Определение № 388 от 08.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Варна, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. М. като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000311 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от ищцата Н. Д. М., представлявана от адвокат Р. Д. срещу решение № 87/01.04.2026 година постановено по гр. дело № 6/2025 година на ШОС, с което в едната част производството по предявените срещу „С.Г.Груп“ЕАД, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК е прекратено като недопустимо, по отношение на сумите: просрочена договорна лихва за периода 17.02.2014г.-15.05.2017г. в размер на 9697.63евро, 5857.48евро просрочена наказателна лихва за периода 17.02.2014г.-11.06.2017г., 2048.12евро -разсрочена лихва за периода 15.12.2014г.-15.05.2017г. 187.64евро - дължими застрахователни премии, 187.64евро - дължими такси за подновяване на ипотека, 894.25евро - дължими комисионни за управление на кредита, както и на част от законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017г. до 16.08.2018г. в размер на 1749.22евро, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2017г. по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 05.07.2017г. по ч.гр.д. №640/2017г. на НПРС, а в останалата част претенцията на ищцата да се признае за установено по отношение на дружеството, че не дължи принудително изпълнение на сумите: 29808,32евро - главница по договор за банков кредит №76КР-АА- 1659/03.05.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017г. до 16.08.2018г. в размер на 1814,78евро, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2017г. по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 05.07.2017г. по ч.гр.д.№640/2017г. на НПРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията, е отхвърлена, като неоснователна.

С оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на жалбата и формирания петитум, като предмет на въззивен контрол е въведено решението в неговата цялост. Така е обжалвано и решението в неговата прекратителна 1 част, имаща характера на определение. Доколкото прекратителното определение, с което производството е прието за недопустимо подлежи и на касационно обжалване, настоящата инстанция намира, че първо следва да извърши произнасяне по възраженията наведени срещу прекратителното определение на първата инстанция. Едва след приключване на това производство, имащо частен характер, с влязъл в сила съдебен акт, делото следва да се докладва за произнасяне по въззивната жалба на страната.

Жалбоподателят оспорва изводите на съда, че производството по предявения от него иск е частично недопустимо, като основното възражение на страната се състои в това, че според него погасените чрез принудително изпълнение суми могат да бъдат предмет на отрицателния установителен иск.

Обстоятелството, че част от сумите по издадения изпълнителен лист вече са били събрани в изпълнителното производство, намира за невлияещо върху правния интерес от провеждане на исковата защита. Понеже предмет на производството е установяване недължимост на вземането в рамките на изпълнителния процес, смята, че не води до задължение за предявяване на осъдителен иск срещу стария кредитор. Изтъква, че страната сама преценя защитата, която иска да получи от водения процес, както и че евентуалната възможност за предявяване на осъдителен иск не изключва допустимостта на процесната претенция. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски.

Ответникът по жалба не е подал писмен отговор в предоставения за това срок.

Въззивната инстанция намира, че жалбата в разглежданата й част е процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу част от съдебен акт подлежаща на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на Н. Д. М. срещу „С.Г.Груп“ ЕАД (цесионер по договр за прехвърляне на вземания сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД), за установяването, че ищцата не дължи на ответника – взискател по изпълнително дело № 455/2017г., образувано пред ЧСИ рег. № 755, преобразувано в изп.дело № 3243/2015г. на ЧСИ с рег.№930, въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№640/2017 на НПРС, за сумите в общ размер на 95211,92 лева, формирани както следва: 58300 лева - главница по договор за банков кредит №76КР-АА-1659/03.05.2007г., 18966,92 лева - договорна лихва, 11456,23 лева - наказателна лихва, 4005,77 лева разсрочена лихва, 367 лева – дължими застрахователни премии, 367 лева - дължими такси за подновяване на ипотека, 1749 лева - дължими комисионни за управление на кредита, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2017г. до отпадане на вземането, поради погасяването им по давност с изтичането на срока по чл. 110 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че първоначалният взискател, въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д. №640/2017г. на НПРС, е поискал образуване на изпълнително дело пред ЧСИ. С молбата за образуване банката е поискала налагане за запор 2 върху банкови сметки, трудови възнаграждение и пенсии, както и налагане на възбрана върху недвижими имоти. На 07.08.2017г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ипотекирани имоти. Последвали са действия по насрочване на опис на недвижимо имущество и е насрочена дата за провеждане на публична продан на възбранените имоти. Така в резултат на извършени публични продани на имоти, с постановление съответно от 29.11.2017 година и от 06.07.2018 година, имоти са били възложени на трети лица – купувачи. Въз основа на постъпилите суми от проведените продани съдебният изпълнител е извършил разпределение (съответно от 15.01.2018г. и от 16.08.2018г.), които суми са послужили за индивидуалното удовлетворяване на взискателя. Вземанията на първоначалния взискател по издадения изпълнителен лист са погасени за просрочена договорна лихва за периода 17.02.2014г.-15.05.2017г. в размер на 17111,29 лева, 11456,23 лева-наказателна лихва, 4005,77 лева разсрочена лихва, 367 лева-дължими застрахователни премии, законната лихва, считано от 12.06.2017г. до 16.08.2018г. в размер на 3421,17 лева. Останали са за погасяване дължимата главница от 58300 лева, законна лихва върху главницата за периода 12.06.2017г. до 16.08.2018г. в размер на 3549,40 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението. С преводно нареждане от 23.08.2018г., разпределената сума от 23166,69 лева е изплатена на банката-взискател.

Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение, въз основа на съдебно изпълнително основание. Той може да бъде предявен докато по образуваното изпълнително дело принудителното изпълнение не е реализирано. В случая ищцата твърди, че правото на принудително изпълнение е погасено, поради изтекла давност. Когато принудителното изпълнение е завършено (макар и за част от дълга), не съществува правен интерес да се установява погасяването по давност на правото за него, в съответната част. Недопустимо е с твърдения за изтекла давност към датата на ИМ да се оспорва погасен преди години дълг, чрез прилагане на изпълнителен способ. След като е реализирано правото на принудително изпълнение, то същото е удовлетворено, поради което липсва интерес да се доказва, че е погасено (в случая по давност). Това е така, доколкото с прилагането на принудителен способ изпълнителният лист губи принудителната си сила за изплатените суми, поради което отпада и интересът от оспорването му в частта на удовлетворените от съд.изпълнител плащания към взискателя. Само за неплатените суми интересът съществува и в тази част производството е допустимо.

В случай, че длъжник цели да поправи последиците от незаконното принудително изпълнение, то средствата за това са различни искове, един от които е искът на длъжника срещу взискателя за връщане на недължимо платеното. При твърдения, че принудителното изпълнение е завършено, за длъжника не е налице правен интерес да установява недължимост на вземането, тъй като не може да постигне цялата защита - връщане на имуществото, върху което е било насочено и проведено принудителното изпълнение. В конкретния случай след преценка на изложените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба и приложените доказателства, 3 въззивният съд намира, че за ищеца не съществува правен интерес да предяви иск по чл. 439, ал. 1 ГПК с предмет признаване за установено несъществуване на вземания по изпълнителен лист, за които след проведени публични продани е настъпило осребряване на имущество на длъжника, послужило след това за погасяване на дълга към взискателя. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е специален и се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. В този смисъл са изрично постановените по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 113/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 577/2009 г., определение по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС; определение по ч. гр. д. № 756/2017 г. по описа на ВКС, решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г. на ВКС и други.

По тези аргументи въззивният съд намира жалбата на ищцата срещу прекратителната част на решението, имаща харкатер на определение, за неоснователна. Решението в тази обжалвана част следва да се потвърди.

О т жалбоподателя се претендира за присъждане на разноски за настоящото частно въззивно производство. По начало присъждане на разноски не се дължи понастоящем, тъй като с настоящото определение спорът между страните не приключва. Разноски следва да се присъждат с въззивното решение по спора и с оглед изхода от спора. Отделно от това не се установява от страна на жалбоподалтея да са направени разноски за производството по нея. Затова съдът с настоящото определение не се произнася относно разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/01.04.2026 година постановено по гр. дело № 6/2025 година на ШОС, в обжалваната с въззивната жалба част, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по предявените от Н. Д. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.„З.“ 25, вх.В, ап.16 срещу „С.Г.Груп“ ЕАД-гр.София, адрес на управление: ул. „Р.П.К.“ №4, ет.6, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, да се признае за установено по отношение на дружеството, че не дължи принудително изпълнение на следните суми: просрочена договорна лихва за периода 17.02.2014г.-15.05.2017г. в размер на 9697,63 евро/18966,92 лева/, 5857,48 евро/11456,23лева/-просрочена наказателна лихва за периода 17.02.2014г.-11.06.2017г., 2048,12евро /4005,77 лева/-разсрочена лихва за периода

15.12.2014г.-15.05.2017г.

187,64евро/367 лева/-дължими застрахователни премии, 187,64евро/367 лева/-дължими такси за подновяване на ипотека, 894,25евро/1749 лева/-дължими комисионни за управление на кредита, както и на част от законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2017г. до 16.08.2018г. в размер на 1749,22евро/3421,17 лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2017г. по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 05.07.2017г. по ч.гр.д. № 640/2017г. на НПРС, поради настъпила 4 погасителна давност за вземанията, като недопустими и исковата молба в тази част е върната на нейния подател.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК, при предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

След приключването на производството по настоящата жалба, насочена срещу прекратителната част на първоинстанционното решение, имаща характера на определение, делото да се докладва заедно с въззивната жалба с вх. № 2758/18.05.2026 година (по регистъра на ШОС) в частта, с която се обжалва решението на окръжния съд в неговото отхвърлително произнасяне, за насрочване на производството в открито съдебно заседание.