Решение № 336 от 16.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. С.З., 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело № 20225500100251 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. Н. от гр.С.З. срещу Община С.З., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от 25 200,00 лв., представляваща част от 60 000 лв. - обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, и от 1 917,56 лв. - представляваща обезщетение за причинените от същото непозволено увреждане имуществени вреди.

Ищцата твърди, че на 10.02.2022 г. около 10:30 ч. - 11:00 ч., придружавана от дъщеря си М. А. Й. и неин приятел - Р. Ж. П., се движели пеша по северния тротоар на *** в посока запад-изток. Непосредствено преди да достигнат до централния клон на “Български пощи” ЕАД, пред магазин “Омега” внезапно десния крак на ищцата попаднал в несигнализирана неравност на тротоара, поради което загубила равновесие и паднала на дясната си страна, като пострадал десния й крак. При падането си на земята Д.

И. Н. изпитала остра болка в областта на дясната тазобедрена става. Дъщеря й, приятелят й, и други минувачи й се притекли на помощ, но т.к. изпитвала силна болка и не можела да движи крака си се обадили на тел.112. На мястото на инцидента се отзовал екип на ЦСМП, който транспортирал ищцата до болнично заведение - УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД -гр.С.З., където след извършени преглед и образни изследвания тя била приета в 1

Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и травматология с диагноза фрактура на дясна тазобедрена става. Това наложило да бъде извършена оперативна интервенция за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез имплантиране на метална остеосинтеза.

Престоят на Д. И. Н. в

Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и травматология продължил до 21.02.2022 г., като след изписването й били дадени препоръки да се придвижва с две помощни средства и да не натоварва оперирания крайник. На същата дата била приета в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина на УМБАЛ „Проф. д- р Стоян Киркович“ АД -гр.С.З. за реконвалесценция /възстановяване/ след получената травма и наложилата се след това хирургическа намеса.

При възстановяването били установени наличието на болезненост и силно ограничени движения в дясната тазобедрена става, както и невъзможна самостоятелна походка. След изписването й на 02.03.2022 г. ищцата продължила възстановяването си в домашни условия на легло, като приемала болкоуспокояващи медикаменти и се нуждаела от чужда помощ дори за обичайните битови дейности. Изпитвала множество неудобства от болките от счупването, т.к. не можела да спи нормално, да се грижи за личната си хигиена и за домакинството. Към момента на предявяване на иска продължавала да изпитва силни и постоянни болки в десния крак и не можела да си служи пълноценно с него, т.к. движенията й били силно ограничени, почти невъзможни.

След операцията ищцата била в безпомощно състояние, продължавала да изпитва силни болки, била обездвижена, приемала множество медикаменти, не можела да извършва никакви движения с левия си крак.

В резултат на травмата се влошило и психическото и емоционалното състояние на ищцата, като тя станала силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната; изпитвала страх от мисълта, че би могла да излиза сама и нямала желание да контактува с хора; чувствала се неудобно от близките си, т.к. не можела да извършва сама елементарни действия от ежедневието си.

Ищцата твърди, че в резултат на травмата си е претърпяла неимуществени вреди, т.к. е изпитала значителни болки и страдания, за репарирането на част от които претендира присъждането на обезщетение в 2 размер на 25 200 лв., представляващо част от сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

По реда на чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди чрез увеличаването му по размер до сумата от 50 000 лв., представляваща част от 60 000 лв.

Освен това твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, т.к. във връзка с болничното си лечение и възстановяването си е заплатила за медицински услуги, консумативи и лекарства общата сума от 1 917,56 лв., от които 1 500 лв. за имплант за извършената фиксация на фрактурата, заплатени на 11.02.2022 г., 58 лв. за потребителска такса за болничен престой, заплатени на 21.02.2022 г., 6 лв. за санитарни материали, заплатени на 07.03.2022 г., 6,45 лв. за санитарни материали, заплатени на 17.02.2022 г., 3,76 лв. за медикаменти, заплатени на 10.02.2022 г., 2,50 лв.за санитарни материали и консумативи, заплатени на 21.02.2022 г., 17 лв. за санитарни материали, заплатени на 21.02.2022 г., 15,85 лв. за санитарни материали, заплатени на 10.02.2022г., 72,70 лв. за медикаменти, заплатени на 11.02.2022 г., 197,06 лв. за медикаменти, санитарни материали и консумативи, заплатени на 21.02.2022 г., 26 лв. за медикаменти и санитарни материали, заплатени на 10.02.2022 г. и 12,24 лв. за консумативи, заплатени на 10.02.2022 г.

Претендира присъждане на обезщетение в размер на 1 917,56 лв. за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове е Община С.З., т.к. именно общината, чрез своите служители има нормативно задължение да поддържа пешеходните тротоари на територията на Община С.З..

Претендира за уважаване на предявените искове и присъждане на законната лихва за забава върху главниците-обезщетения, считано от датата на увреждането-10.02.2022 г. до окончателното им изплащане, както и на сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

В тази връзка е възразил, че от твърденията на ищцата не става ясно 3 каква и неравността на тротоара, дали при нормален ход и нормално внимание би я забелязала и били паднала. Възразява се относно началната дата на лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, т.к. самите разходи били направени на други дати след 10.02.2022 г. Оспорва се претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумите от 6,45 лв. на 17.02.2022 г., и 17,00 лв. на 21.02.2022 г., т.к. същите нямат връзка с възстановяването на ищцата. Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на направените от нея разноски.

