Решение № 129 от 20.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20224100500765 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба на К. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат С. Б., против Решение № 356/19.11.2021г. по гр.дело № 716/2021г. по описа на РС-Габрово, с което съдът е допуснал до делба недвижим имот, находящ се в град ***, представляващ самостоятелен обект с предназначение – жилище, апартамент, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 64/26.10.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – 15.04.2021г., разположен в сграда с идентификатор ***, брой нива на обекта – 1, с площ от 80.26 кв.м, заедно с прилежащите му избено помещение № 14 с площ от 4.40 кв.м и 1.887 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при квоти между страните – 3/6 ид.части за С. С. П. и по 1/6 ид.части за всеки от останалите съделители - М. Д. Д., Г. Д. И. и К. Д. Д.. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е нищожен, като постановен от съдия, за който са били налице основанията за отвод – явно пристрастен и заинтересован да постанови акт в полза на ищците. Излага, че първоинстанционният акт бил недопустим, като постановен по непредявен от активно процесуално легитимирано лице иск за делба на недвижим имот, въз основа на нередовна ИМ – при липса на надлежна представителна власт на подателя й, без прилагане на документ за заплащане на дължимата държавна такса, при неясен петитум, несъдържащ индивидуализация на имота, чиято делба се иска, след изготвяне на непълен и неточен доклад по делото, в нарушение разпоредбата на чл.146 ал.2 ГПК /неправилно разпределение на доказателствената тежест/ и отказ на съда да спре производството по делото на 1 основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК поради наличието на висящо производство, образувано по отрицателен установителен иск, че ищцата С. С. П. не притежава собственически права върху делбения имот. Развива оплаквания за неправилност на обжалваното решение, доколкото то не отразявало обективната истина и било необосновано. Прави искане да бъде прогласена нищожността на обжалвания акт, алт. да бъде обезсилен, като недопустим и прекратено производството по делото или отменен и вместо него постановен друг, с който исковата претенция бъде отхвърлена, евентуално делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг съдебен състав. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни, които са заели становище за нейната неоснователност. Излагат доводи, че постановеното по спора решение е законосъобразно и правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Молят за потвърждаването му. Претендират разноски за въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, лично и с процесуалния си представител по пълномощие – адвокат С. Б., поддържа подадената въззивна жалба, ведно с допълненията към нея – с вх. № 6593/20.12.2021г. и с вх. № 280/14.01.2022г. и искането си, направено с нея. Излага подробни съображения в писмена защита, представена в указан от съда срок.

Въззиваемите страни, лично и със своя пълномощник – адвокат А. И., поддържат подадения отговор на въззивната жалба и молят за отхвърлянето й, съответно за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно. Поддържа претенцията си за разноски, направени във въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Габрово е било образувано по подадена от С. С.

П., М. Д. Д. и Г. Д. И. срещу К. Д. Д. искова молба за съдебна делба на недвижим имот, находящ се в град ***, представляващ самостоятелен обект с предназначение – жилище, апартамент, с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1864/26.10.2007г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – 15.04.2021г., разположен в сграда с идентификатор ***, брой нива на обекта – 1, с площ от 80.26 кв.м, заедно с прилежащите му избено помещение № 14 с площ от 4.40 кв.м и 1.887 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Изложени са твърдения, че същият е придобит на 18.10.1991г. с договор за продажба на държавен имот от Д.Й.Д.. по време на брака му с първата ищца. Посочено е, че с решение № 387/21.05.1992г. по гр.дело № 982/1992г. на Районен съд-Габрово, добило законна сила от 14.07.1992г., бракът между тях бил прекратен с развод и придобитият недвижим имот /апартамент/ бил предоставен за ползване на съпруга. Твърди се, че на 27.02.2020г. последният починал и оставил свои наследници по закон трите си деца – ищците М. Д. Д. и Г. Д. И. и ответникът К. Д. Д.. Направено е искане за прекратяване на възникналата между тях съсобственост чрез допускане делба на процесния недвижим имот при права – 3/6 ид.части за първата ищца и по 1/6 ид.част за останалите ищци и ответника.

