Решение № 31 от 30.07.2026, Районен съд - Чепеларе
- Съд
- Районен съд - Чепеларе
- Дело
- Гражданско дело 87/2021
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 30.07.2026
- Състав
- Сона Вахе Гарабедян
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 43, ал. 1, т. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 43, ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 46, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 47, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 2, изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53б · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 5, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 108 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Чепеларе, 30.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Н.Г. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20215450100087 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. А. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., община Ч., област С. против В. О. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „*******“ № ***, ет.*, ап. *, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № 55, том II, дело № 166/20.06.2012 г. по описа на нотариус Н.Б., с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на действие РС ***, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 475/20.06.2012 г., акт № 55, том II, дело № 249/2012 г. ищецът е собственик на: 1. застроено и незастроено дворно място с площ от 82 кв.м., съставляващо ПИ № ***, който попада с тази си квадратура в УПИ**-***,***, в кв. **, целият с квадратура от 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при граници на поземления имот № ***: речно корито, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, а границите на УПИ-**-***,*** са: улица, УПИ-***-***, речно корито и УПИ-*-***, ведно с построената в този имот жилищна сграда със застроена площ от 24 кв.м., означена на плана като 2МЖ;
2. застроено и незастроено дворно място с площ от 82 кв.м., съставляващо ПИ № ***, който попада с тази си квадратура в УПИ-**-***,***, в кв. **, целият с квадратура от 490 кв.м., с неуредени регулационни сметки, при граници на 1 поземления имот № ***: улица, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, а границите на УПИ-**-***,*** са: улица, УПИ-***-***, речно корито и УПИ*-***, ведно с построената в този имот стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м., означена на плана като 2/1 МС. Сочи се, че имотите са описани в нотариалния акт по регулационния план на с. *, одобрен със Заповед № 212/28.11.1968 г., че по одобрената през 2019 г. кадастрална карта на селото двата имота се индивидуализират като Поземлен имот с идентификатор № 30034.501.***, с площ от 69 кв.м., а по документ за собственост с площ от 82 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор № 30034.501.***, с площ от 91 кв.м., а по документ за собственост с площ от 98 кв.м.
Твърди се, че ответникът е собственик на следния намиращ се в съседство имот: застроено и незастроено дворно място с площ по графични данни от 285 кв.м., съставляващо ПИ № *** по регулационния план на с. * от 1968 г., който попада с 280 кв.м. в УПИ-***-***, в кв. **, целият с квадратура от 291 кв.м., с неуредени регулационни сметки и с 5 кв.м. в УПИ **-***, в кв.
**, с неуредени регулационни сметки, при граници на поземления имот № ***: ПИ № ***, ПИ № ***, път, ПИ № *** и речно корито, а границите па УПИ-***-*** са: речно корито, УПИ-**-***,***, улица и УПИ-**-***, ведно с построените в този имот: южна реална половина от Жилищна сграда близнак със застроена площ от 88 кв.м., означена на плана като 3/2пМЖ, северна реална половина от Жилищна сграда-близнак със застроена площ от 88 кв.м., означена на плана като 3/2пМЖ и Сграда върху 25 кв.м., означена на плана като пМС. Сочи се, че имотът се индивидуализира в кадастралната карта на селото като Поземлен имот с идентификатор № 30034.501.*** с площ от 293 кв.м. по КККР на с. *, а по документ за собственост с площ по графични данни от 285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, със стар № ***, кв. **, парцел ***, при граници: имоти с № 300341.501.***, № 30034.501.***, № 30034.501.*** и № 300341.501.***.