Ответната община се представлява от пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

От събраните по почин на ищцата гласни доказателства - показанията на свидетелката М. А. Й. се установява, че инцидентът с нейната майка станал на 10.02.2022 г. Обикновено излизали да си правят пенсионерска разходка.

Някъде към 9 ч. излезли с майка си, за да направят разходка до Градската градина, до Пазара, до парк „А.“. В него ден отишли до Пощата, за да си вземела ищцата пенсията. Само двете вървели до *** и до Стоматологията ги настигнал един приятел на нейния син - Р.. Разговаряли с него и продължили към пощата. До магазин „Омега“ за бойлери и ел. части майка й вървяла от дясната страна, от северната, до нея тя и в края Р., и изведнъж майка й пропаднала в някаква дупка и паднала, и започнала да плаче, че я боляло много крака на дясната страна. Десният крак я болял. Тя казала, че целият крак я боли. Помъчили се с Р. да я вдигнат, но тя започнала да плаче от болка, пребледняла. Свидетелката извикала съпруга си, за да можели да я вдигнат, но неуспешно било и мъжът й извикал „Бърза помощ“. От линейката шофьорът и лекарката, която била с него, качили ищцата. Свидетелката също се качила на линейката и отишли до „Бърза помощ“. Направили на ищцата рентГ. снимка. Казали, че е счупен крака някъде между таза и коляното 4 бедрената кост. Приели я в болницата и понеже трябвало да направят разни изследвания, след 6 дни я оперирали. След операцията Д. Н. била прехвърлена в друго отделение за рехабилитация и на 02.03.2022 г. я изписали вкъщи за домашно лечение. У дома се налагало ищцата да бъде с катетър, била трудно подвижна, изобщо не се движела. Сменяли й катетъра на два пъти. Викали уролог вкъщи да го сменя. Един месец доктора не й давал да стъпва на крака, за да не се разместел пирона, който й сложили. Месец и половина след като я прибрали вкъщи, тя започнала да вика рехабилитатор вкъщи, за да я раздвижва. Трудно се движела все още. Тя била много жизнена, но след това падане била много зле. Много тежко й подействало.

Психически се разстроила. Допреди инцидента тя се движела, ходела си сама, а сега чакала само свидетелката да я обслужва, къпе, да й пазари и готви.

Дори за елементарно обслужване разчитала изцяло на нея. Внукът й, мъжът й, племенника му, я носили на ръце, когато трябвало да отидат на преглед в болницата. В момента Д. Н. само вкъщи се придвижвала сама. Ползвала проходилка, тоалетен стол, канадка на едната страна и трикрак бастун.

Мястото, където ищцата била паднала нямало абсолютно никакви ограждения или сигнализация, че се извършвало ремонт или че имало проблем с тротоара.

Имало някаква неравност, като че ли плочките били разместени. Но в него момент набързо се качили в линейката. Общият възстановителен процес след травмата на 10.02.2022 г. влезнала в болницата и на 03.03.2022 г. я изписали. До юни месец не можела да се раздвижи, защото два пъти сменяли катетър, защото не можела да става от леглото. Тя си пиела лекарства за кръвно, вертижен синдром. Във връзка с травмата й били изписали инжекции за разреждане на кръвта, болкоуспокояващи. Някъде до месец юни й давали тези болкоуспокояващи. Оплаквала се, от време на време я наболявала операцията.

От показанията на свидетеля Р. Ж. П. се установява, че познавал внука на Д., а нея визуално покрай него. Познавал я над 10 г., а внука й от 20 години.

Знаел за инцидента. През зимата, тази година м.януари - м.февруари случайно ги срещнал. Тя била с дъщеря си до Стоматологията, в близост до Пощата, вървели по тротоара. Вървели заедно по северния тротоар, посока изток запад. Д. Н. паднала в едно пропадане, не било дупка. Било една бетонна шахта, тротоара бил пропаднал след нея. На тротоара липсвали плочки.

Нямало никаква сигнализация или предупреждение около тази шахта и 5 липсващите плочки. След като паднала, пробвали да я вдигнат с дъщеря й, но тя не пожелала. Той попитал дали може да помогне с нещо, защото бързал, но тя казала, че ще извика линейка или свой близък. Свидетелят постоял 7 - 8 мин. и през това време ищцата не пожелала да стане. Казвала, че много я боляло. След това ги оставил и не знае какво станало. Преди 2 - 3 месеца срещал само внука й, а майка му и баба му не ги бил виждал. Доколкото разбрал жената била на легло. Тя паднала на дясната страна. Д. Н. вървяла най-вдясно от тримата. В деня на инцидента тя не изпитвала никакви затруднения при придвижването си, дори му казали, че ще ходят да се разхождат. Стотина метра повървели заедно. Падането на ищцата било точно пред една тенекиена барака пред пощата, в която продавали някаква техника.

Неравността трудно можела да се види, защото бетона бил сив, плочките били сиви, може би в обратна посока на придвижване щяло да се вижда.

Когато се придвижвали в посоката, в която вървели, това пропадане било непосредствено след шахтата и не се виждало. Доколкото свидетелят знаел от това падане увреждането на ищцата било счупен таз, и тя претърпяла операция.