Решение № 620 от 22.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Шумен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20253630102690 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба подадена от "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ : 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, обл. София общ. Красно село срещу А. А. Е., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 28, в която посочва, че на 23.12.2024 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по делото за сумата 666.35 лв. главница за периода от 01.10.2021 г. – 30.03.2022 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 199.78 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г., а за дялово разпределение сумите 10.45 лв. – главница за периода 01.11.2021 г. 30.03.2022 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 3.54 лв. – мораторна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 16.12.2024 г., както и направените съдебни разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

По подаденото заявление било образувано ЧГД 845/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Дружеството получило на 11.09.2025 г. съобщение с указание, че може да предяви иск относно вземането си срещу А. А. Е.. В изпълнение на тези указания ищецът подава настоящата искова молба.

Заявява, че ответницата била наемател на топлоснабден имот за процесния период и била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, 1 ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, изготвени от ищцовото дружество и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл.33 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за 2 топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.

2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, незаплатени в този срок, се начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Излага, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.

Предвид посоченото моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите по Заповед за изпълнение №389/02.04.2025г, издадена по ч.гр.д.№845/2025г. по описа на РС Шумен.

По искане на ищеца, с Определение №1284/21.04.2026г. като трето лице -помагач на негова страна е конституирано „Далсия“ ООД, ЕИК

041029500.

В хода на делото ищецът поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва иска.

Твърди, че ответникът е наемател и за процесния период няма качеството на клиент на топлоснабдителното дружество.

Третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500 Не заявява становище по правния спор.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По подадено от "Топлофикация София" ЕАД срещу А. А. Е., заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№845/2025г. по описа на РС Шумен и е издадена е Заповед за изпълнение №389/02.04.2025г., с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот 2 находящ се в гр.София 1510, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. "Хаджи Димитър", бл.72, вх.Б, ет.1, ап.27, инсталация 4000212005/аб.№216221, както следва: сумата 666,35 лева – главница за доставена топлоенергия за периода от месец октомври 2021 г. до месец март 2022 г.; сумата 199,78 лева- лихва върху главницата от 666.35 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 16.12.2024 г.; сумата 10,45 лева – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2021г. до месец март 2022 г.; сумата 3,54 лева - лихва върху главницата от 10.45 лв. за периода от 15.01.2022 г. до 16.12.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 23.12.2024 г. до окончателно плащане на вземането, както сумата 25 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщаването, в резултат на което е предявен настоящият иск.

С предявения иск се иска от съда да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на описаните по-горе в Заповед за изпълнение №389/02.04.2025г. по ч.гр.д.№845/2025г. по описа на РС Шумен суми представляващи стойността на потребена топлоенергия, суми за дялово разпределение и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

В исковата молба изрично е посочено, че пасивната материалноправна легитимация на ответника произтича от качеството му на наемател на процесния имот, находящ се гр.София 1510, обл. София, общ. Подуяне, ж.к.

"Хаджи Димитър", бл.72, вх.Б, ет.1, ап.27.

По делото не е спорно и се доказва от нотариален акт №104, том LLLXXIII, дело №33902/1997г. на Нотариус при Софийска нотариална служба, че собственик на имота е Р. Р. О.. Съгласно Договор за наем от 26.03.2020г., сключен между нея и ответника А. А. Е., последната ваната е била наемател на имота за период от 01.04.2020г. до 01.04.2021г., съобразно Договор за наем от 26.03.2021г., ответника А. Е., заедно с лицето А. К. К. е била наемател на имота за периода 01.04.2021г. до 01.04.2022г.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е фи-зическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител 3 на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща в исковия период от време всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Предвид тази уредба, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото е посочено, че изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Прието е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 от ДР на ЗЕ ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Именно във връзка с последното от посочените съображения в ТР са възраженията на ответника. Той посочва, че наемно правоотношение между собственика на имота и ответника е съществувало за част от процесния период, но това не е достатъчно да предаде на наемателя качеството на клиент на топлопреносното предприятие. За целта е необходимо и да е налице съгласие от собственика на имота, третото лице да придобие това качество. В настоящият случай, от собственика Ромалина Обртенова е подадена нотариално заверена Декларация, в която изразява съгласие ответницата А. Е. да бъде купувач на топлинна енергия за периода 04.04.2020г. до 30.04.2021г.

Съдът намира възражението за основателно, доколкото чл. 64, ал. 1 от ОУ на "Топлофикация – София" ЕАД, предвижда, че клиент може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за това.

4

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ОУ, при подаване на заявление за откриване или промяна на партида Клиентът следва да представи на Продавача идентифицираща информация и документи, легитимиращи заявителя като Клиент по смисъла на настоящите общи условия, в това число договор за наем, заедно с нотариално заверена декларация за съгласие от собственика по чл. 64.