Решение № 15106 от 05.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15106 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от Л. ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110153270 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на П. Н. Т., подадена чрез адв. Л. Б., срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуално съединяване главен установителен иск за прогласяване в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ******* от 14.02.2024 г. е нищожен и евентуален в случаи, че главният бъде отхвърлен, да се прогласи, че клаузата на чл. 18 от договор за потребителски кредит № ******* от 14.02.2024 г. за заплащане на неустоика е нищожна.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2024 г. между П. Н. Т. и „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на които ответникът предоставил на ищцата заем в размер на 1 200 лв., за срок от 16 месеца, които следва да бъде върнат на 16 месечни вноски, като размерът им е 4 по 50 лв. и 12 по 129, 10 лв., фиксираният лихвен процент по кредита е 50%, а годишният процент на разходите е 62, 89 %. Договорено било обезпечение: поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Ищцата сочи, че при сключването на договора и били предоставени Общи условия на „Сити кеш“ ООД, което дружество е свързано лице на кредитодателя.

Сочи, че в чл. 6 от договора са предвидени изискванията за дължимото в двудневен срок от сключването на договора за потребителки кредит обезпечение. Същевременно в чл. 18 е уговорена неустоика за неизпълнение на това задължение, като размерът на неустоиката бил определен на 2 042, 80 лв. Счита, че договорът противоречи на закона, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на деиствителният такъв и не включва част от разходите по кредита, а именно неустоиката. Според ищцата тя представлява част от общия разход по кредита, тъи като е била изначално известна на кредитодателя, а задължението за предоставяне на обезпечение е практически неизпълняемо. Поддържа още, че договорът противоречи на добрите нрави, тъи като уговорената възнаградителна лихва е прекомерна.

Сочи, че чрез непосочването на деиствителният ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ГПР, а същото представлява и заблуждаваща търговска практика, в тази връзка и посоченият ГЛП също не е деиствителен. Поддържа, че самата клауза за неустоика също е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения. Заявява и че чрез нея се заобикаля закона, освен това клаузата е неравноправна по смисъла на Закона за защита на 1 потребителите. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредирект“ ЕООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Х. Г.., в които се поддържа, че исковете са неоснователни. Твърди, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора и не влече недеиствителност на целия договор. Сочи, че още преди сключването на договора кредитополучателят е бил запознат с всички клаузи по договор и е направил обоснован извод да го сключи. Сочи, че ГПР е определен съгласно изискванията на закона, а уговерената неустоика не следва да се включва в него. Същата била дължима след сключване на договора и то при наличие на определени обстоятелства, липсвало основание за причисляването и към възнаградителната лихва. Оспорва доводите за недеиствителност на уговорената възнаградителна лихва. Според ответника липсват обстоятелства, които да представляват заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че уговорената между страните неустоика е деиствителна, доколкото кредитополчуателят е разполагал с правото да се откаже от сключения договор, след като условията по него са му били неизгодни. Липсва и неравноправност на клаузата тъи като кредиторът следва да бъде защитен от евентуалната невъзможност на длъжника да покрие задълженията си. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 14.04.2024 г. между П. Н. Т. в качеството на кредитополучател и „Кредирект“ ЕООД в качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на които ищцата получила заемна сума в размер на 1 200 лв., при уговорен фиксиран размер на ГПР от 62, 89 %, задължила се да върне заетата сума на 16 месечни вноски, а фиксираният лихвен процент бил 50 %, общият размер на кредита бил 1 749, 20 лв. Не спорят още, че на кредитополучателя била начислена неустоика на основание чл. 18 вр. чл. 6 от договора в размер на 2 028, 20 лв.

В чл. 6 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключването на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви или 2. Поръчителство на дно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител – осигурителния доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. да не са поръчители по други договор за кредит, сключени с кредитора; 2.4. да не са кредитополучтели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6 да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според уговорката в чл. 6, ал. 3 страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 2 2 дни от сключването на договора. В чл. 6, ал. 5 е посочено, че независимо дали кредитът се обслужва редовно непредставянето на договорно обезпечение уврежда кредитора, тъй като увеличава непропорционално носения от него кредитен риск и уврежда неговата капиталова адекватност. Според чл. 6, ал. 6 договорът не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.

2

Според чл. 18 със сключването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не представи договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок от сключването на договора, дължи неустойка в размер на 2 028, 80 лв.

Според чл. 18, ал. 2 същата обезпечава задължението за предоставяне на обезпечение и е дължима за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ******* г. от 14.04.2024 г. попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и има характеристика на потребителски договор, тъи като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите и защитата по ЗПКр и Закона за защита на потребителите.

Съдът е сезиран с евентуално съединени главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10 и чл. 11 ЗПКр, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 3, т. 5 ЗЗП за прогласяване за нищожен на сключения между страните договор и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща неустоика.

За да бъде уважен предявеният иск за прогласяване нищожност на договора в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недеиствителност на договора за паричен заем.

Ищецът поддържа, че процесният договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъи като уговорената в чл. 18 във вр. чл. 6 от договора неустоика, не е включена в ГПР. В настоящия случаи предвидената в договора неустоика е за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустоика е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора. Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустоиката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. В принципен план освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустоиката може да има и санкционен характер. В случая неустоиката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустоика за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стоиност е по-висока от дори от главницата по договора, а именно заетата сума, представлява скрито под формата на неустоика допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този извод на съда – че с клаузата за неустоика, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по които е установено това задължение, тъи като договора е предвидено неустоиката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва. Независимо от изпълнението на главното задължение по договора за връщането на главницата обаче в случая, че длъжникът не представи обезпечение, което да отговаря на многобройните изискванията на кредитора 3 той ще дължи неустойка на основание чл 18 във вр. чл. 6 от Договора. В тази връзка за обстоятелството, че неустойката за непредоставено обезпечение изначално се дължи, съдът прави извод и от самите изисквния за обезпечение, които кредиторът поставя. На първо място банковата гаранция изобщо не е сред предвидените в закона обезпечения, а и противоречи на всякаква логика потребител да разполага със средства да издаде банкова гаранция, а същевременно да търси кредит за същата сума и да плаща договорно възнаграждение. Що се отнася до изискванията за поръчителите по отношение на главница от 1 200 лв., те не само, че са многогбройни и същевремено кумулирани, което прави изпълнението им почти невъзможно, а и се очаква длъжникът да се снабди с всички документи, които установяват релевантните обстоятелства /заплата, кредитно досие, осигурителен статус/ в рамките на броени дни, а за всички тези документи се изисква съдействието на трети лица. Ето защо и според настоящият състав кредиторът изначално поставя изискванията си по такъв начин, че неустойка за непредставено обезпечение да се дължи във всеки един случай. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустоика ще възникне. Не следва да се пренебрегва и уговореното в полза на кредитора право да извършва преценка на предоставеното обезепечение и да начислява неустоика въпреки него и без да се предвижда отпадане на отговорността на поръчителя, както е в случая.