На основание и по реда на чл.344 ал.2 ГПК ищците са поискали определянето на привременни мерки за ползването на имота, като бъде разпределено ползването между всички съделители или срещу едноличното му ползване от страна на ответника, последният да им заплаща сума в размер на 150 лв. месечно, считано от подаване на ИМ до окончателното извършване на делбата.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът подал писмен отговор на ИМ, в който заел становище за недопустимост на исковата претенция, доколкото същата била предявена от лице – АД „И. – Ц.“, действащо чрез адвокат А. И., непритежаващо активна 2 процесуална легитимация, респ. за нередовности на ИМ поради това, че същата не била подписана от ищците, а от посоченото адвокатско дружество, чрез адвокат И., непритежаващо право на собственост върху имота и с представителна власт да предявява иск за делба, липса на изложение на всички обстоятелства, на които се основава искът, а именно всяко лице на какво основание претендира да е съсобственик, непосочване индивидуализацията на имота, лицата и квотите в съсобствеността в петитума на ИМ и невнасяне на държавна такса за производството по делото. Ответникът е оспорил твърдения в ИМ факт, че ищцата С. С. П. притежава право на собственост върху процесния имот, като е релевирал възражение по чл.23 от СК за пълна трансформация на лични средства на наследодателя му в придобиването с твърдения, че макар придобит по време на брака между тях, имотът е закупен с лични парични средства на Д.Й.Д.. и ищцата П. няма никакъв принос в това и възражение за изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност с твърдения, че същият го е владял непрекъснато в периода от придобиването на имота до смъртта си. Поискал е да не бъде уважавано искането за привременно разпределение на ползването на имота, евентуално ползването да бъде предоставено на него, тъй като живее там и не разполага с друго жилище.

С молба вх. № 5191/21.10.2021г. и молба вх. № 5321/27.10.2021г. ответникът е поискал да бъде спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК поради предявен от него срещу С. С. П., М. Д. Д. и Г. Д. И. иск, че първата от тях не притежава право на собственост върху процесния имот, въз основа на която ИМ било образувано гр.д.

№ 1775/2021г. по описа на Районен съд – Габрово. Искането за спиране съдът оставил без уважение.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил исковата претенция, допускайки до делба описания в ИМ съсобствен между страните недвижим имот при посочените в нея права между тях, приемайки за недоказани направените от ответната страна възражения за пълна трансформация на лични средства на наследодателя му в придобиването на имота и за придобиване на имота от последния на основание изтекла в негова полза давност в периода от покупката му до смъртта на Д.Й.Д...

След образуване на въззивното производство пред Окръжен съд-Габрово, с протоколно определение от 26.05.2022г. съдът е указал на ищците да отстранят констатирани нередовности на исковата молба, като конкретизират искането си до съда /петитума на ИМ/ и отстранят несъответствията между него и обстоятелствената й част, което същите са сторили в указания срок. В предоставения на ответната страна срок, тя е заела становище, че ИМ продължава да страда от твърдените по време на производството нередовности и е предявила насрещен установителен иск, че С. С. П., М. Д. Д. и Г. Д. И. не притежават качеството съделители и съсобственици на процесния имот. С определение № 393/08.07.2022г. по в.гр.д. № 77/2022г. на ОС-Габрово искът не е приет за съвместно разглеждане в производството по съдебна делба и насрещната искова молба отделена с указания за образуване на отделно исково производство въз основа на нея.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на исковата претенция, респ. на обжалваното решение, като постановено по недопустими 3 искове. Ищците са процесуално легитимирани да предявят иска за съдебна делба, доколкото твърдят, че заедно с ответника са съсобственици на процесния недвижим имот на основание правна сделка и наследствено правоприемство. Първоинстанционното решение е постановено при надлежно упражняване на правото на иск и в рамките на поисканата защита и съдействие.

Разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Соченото основание за спиране на производството по делото представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело, като има за последица липса на право и задължение за съда да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество. В настоящия случай, отказът на съда да спре производството по делото на това основание от закона поради наличието на висящо производство, образувано по предявен от ответника отрицателен установителен иск, че ищцата С. С. П. не притежава собственически права върху делбения имот, е правилен.

Безспорно не е налице обективна зависимост между двете производства, доколкото преценката дали има съсобственост между страните по отношение на делбения имот следва да бъде извършена в делбеното производство. Поради това разрешаването на спора по обусловения иск не е предпоставено от установителното действие на силата на присъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск за собственост върху процесния имот. Ето защо, това оплакване във въззивната жалба също се явява неоснователно.

Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по съдебна делба, е редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 ГПК. Същата съдържа твърдения за възникнала между страните съсобственост по отношение на процесния имот и придобивното основание, като е направено искане, логически следващо тези твърдения, за прекратяване на съсобствеността върху имота при посочените права. Към исковата молба е приложен документ, удостоверяващ представителната власт на адвокат А. И. да подаде същата и представлява ищците в производството по съдебна делба. Липсва документ за внесена държавна такса, тъй като такава не се заплаща към момента на подаване на исковата молба.