Ищецът обосновава правния си интерес от водене на делото, излагайки следното: През 2018 г. ответникът В.О.Б. завел срещу нея иск с правно основание чл. 109 от ЗС, но той бил отхвърлен изцяло с влязло в сила решение № 32/20.03.2019 г. по гр.д. №172/2018 г. на РС Чепеларе, неразделна част към което е скица № 42/03.09.2018 г., изготвена от вещо лице инж. Р.К.. Твърди, че имотната граница между ПИ № *** и ПИ № *** и ПИ № ***- собственост на 2 ответника по действащия и към настоящия момент регулационен план на с. * е отбелязана на плана с черна линия и същата опира в ъгъла на жилищната сграда на ответника с идентификатор № 30034.501.***.1. Ищцата сочи, че това обстоятелство се извежда от изложеното в обстоятелствената част на решението на РС Чепеларе и по-конкретно от заключението на вещото лице инж. К., а именно: „Съобразно плана имота на ищеца от изток на запад минава по черната линия и стига до северозападния ъгъл на къщата на ищеца. Той опира до къщата на ищеца и после тръгва надолу на запад“.
Излага, че при изготвянето и одобрението на кадастралната карта на с. * през 2019 г. като граница между ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** е била посочена парцелната такава, поради което ответникът В. Б. е подал възражение и имотната граница между ПИ № *** и ПИ № *** и ПИ № *** отново е била нанесена погрешно, като вместо същата да опира в северозападния ъгъл на къщата на ответника с идентификатор № 30034.501.***.1, то тази граница е нанесена в разрез с действителната имотна граница по действащия регулационен план на с. *, така че да опира в североизточния ъгъл на жилищната сграда на Ф. с идентификатор № 30034.501.***.1.
В исковата молба се сочи, че в гаранционният срок на одобрената през 2019 г. кадастрална карта на с. *, на 19.11.2019 г. ищецът е подала до СГКК гр.
Смолян заявление /молба/ с вх. № 01-525226, с което е поискала тази допусната грешка при нанасяне на действителната имотна граница между ПИ № ***, ПИ № *** с ПИ № *** да бъде поправена така както е по действащия регулационен план на с. *, одобрен през 1968 г., но й било отговорено, че границата между ПИ № ***, ПИ № *** с ПИ № *** е нанесена правилно и към настоящия момент кадастралната граница между имотите не съвпада с реалната граница между ПИ с ид. № 30034.501.***, ПИ с ид. № 30034.501.*** с ПИ № 30034.501.***. Ищецът счита, че тази грешно нанесена в кадастралната карта на с. * граница води до намаляване площта на имотите й, а от друга страна, до увеличаване площта на имота на ответника.
Поради горното моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъде установено по отношение на В. О. Б., че ищецът А. А. Ф. е собственик на реалната част от ПИ с ид. № 30034.501.***, заключена между т. 1, т. 2 и т. 3 на скици с изх. № 15-569054 и с изх. № 15- 569052, изд. на 30.05.2021 г. от СГКК 3 гр. Смолян, като при изработването на кадастралната карта на с. * тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ с ид. №30034.501.***, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.*** и ПИ с ид.№30034.501.***. Претендира разноски.
С молба вх. № 772/23.02.2026 г. уточнява, че вещото лице инж. Т. е установил по изготвената по делото СТЕ /т. 3/, че площта от ПИ е ид. № 30034.501.***, заключена между т. 1, т. 2 и т. 3, посочени на скици с изх. № 15-569054 и с изх. № 15-569052, издадени на 30.05.2021 г. от СГКК гр.
