Решение № 3111 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3111 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20253110105179 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца К. Ж. Д., ЕГН **********, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- по чл.26, ал1, пр.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит №3139142/03.03.2025г.;

- по чл.26, ал1, пр.2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.03.2025г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит №3139142/03.03.2025г. за сумата в размер на 4000,00 лева. Сочи се, че съгласно т.17 от Общите условия, неразделна част от процесния договор за кредит, ищецът следвало да представи обезпечение под формата на гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител.

Твърди се, че на датата на сключване на договора ищецът и ответникът „Ай тръст“ ЕООД, подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължи и допълнително възнаграждение в размер на 3411,84 лева. Сочи се, че това възнаграждение реално представлява възнаградителна лихва за първоначалния кредитор и разход по сключения договор за кредит. Посочва се, че по този начин общата сума на кредита възлиза не в размер на 6463,87 лева, а в размер на 9875,74 лева. Заявява се, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото не е оповестен действителният годишен процент на разходите. Твърди се, че уговореното възнаграждение за поръчителство представлява едно допълнително оскъпяване на кредита под 1 формата на скрита печалба, доколкото дружествата ответници са свързани лица. Също така се поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като уговореното възнаграждение е в размер близо до сумата на отпуснатия кредит. Моли се за уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва, че е сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит №3139142/03.03.2025г., както и че е налице договор за поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който ищецът е усвоил сумата от 4000 лева, за срок от 24 месеца, при ГПР в размер на 63,21% и ГЛП в размер на 50%. Твърди, че процесният договор за кредит е валиден. Описва се механизмът, по който потребителят сключва договора и възможността му да се запознае с всички дължими суми. Твърди се, че в случай, че потребителят избере кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, същият получава предварително информирация за дължимото възнаграждение. Сочи се, че потребителят има право да избере дали кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит. Оспорват се твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено в размера на ГПР, доколкото предоставянето на поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит. Моли се за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №3139412/03.03.2025г. с ищеца, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Не се оспорват посочените параметри на договора, както и че сумата е изцяло усвоена от ищеца. Твърди се, че към момента същият не е извършвал плащания за погасяване на падежиралите вноски. Не се оспорва, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР. Оспорва се обаче твърдението на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР, доколкото същото не представлявало общ разход по кредита. Твърди се, че потребителят не е бил задължен да предостави обезпечение на кредита, а дружеството не е могло да знае към момента на сключване на договора какъв би бил размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава насрещен иск срещу К. Ж. Д. за неплатена главница по Договора за потребителски кредит №3139142/03.03.2025г. в размер на 4 000 лева, представляваща чистата стойност на главницата по Договора за потребителски кредит №3139142/03.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на процесните вземания.

Исковата си претенция предявява, в случай, че Договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен по силата на чл.22 ЗЗП по предявения от К. Д. главен иск.

Твърди се в насрещната искова молба, че сумата по кредита е изцяло усвоена от потребителя, като същият не е извършил плащания за погасяването й, поради което е настъпила и предсрочна изискуемост на цялото 2 непадежирало задължение за главница по договора за периода от 30.06.2025г. до 28.02.2027г. Претендират се разноски.

Препис от насрещната искова молба е връчена на ответника, който в срока по чл.131 ГПК, сочи, че претенцията е неоснователна, поради подробно изложените в първоначалната искова молба доводи. Претендират се разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр.2, ЗЗД вр. чл.22 ЗПК. Следва да бъде посочено, че съдът не е обвързан с правната квалификация, посочена от ищеца, а следва да определи същата, съобразно наведените в исковата молба фактически твърдения.

За уважаване на иска с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит с посоченото съдържание, както и че между него и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, както и обстоятелствата, от които твърди, че договорите са недействителни на заявените правни основания. А ответниците следва да докажат, че сключените с ищеца договори са валидни, редовни и не противоречат на закона.

За уважаване на насрещния иск с правна квалификация по чл.23 вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск, при условията на пълно и главно доказване, е да докаже, че е възникнало валидно правоотношение по Договор за кредит, по силата на което на ответника е предоставена претендираната сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и размера на дължимата му се главница. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, но същият не твърди такова.

Установява се от писмените доказателства, приобщени по делото, че между „Кредисимо“ ЕАД и К. Ж. Д. е сключен Договор за потребителски кредит №3139142/03.03.2025г. за предоставяне на заемна сума в размер на 4000,00 лева, при посочено в договора ГПР в размер на 63,21 % и годишен лихвен процент в размер на 50 %, за срок от 24 месеца, при 24 месечни вноски, съобразно погасителния план.

Съгласно чл.12, от раздел III вр. §17 от Общите условия, неразделна част от процесния договор за кредит, е посочено, че ищецът следва да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. Във връзка със сключения между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит, бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Съобразно сключения договор, ищецът дължи и допълнително възнаграждение за поръчителство в размер на 3411,84 лева. Така посочено възнаграждение не било включено при изчисляване размера на ГПР.

По делото е прието като неоспорено от страните заключение на изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. От същото се установява, че цялата сума по кредита в размер на 4000,00 лева е усвоена от К.

Д.. От заключението, както и изготвените счетоводни справки се извлича, че 3 по посочения кредит не е платена нито една вноска, както и няма постъпили плащания по Договора за предоставяне на поръчителство.

Други относими и необходими доказателства не са събрани.

По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:

По същество, процесният договор за кредит попада в обхвата на чл.9, ал.1 ЗПК и представлява потребителски такъв, доколкото кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и §13, т.1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл.143 и чл.146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на §1, т.1 от ДР ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 63,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Прочитът на съдържанието на клаузата обаче, по силата на която се предвижда дължимостта на ГПР в размер на 63,21%, налага извода, че е налице неяснота относно неговото образуване. Макар в Договора да е посочен размерът на годишния процент на разходите, който е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит по ЗПК, в договора не се съдържа ясна формулировка на неговото съдържание и компонентите, които го образуват.

На следващо място, съгласно общите условия към договора за кредит, кредитополучателят следва да предостави обезпечение с одобрен от „Кредисимо“ ЕАД поръчител. На същата дата, на която е сключен договорът за кредит, между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, като обезпечение на всички задължения на ищеца по договора за кредит при уговорено възнаграждение за поръчителството в размер на 3411,84 лева, при уговорен срок за плащане на възнаграждение – на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

От партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, се извежда, че едноличен собственик на капитала на ответника „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Следователно страната по договора за поръчителство е 4 дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по смисъла на ТЗ. Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора.