Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 24.02.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 7953/2021
Вид
Решение № 261
Подписан
24.02.2022
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.16, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.2 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.2 и т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. П., 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430107953 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от ЦВ.

К. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град П., действаща лично и като майка на детето А.Д. П.а ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита срещу Д. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П..

Твърди се в молбата, че страните са бивши съжители, от което съжителство имат родено едно дете А.. Излага се, че на 29.11.2021 г. ответникът е извършил спрямо нея и детето акт на домашно насилие. Сочи, че около 17.00 часа докато още била на работа, а А. в къщи със съжителя й ответникът позвънил на детето и я попитал с кого е. Твърди, че дъщеря й се уплашила и излъгала, че е с нея, но че тя се намира в банята. Сочи, че А. силно се разстроила, страхувайки се от реакцията на баща си, разплакала се и дълго не могла да се успокои. Излага, че именно в такова състояния я видяла, когато дошли заедно с М. да я вземат от работа. Твърди, че се обадила на ответника, за да разбере защо я е търсил и, за да покаже на дъщеря с, че не трябва да се страхува, но че той започнал да крещи и да я обижда. Излага, че ответникът пътувал за гр. С. и искал като се върне в П. много късно същата вечер да й донесе маратонки, на което тя се противопоставила, а той се развикала, че ако не слезе да й ги даде ще разбие вратата. Твърди, че обидил съжителя й, а нея я заплашил, че ще й разбие главата, наричал я алкохоличка, наркоманка, че не е добре с главата и пие хапчета, че не може да се грижа за детето и с други, неприлични думи. Твърди, че тя и детето много се разстроили. Поради изложеното моли съда да уважи молбата.

В проведеното по делото о.с.з. молителката лично и чрез 1 процесуалния си представител поддържа молбата и моли същата да бъде уважена, за което развива подробни съображения. Счита, че адекватни мерки са тези по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗдН.

Ответникът в срока за отговор депозира такъв, като оспорва че не е извършил акт на домашно насилие по отношение на детето си.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли молбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна

:

По делото е приложена декларация /л.4 /, в която молителката декларира, че ответникът е извършил спрямо нея и А. акт на домашно насилие, подробно описан в депозираната молба.

От представеното по делото Удостоверение за раждане на детето А.Д. П.а се установява, че страните по делото са негови родители.

Установява се от приложеното по делото споразумение по гр.д. № 6143/2020 г., че страните са се споразумели молителката да упражнява родителските права по отношение на детето А., а бащата да има определен режим на лични контакти с него.

От служебно направената от съда справка се установява, че в деловодната система на ПлРС няма образувани други дела във връзка с производство по защита от домашно насилие срещу ответника.

Видно е от приложеното по делото свидетелство за съдимост, че ответникът не е осъждан.

Приложена по делото е и справка от „***“ ЕАД, ОДНБПЗ се установява, че ответникът не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – П., както и, че няма данни да е лекуван в психиатричните клиники на ***“ ЕАД.

Приобщени като доказателство по делото са два социални доклада и психилогическа оценка за детето А.Д. П.а. От психологическата оценка на детето се установява, че: момичето е споделило, че родителите й са разделени, като не помни откога не е виждало баща си, но че впоследствие се установило, че това е няколко дни преди срещата; че детето споделило, че не желае да се вижда с баща си, поради факта, че изпитва страх от него, тъй като той си държал пистолета на масата, много крещял и биел; че навлизайки в конкретиката детето не може да посочи за какво точно крещи бащата с думите „аз не му разбирам“, не си спомня конкретна случка или ситуация, в която това да се е случвало; че отрича да й е посягал физически; че според детето баща й познава новия съжител на детето; че не са настъпили промени в психоматичното състояние на детето през последните месеци; че когато се задават въпроси, свързани с отношенията й с родителите детето заема 2 отбранителна позиция и бърза да приключи разговора; че детето е свързано емоционално и с двамата родители и е ставала свидетел на конфликтни ситуации помежду им; че има данни за изпитван страх от детето към баща си, но че обясненията й са ирационални и абсурдни без да посочва рационално оправдание или лични преживявания; че липсва нормална амбивалентност на чувствата спрямо двамата родители – отчита се идеализиране на образа на майката, а образа на бащата се представя изцяло в негативен план, като всички негови действия и взаимодействия се представят като негативни такива; че за вербалното отношение на детето към бащата същото не представя конкретни лични случки, а по – скоро дава обобщени отговори, като при навлизане в подробности се установява, че има и хубави спомени с него, емоционална връзка; че образа на майката се идеализира, като възприема всички нейни действия и реакции за правилни; че детето взема страна на майката, като рефлекс, без да може да посочи доводи за своята категорична позиция, което дава основание да се смята, че детето е повлияно от преживяванията на майката по отношение на фигурата на бащата; че поради факта, че е налице конфликт между родителите, характеризиращ се с вербални обиди и заплахи за физическа саморазправа, поведението и отношението на А. може да се тълкува като защитна реакция – ако тя откаже да се види с баща си, то контактите с родителите ще се ограничат и по този начин те няма да се карат; че качеството на връзка родител – дете винаги е отговорност на възрастния – съобразяване на тон и поведение, които са подходящи за използване в присъствието на детето. прави се извод в социалния доклад, че в интерес на детето е да се постанови решение, с което максимално да се защитят неговите интереси.

Изслушани по делото са и молителката и ответника.