Смолян, приложени към исковата молба, графично измерена е 4 кв.м. С оглед на това уточнява петитума на исковата молба, както следва:
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на В.О.Б., че А.А.Ф. е собственик на реалната част от ПИ с ид. № 30034.501.*** с площ от 2 кв.м., при граници: ПИ с ид. № 30034.501.***, ПИ с ид. № 30034.501.*** и ПИ с ид. № 30034.501.***, която неправилно е заснета в КК на с. * като част от ПИ с ид. № 30034.501.***, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.*** и на реалната част от ПИ с ид. № 30034.501.*** с площ от 2 кв.м., при граници: ПИ с ид. № 30034.501.***, ПИ с ид. № 30034.501.*** и ПИ с ид. № 30034.501.***, която неправилно е заснета в КК на с. * като част от ПИ с ид. № 30034.501.***, вместо като част от ПИ с ид. № 30034.501.***.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че заснетата граница между посочените имоти в кадастралната карта е правилна, тъй като тя отговаря на регулационните граници по приет и приложен дворищно регулационен план от 1968 г., при който съгласно изискванията на чл. 33 от ЗТСУ/отм./, регулационните граници по приложен план се приемат за имотни. Сочи, че регулацията в парцел ***-*** е била приложена /макар и наследодателят му О.Б. да не се е снабдил с нот. акт по регулация, за което ЗТСУ, отм. не е създавал задължение/, във връзка с което представя протокол от 27.04.1981 г., за оценка и заплащане на придаваемо место. Счита за невярно твърдението на ищеца, че границата трябвало да минава по стената на сграда № 1 в неговия имот № ***, а не по стената на сграда № 1, в имот № ***, собственост на ищеца. В тази връзка, излага следното: 1. че към момента на регулационния план, сграда № 1 на ищцата въобще не е съществувала, тъй като тя е строена по-късно, затова намира, че стената на въпросната къща, не 4 може да бъде ориентир за вярната имотна граница между имотите; 2. въпросната сграда № 1 на ищцата не отговаря на площта, посочена в нейния нот. акт, тъй като незаконно е разширена като площ, като по този начин, южната стена на тази сграда минава точно по границата; 3. на тази граница винаги е имало материализирана ограда, която ищцата незаконно премахнала преди няколко години с твърдението, че границата следвало да минава по стената на жилищната сграда на ответника в неговия имот. Ответникът твърди, че изводът му за вярност на имотната граница е отразен и в писмото на Началника на СГКК Смолян с изх. № 20-40723/26.06.2020 г.
Сочи, че между неговия имот № *** и имот № ***, частично е налице грешка в границата, за която неколкократно сезирал СГКК, като въпросната грешка била констатирана с Протокол № 21-122-07/07.02. 2019 г., с който е разпоредено границите между посочените имоти да се отразят в съответствие с тези по кадастралния план. Тази грешка действително следвало да се изправи по негово искане, но счита, че тя няма връзка с иска на ищеца, предявен по настоящото дело.
По повод позоваването на ищеца на постановеното решение по гр. д. № 172/2018 г. на РС Чепеларе, по което дело Б. предявил негаторен иск по чл. 109 от ЗС именно във връзка със сградата на ищеца, която била разположена точно на самата граница между неговия и нейния имот, ответникът признава, че искът бил отхвърлен, поради това че сградата, с оглед времето на изпълнение на строежа, била призната от съда в режим на търпимост, но счита, че дори и да е в режим на търпим строеж, това няма никаква връзка със спора по настоящето дело, тъй като предходното дело се отнасяло само да сградите, а не до границите между имотите. В тази връзка оспорва твърденията на ищеца в исковата молба за това, че вещото лице К. по въпросното дело било установило някаква грешка в границата. Освен, че вещото лице не е имало такава задача, тъй като границите не са били предмет на спора, това заключение, нямало никакво отношение към настоящото, а освен това и заключение на вещо лице по друго дело, с друг спорен предмет не може да се ползва като доказателство. Твърди, че вярната имотна граница е границата, установена като регулационна по плана от 1968 г., като същата минавала по стената на сградата на ищеца, защото самият ищец чрез незаконния си строеж на същата сграда е изградила тази стена на къщата си по тази граница.
5
С отговор с вх. № 1469/02.04.2026 г., допълнен с отговор с вх. № 1504/06.04.2026 г., подадени от ответника, чрез процесуалния му представител, във връзка с молбата – уточнение на ищеца от 23.02.2026 г., оспорва исковата претенция като неоснователна по подробно изложени съображения.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа иска. Оспорва отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли да бъде уважена изцяло като основателна и доказана исковата претенция на ищцата А.Ф., съобразно събрания доказателствен материал в тази насока. Претендира разноски. Представя списък на разноските. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания моли за отхвърляне на иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Представя списък на разноските и договори за правна защита и съдействие от 05.12.2022 г. и от 14.02.2024 г. В предоставения от съда срок представя писмени бележки.