Решение № 57 от 26.02.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Монтана, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20231600500424 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ф.Б.*“ ЕООД против решение № 354/31.07.2023 г. по гр. д. № 2276/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Жалбоподателят „Ф.Б. *“ ЕООД изтъква във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение и моли да бъде отменено, като вместо него МОС да постанови ново, с което да извърши съдебна делба по някой от способите, посочени в ГПК. Посочва, че одобреното с решението споразумение не е подписано лично от страните, както изисква чл. 234 от ГПК. Управителят на дружеството не е присъствал на съдебното заседание, а дружеството е било представлявано от адв. А., който е бил упълномощен и от останалите съделители. Управителят на дружеството-въззивник не е давал съгласие то да бъде представлявано от същото лице, което представлява и другите съсобственици, освен това не е бил наясно със съдържанието на споразумението. Налице е противоречие в интересите на страните по делото, поради което те не могат да бъдат представлявани от един и същи пълномощник. По делото е била представена молба от дружеството, с която то е заявило кои имоти желае да му се възложат, а спогодбата извършва 1 делбата по различен начин, в противочение с исканията на дружеството.

Посочва се също, че в решението си МРС не е извършил парично уравняване на дяловете.

Въззиваемите М.Й. и М. С. чрез адв. Й. А. вземат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят да бъде оставена без уважение, а решението на МРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши проверка на допустимостта на обжалваното решение и намира, че то е недопустимо, поради което го обезсилва.

Районен съд – Монтана е провел производство по извършване на съдебна делба на пет земеделски имота в землището на с. *. В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата съделителят „Ф.Б. *“ ЕООД е подал молба, с която е предложил съдебна спогодба, като е посочил кои имоти кому да се възложат. Съделителите М. Й. и М.С. са изразили в съдебно заседание чрез упълнмощения от тях адв. Й.А. съгласие да се водят преговори за постигане на спогодба, поради което съдът е отложил делото. На 2 юни 2023 г. по делото е било представено пълномощно, с което „Ф.Б.*“ ЕООД упълномощава адв. Й.А. да сключи спогодба, с която в дял на дружеството да се възложи имот с идентификатор * В заседанието по същество, проведено на 7 юли 2023 г., се е явил само адв. А. и от името на всички съделители е заявил искане да се одобри спогодба, като е посочил кой имот кому да се възложи без да се извършва уравнение на дяловете в пари. Съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение. Постановеното решение одобрява съдебна спогодба.

Съдът намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е извършил делбата по способ, какъвто не е предвиден в ГПК. Решението е недопустимо като постановено по 2 процесуален ред, какъвто в ГПК не е уреден.

Ако съделителите са постигнали спогодба за извършване на делбата, то е следвало тя да бъде отразена в протокола от съдебното заседание и да бъде подписана от всеки от съделителите, респ. от пълномощника му, както е предвидено в чл. 234 от ГПК. Съдът извършва проверка дали спогодбата не противоречи на закона и добрите нрави и я одобрява с определение в съдебното заседание, като прекратява производството поради постигане на спогодба. Съдебната спогодба е вид договор между страните, с който те слагат край на съдебния спор чрез взаимни отстъпки. Тъй като този договор се сключва пред съда, той трябва да е инкорпориран в протокола от съдебното заседание и страните да потвърдят изразената воля чрез полагане на подписите си. Съдебната спогодба се сключва само в съдебно заседание.

Изявления, направени извънсъдебно или в писмена молба до съда по отделно от страните, могат да бъдат обсъждани при постановяване на крайния акт, но не и да послужат за одобряване на спогодба, ако те не са удостоверени в протокол от заседание и подписани в същия протокол от съделителите.

