Определение № 29030 от 21.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29030 гр. София, 21.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело № 20221110140893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба подадена от Т. М. Т., ЕГН **********, за допълване на постановеното по делото определение от 25.02.2023 г. в частта за разноските.

Молителят счита, че съдът е пропуснал да се произнесе относно разноските. Посочва разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Моли за допълване на определението в частта за разноските, като иска ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 380 лева.

Препис от молбата е връчен на [фирма]. Взето е становище в законоустановения срок. Моли се за определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й, чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал.1, пр.1 ГПК.

По същество искането за допълване по чл. 248 ГПК е частично основателна, поради следното:

Според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Текстът на чл. 78, ал. 4 ГПК се прилага за всички възможни хипотези на прекратяване на делото.

Доказана е направата на разноски от Т. М. Т. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявен в срок иск по чл. 422 ГПК от заявителя, поради което разноски се дължат на длъжника.

1

Следва да се разгледа възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В случая приложение намира редакцията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения преди измененията от м.11.2022 г. В бр. 88 на ДВ от 04.11.2022 г. са обнародвани промени в Наредбата. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията - всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Според чл. 41, ал. 3 ЗНА, когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок. Следователно промените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., публикувани в ДВ, бр. 88 – са влезли в сила на 08.11.2022 г. Договора за правна защита по ч. гр. д. е от 01.11.2022 г., на която дата е отразено и да е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение – виж л. 14 от делото. При промени в размерите на адвокатските възнаграждение в Наредбата се приема, че относимата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е тази към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие /момента на направата на разходите – определение № 416/04.12.2014 г. по гр. д.№ 3178/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 108 от 25.03.2015 г. по гр. д. №1298/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 127/09.05.2016 г. по ч. гр. д.№ 564/2016 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 131 от 23.02.2018 г. по ч. т. д. .№ 342/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на ВКС, I т. о., поради което в случая приложение следва да намерят разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., които са били в сила преди изменението от м. 11.2022 г.

Настоящият съдебен състав намира, че за процесуалните действия по подаване на възражението по чл. 414 ГПК се следва възнаграждение в минимален размер съобразно чл.

6, т. 2 от Наредбата, който размер преди измененията от м.11.2022 г. е 60 лв.

Следва да се отбележи и, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция /в случая съда/ не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /в случая с Наредба № 1/2004 г./ и забраната съда да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване „би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС“. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Или за конкретния случай съдът следва да прецени дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост, и 2 необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.

При определяне на справедливия размер в случая, при съобразяване на изложеното по-горе относно липсата на сложност на спора и на легитимните цели, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 60 лв.

Предвид изложеното, молбата за допълване на постановеното определение е основателна до размер от 60 лв. и съдебният акт в тази му част ще следва да бъде допълнен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, постановеното по производството определение № 7633 от 25.02.2023 г. по ч. гр. д. № 40893/2022 година на СРС, като:

ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК ***, с адрес [адрес], да заплати на Т. М. Т., ЕГН **********, и адрес: [адрес], сумата 60 лева – разноски по производството.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3