.

Възраженията в жалбата се явяват неоснователни. Разследването е приключило при напълно изяснена фактическа обстановка, няма допуснати пропуски в хода на досъдебното производство. Разследващият орган е събрал и проверил относимите към предмета на обвинението доказателства.

Съдът, в настоящето производство извършва проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, и след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че прокурорът е достигнал до обоснован правен извод, че не е извършено престъпление от общ характер.

Правилно е посочено прекратителното основание по чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Поради съвпадение на изводите, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство се явява обосновано и 5 законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Относно постановлението на РП Монтана в частта, в която е спряно производството за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, съдът намира следното:

Основанието за спиране на производството е неразкриване извършителя на противозаконното унищожаване на вещите. на

В хода на проведеното разследване, въпреки положените усилия, не са приобщени документи или други доказателства, за произхода и закупуването на семената и фиданките, които евентуално са били засадени в процесните имоти от жалбоподателите. Не са установени и свидетели, съответно помагали при засаждането и отглеждането на тези рядко срещани насаждения.

Последните се придобиват трудно и трудно се отглеждат, като не е разрешено използването на машини, а само ръчен труд, което предполага използването на повече работна ръка.

В тази насока не се констатират противоречия в твърденията на свидетелите Л. П., С.Ф. К. П. и Т. И. Б., поради което може да бъде прието, каквито изводи е направил и прокурора, че такива семена и фиданки са били закупени и засадени в имотите.

Не са установени обаче лица, съпричастни към унищожаването на тези насаждения в процесния период. Разпитан като свидетел ММ.Ж.Т. поддържа, че за стопанската 2023/2024г. Г.Л. му предоставил, по устна договорка, да ползва имот идент.№ ХХХХХХХХХХ, различен от горепосочените два процесни имота, като твърди, че имотът не бил трасиран и е възможно някой от работниците му да е навлязъл в него. Т. е категоричен, че за стопанската 2022/2023г. не е обработвал този имот. В същата насока са и показанията на Г.Л., който поддържа, че през 2023 година не е обработвал имоти в землището на с.Ч., както и не е получавал субсидии за същата година. Последното обстоятелство се подкрепя и от писмените доказателства, отговор от ДФЗ Монтана.