По спогодбата съдът се произнася с определение, което има характера на охранителен акт, издаден по обща молба на страните. След като съдът потвърди спогодбата със своето определение, тя става задължителна за страните и се ползва със силата на съдебно решение. В сложния фактически състав на съдебната спогодба (като договор, скрепен с охранителен съдебен акт) източникът на правинте последици е договорът между страните, а не определението на съда. Именно затова е от съществено значение този договор да бъде материализиран, волята на страните да е ясно изразена, за да може да бъде изпълнена в последствие или тълкувана при нужда.

Другите способи за приключване на съдебната делба са теглене на жребий, изнасяне на публична продан или възлагане на имотите по преценка на съда.

Жребият е приложим способ, когато съделителите са с равни права, налице са достатъчно имоти, за да се оформят толкова дяла, колкото са съделителите и тези дялове да са относителни равностойни. При този способ съдът задължително съставя проекто-разделителен протокол (чл. 347 от ГПК), предявява го на страните и след влизането му в сила (чл. 350 от ГПК) пристъпва към тегленето на жребий.

3

Публичната продан е начин за прекратяване на съсобствеността, когато е невъзможно натурално удовлетворяване на всеки от съделителите, затова имуществото се осребрява и паричната му равностйност се разпределя пропорционално на дяловете.

Разпределяне на имотите от съда (чл. 353 от ГПК) се извършва в случаите на съделители с различни права и възможност всеки от тях да получи дял в натура. Тогава съдът е длъжен да изложи мотиви по какви критерии избира кой имот кому да възложи.

Както при тегленето на жребий, така и при възлагане на имоти съдът извършва парично уравняване на дяловете, за да се постигне стойностна еквивалентност на дяловете.

С обжалваното съдебно решение районният съд е допуснал смесване на съдебна спогодба по чл. 234 от ГПК и разпределяне на имотите по реда на чл.

353 от ГПК. Така е приложил процесуален ред, какъвто ГПК не предвижда.

От една страна е приел, че е налице договрно разрешаване на спора, но без волеизявленията на съделителите да са били отразени в протокола от съдебното заседание и без те да са потвърдили волята си чрез подписване на спогодбата по реда на чл. 234, ал. 1 от ГПК. От друга страна е постановил съдебно решение, с което поставя в дял на всеки от съделителите недвижими имоти, но пък липсват мотиви защо един съделител е предпочетен за конкретен имот пред друг съделител. Диспозитивът на съдебния акт също е неясен и съдържа едновременно и одобряване на спогодба, което е охранителен акт, и съдебно решение по иск, което пък се ползва със сила на пресъдено нещо.

Съдебното решение е недопустимо като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което МОС го обезсилва. Актът е неясен, от мотивите му не може да се извлече волята на съда относно приложимия способ за прекратяване на съсобствеността, липсват и мотиви относно извършеното разпределяне на имотите.

Въввъззивната жалба са наведени доводи, че в нарушениена съдопроизводствените правила адв. А. епредставлявал всичкисъделители.

МОС намира, че вделбения процес това е допустимо поради специфичното качество навсеки съделител. В делбения процес всеки от тях упражнява потестативното си право на прекратяване на съсобствеността и доколкото 4 всеки от съделителите има интерес от преустановяване на съсотянието на общност, не е налице противоречие в интересите, затова е и допустимо един и същи пълномощник да представлява повече от един съделител.

Делото следва да се върне на МРС за ново разглеждане на делбата във фазата по извършването, като съдът даде възможност на страните да заявят поддържат ли искането си за одобряване на съдебна спогодба и ако е така, да изпълни процесуалния ред по чл. 234 от ГПК. В противен случай следва да се провери възможността за теглене на жребий с оглед равните права на съделителите съгласно решението за допускане на делбата, да се състави разделителен протокол, да се извърши актуална пазарна оценка на имотите.

С оглед твърдението на „Ф.Б. *“ ЕООД, че не потвърждава действията на адв. А., то при новото разглеждане на делото следва да се предостави възможност на този съделител да заяви дали оттегля пълномощното си, даващо мандат на адв. А..

На основание горното МОС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 354/31.07.2023 г. по гр. д. № 2276/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана и ВРЪЩА делото на МРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5