Молителката Ц.Б. излага, че на 29.11.2021 г ответникът при разговор с дъщеря им се е държал грубо с нея, като й задавал въпроси „Къде си, с кого си“ и тя отговорила, че е в къщи и после при въпроса „с кого си“ от страх от тона му и как й говори и е излъгала, че майка й е в банята. Сочи, че през това време всъщност била на работа. Твърди, че след като съжителя й чул разговора с баща й, й казал да затвори и да се успокои. Разказва, че по времето когато дошли да я вземат от работа, баща й пак й позвънил и започнал да задава въпроси с груб тон къде е, дали иска да я вземе, да я прибере при него, при което тя му отвърнала: „Не, отиваме за мама“. Сочи, че като влязла в колата видяла дъщеря си да плаче и при въпрос какво става, детето отговорило, че баща й се е обадил и я е страх, че говори с груб тон, при което чула: „Къде е майка ти? Ти къде си сега?“. Твърди, че накарала дъщеря си да затвори телефона и тя го набрала, при което ответникът започнал да я обижда със силен, груб тон. Излага, че разговора с ответника не е бил на високоговорител, но че детето им го чуло, защото били в колата.

Сочи, че използваните думи били: „Ще дойда и ще разбия вратата, ще счупя главата“, като я нарекъл и курва, наркоманка, алкохоличка, че използва хапчета, че ще я пребие, ще разбие врата. Твърди, че обидните думи били 3 чути, както от съжителя й, така и от детето, тъй като ответникът крещял и се чувало и бил много груб. Излага, че до този момент не била казала на бившия си съжител, че вече живее с друг човек. Сочи и, че детето не е казало, тъй като баща й е споделял, че ще я пребие и ще я вземе при него, а по отношение на съжителя й че „няма да остава детето при този педераст“.

Ответникът Д. П. П. сочи, че след справка по телефона си е установил, че е водил разговор с ищцата. Излага, че възникнал спор по повод на това кой е взел дъщеря му от училище и къде е. Разказва, че първо разпитал дъщеря си, а впоследствие се чул и с майка й. Не отрича, че имал „малко съпротивление…., действително малко повишил тон, теглил е една, както се вика, напсувал я“. Твърди, че се ядосал тъй като не знаел къде е дъщеря му и с кого е. Излага, че не е говорил с детето си на висок тон, а само с майка му.

Сочи, че казал на бившата си съжителка и, че „не е стока и нищо не представлява…., че е алкохоличка, тютююнджийка и приема хапчета“. В проведеното по делото следващо съдебно заседание ответникът сочи, че тези думи е използвал когато са живели заедно, но че не е употребил тях в процесния ден.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите М. Т.Ц., А.Ж.П., И.Б. С. и А.И.Ц..

Свидетелят М. Т.Ц. излага, че живее с ищцата от около година и половина, време, през който не се е виждал с ответника. Сочи, че причината да не се запознаят се корени не в него и ищцата, а в ответника. Предполага, че детето също знае, че баща му и той не се познават. Разказва, че в процесния ден около 17:05-17:10 часа били в къщи когато ответникът позвънил на дъщеря си и попитал къде е, а тя му отговорила, че е в къщи, при което последвал друг въпрос: „Оная майка ти що не вдига?“, при което А. се притеснила и започнала да трепери и да се чудила в коя стая да влезе, за да не разбере баща й, че той е там, тъй като се притеснявала. Твърди, че последвал друг въпрос: „Защо майка ти не вдига телефона, къде е майка ти?“, при което А. го излъгала, че е в банята, а баща й казал: „Искаш ли да дойда, да видя дали наистина си с майка си, дали си в къщи?“. Твърди, че при този разговор детето се разстроило, започнало да плаче и той й казал да затвори телефона.

Излага, че ответникът не е използвал по отношение на детето обидни квалификации, а просто я притискал да разбере къде е. Сочи, че тонът, който използвал бил груб за дете на осем години. Твърди, че към 18,00 часа отишли да вземат ищцата от работа и когато тя се обадила на ответника той започнал да я разпитва къде е била, с кой е детето, че ще й счупи главата и, че той е „педераст, олигофрен“. Излага, че разговорът продължил около две – три минути и, че не бил на високоговорител, но въпреки това се чувало в автомобила. Сочи, че ищцата се обадила да ответника, за да разбере защо звъни на детето, но че от обиди не могла да чуе нищо. Твърди, че А. се страхува от баща си, от това да не й се скара, да я нахока, да я обижда.

Излага, че може детето да се страхува и от това, че не са споделили с ответника, че живеят заедно. Сочи, че след тази случка А. е по – спокойна.

4

Твърди, че през декември месец е ходила на почивка и рожден ден с баща си.

Споделило, че на почивката е си е лягала късно, както и че позвънила и казала, че желае да се прибере, тъй като баща й, й се скарал. Излага, че детето споделило, че баща й е бил пил и шофирал така. Твърди и, че преди 29.11, така и след това ответникът е обиждал ищцата. Разказва, че когато ответникът позвъни на дъщеря си, тя се паникьосва, започва да трепери и да търси стая, да се отдели сама, за да не чуе баща й, че той и Цветелина или, че само той говори с някой. Излага, че желае да избегне неговото присъствие, за да не разбере баща й, че тя е с него. Сочи, че в края на месец ноември, началото на декември класната ръководителка на детето се обадила на майката и, й казала че детето изпитва страх от баща си. Сочи, че притежава снимки, на които се вижда, че ответникът притежава оръжие, което стои на масата на детето, докато детето се храни.

Свидетелката А.Ж.П., колежка на ответника сочи, че не е присъствала на процесната случка, както и, че не й е споделяно за нея. Обяснява, че почти цялото лято детето е било с баща си на работа, като отношенията между тях били сърдечни. Разказва, че детето било радостно с него, а той й угаждал за всичко. Сочи ,че са привързани много. Твърди, че никога не е чула бащата да се кара на детето.